4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
Гр. С., 24,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч. т. д. № 2198/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК,образувано по частна касационна жалба на К. Г. Л. от [населено място] срещу определение 137 от 24.04.2015 г. по ч.т.д. № 87/15г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си – адв. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С определението, предмет на обжалване е оставена без уважение частната жалба на К. Л. против определение № 235/16.02.2015 г. по т.д. № 529/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прието,че предявения иск по чл. 29 ЗТР е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца /настоящ касатор/ и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал недопустимост на иска, с оглед безспорно установеното по делото обстоятелство, че Л. е заличен като управител на ответното дружество. Прието е, че за да е налице правен интерес от предявения иск следва решението по него да повлияе на правната сфера на ищеца, като обстоятелството, че заличаването на ищеца е оспорено по друго търговско дело, не обосновава правен интерес от заведения иск, както е поддържала страната. Прието е още, че ищецът няма и качеството на кредитор, тъй като твърдяното му евентуално вземане е към [фирма], а не към ответника.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. поставил е въпросите – „1. Как се определя кръга на заинтересованите лица за правния интерес от предявените на иска по чл. 29 ЗТР; 2. Съдружниците в търговското дружество, едноличен собственик на капитала на друго търговско дружество, имат ли правен интерес от иск по чл. 29 ЗТР против вписвания по партидата на едноличното дружество; 3. Допустимо ли е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице и кой има правен интерес да иска установяване на нищожността му”. Страната е поддържала, че по въпроса за правния интерес „от иск за нищожност на вписано несъществуващо обстоятелство”, било постановено решение №35/10г. на ВКС, І т.о., с което било прието, че интереса от иска бил налице когато последица от съдебното решение е заличаване на вписването по партидата на дружеството.По отношение на активната легитимация по иска по чл.29 ЗТР са посочени различни съдебни актове, обосноваващи пасивна и активна процесуална легитимация, като не е поддържана конкретна връзка с разглеждания случай, респективно с поставените от страната въпроси.Поддържано е също така, че иска по чл.29 ЗТР, с оглед разрешенията дадени с ТРОСТК № 1/2002г. може да бъде предявен от трети лица, като са интерпретирани част от мотивите на тълкувателното решение.Във връзка с така приетото с ТР е сочена и практика на ВКС. Направен е извод, че иска на Л. бил допустим, тъй като решението предмет на иска подлежало на вписване. Страната подробно е разгледала оплакванията си за неправилност на изводите на съда в контекста на становището си по процесуалния спор.Други доводи не са развити.
От поставените въпроси релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е вторият въпрос, като от третия би могло да бъде изведено релевантно съдържание, с оглед решаващите изводи на възивния съд. Първият въпрос е хипотетичен и несвързан с тези изводи. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като допълнителен критерий. Със сочената от нея практика, обаче, изобщо не разрешават поставените въпроси, с оглед заявената от ищеца фактическа обстановка по делото- предявен е иск по чл.29 ЗТР от съдружник в [фирма], което е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като петитума съдържа искане за заличаване на вписани несъществуващи обстоятелства – освобождаване на управителя на ответното дружество- Д. Й. и вписването на нов управител на същото – С. Н., а правният си интерес страната извежда от сключен предварителен договор между него и [фирма] за покупка на дружествени дялове от ответното дружество. Така например, решение №35/10г. на ВКС, І т.о. разглежда въпроса- дали конкретната преценка по допустимостта на иск по чл.431, ал.2 ГПК противоречи на ТР №1/02г., в хипотеза на иск предявен от неограничено отговорен съдружник в ответното дружество, който е поддържал, че с регистърното решение са били вписани нищожни / липсващи решения/ на СД на К..Същото е относимо и към цитираните от касатора определения, мотивиращи активна процесуална легитимация по искове по чл.29 ЗТР в хипотези различни от разглежданата. Сочените съдебни актове също така са неотносими към случая въобще, тъй като не разглеждат поставените от страната релевантни правни въпрос, и по които не е посочен обединителен критерий, с оглед относимостта им към спора, доколкото в случая, както е посочено по-горе въззивният съд е разглеждал конкретния правен интерес на ищеца от предявяване на иска, като не е приемал нещо различно от очертаните от страната хипотези в приложената практика.
Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Съгласно постоянната съдебна практика преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна и се обуславя от твърденията на ищеца, от търсената с иска защита и от възможността като последица при евентуално успешно провеждане на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Въззивният съд е формирал извода си след съобразяване на специфичните за делото обстоятелства и в този смисъл не се отклонил от практиката на ВКС.
С оглед изложените съображения, касационният контрол не следва да бъде допуснат.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Такива са дължими в размер на сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 1.07.2015 г., чието заплащане се удостоверява в договора.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 137 от 24.04.2015 г. по ч.т.д. № 87/15 на Бургаски апелативен съд .
ОСЪЖДА К. Г. Л. от [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: