4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
С., 16,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 309/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. В. Б. от [населено място], И. П. Т. и К. Т. и двамата от [населено място] против решение № 1332 от 27.06.2014г. по гр.д.1492/14 на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Г. Х. са възпроизвели основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставили са въпроса – „ Допустимо ли е неприлагането от съда на надлежно направено възражение за изтекла погасителна давност. Ползва ли направеното от едни от ответниците възражение за давност останалите ответници и следва ли съдът да приложи погасителната давност по отношение иска срещу всички ответници”. Касаторите накратко са развили разбирането си за това, че предявеният иск е погасен по давност и само на това основание, според страната, следвало да бъде отхвърлен от съда.Вторият въпрос също е поставен с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно –„ Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка…”В тази връзка страната е развила оплакванията си за неправилност на решението,като е развила съображения за това, че съдът „ не е обсъдил обективно изложените от нея факти”, квалифицирала е доводите си като неправилност на акта и е възпроизвела части от касационната си жалба съдържащи оплаквания по чл.281 ГПК. Отново с оглед основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпроса – „Следва ли съдът в решението си, присъждайки разноски, да обсъди възражението на страната за прекомерност на адвокатското възнаграждение…” Изложен е лаконичен довод за неправилност на изводите на съда в тази връзка. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават приложно поле на касационно обжалване.
Първият поставен от тях въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с мотивите на въззивния съд, нито с установените по спора факти във връзка с направеното от И. В. И. с отговор от 27.062013г. възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за вземането за неустойка – предмет на спор.Това искане е било преценено, като просрочено от първостепенния съд, който с протоколно определение от 12.12.2013г. е оставил без уважение приемането му именно с мотиви, че е направено извън срока за отговор на исковата молба. Въззивният съд също е взел предвид, че с определение от 08.03.2012г., с което е назначен особен представител на И. В. И. изрично е указано от състава на първостепенния съд, че следва новоназначения представител да подаде писмен отговор на исковата молба – съдържанието на същия, както и последиците от непредставянето му, като определението е било съобщено на особения представител на 14.03.2012г. и спрямо подаденият на 27.06.2013г. отговор е било преценено като просрочено. Следователно, съдът е приел, че възражението е било въведено в процеса ненадлежно, което не е съобразено при поставяне на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, което именно го прави и ирелевантен. Освен това страната не е развила и доводи по допълнителния критерий.
От вторият въпрос може да бъде изведен релевантен, въпреки фактическия му характер. За да е налице, обаче, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито подробно развитите доводи за неправилност на акта, така квалифицирани и от страната, които по принцип нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Оплакването за неправилност на решението в частта за разноските, така определено и от страната също е без правно значение за допускането на решението до касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 2000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1332 от 27.06.2014г. по гр.д.1492/14 на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. В. Б. от [населено място], И. П. Т. и К. Т. и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: