3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30
[населено място] ,21.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесети януари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3143 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ц. П. против определение № 1900/13.07.2015 год. по ч.гр.д.№ 2755/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 06.04.2015 г.,постановено по ф.д.№ 13865/2004 год. на СГС.С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 1214 / 31.07.2014 г. по ф.д.№ 13865 / 2004 год. на СГС. Съдът е приел,че липсва спор,предявен с исковата молба,по който да не се е произнесъл с решението си,мотивирайки се с обстоятелството,че искането за допълване касае такава част от предявените с исковата молба обективно съединени искове,по която,с последващо определение производството е било частично прекратено,с изпращането им по правилата на родовата подсъдност на Софийски районен,респ. на Сливенски окръжен съд,а в друга част – пасивно субективно съединени срещу ответника П. К. П. – прекратено, поради тяхната недопустимост,предвид липса на пасивна процесуалноправна легитимация.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като неотчело за основателен довода му,че по отделените по правилата на родовата подсъдност искове не е последвало произнасяне на съдилищата с решение,напротив – производствата по тях са били прекратени,вкл. квалифицирайки прекратяването по гр.д.№ 6892/2008 год. на СРС като иницииращо спор за подсъдност, с който СГС е следвало да сезира ВКС.Оспорва наличието на надлежно образувано,по собствената му частна жалба,съдебно производство пред Софийски апелативен съд,предвид позоваването на съда на определение № 347 / 20.05.2008 год. по ч.гр.д.№ 842/2008 год. на Софийски апелативен съд / с което,по частна жалба на Р. П. срещу определението от 08.01.2008 год.,за разделяне и частично прекратяване на производството по ф.д.№ 13 865/2004 год. на СГС,въззивната инстанция е потвърдила същото /, доколкото страната твърди находящо се по делото единствено копие от това определение.Кумулативно,обаче, се позовава и на несъобщаването му,за да би упражнил правото си на жалба срещу същото,респ. се позовава на невлязло в сила определение от 08.01.2008 година.
Ответната страна – [фирма] – не е взело становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Молбата за допълване на постановеното първоинстанционно решение има за предмет предявени с исковата молба обективно съединени искове на Р. П. против [фирма],както и пасивно субективно съединени – същите – срещу ответник П. К. П..С определение от 08.01.2008 год. СГС е прекратил производството по тези искове,като предявени срещу търговското дружество, и изпратил същите по правилата на родовата подсъдност на Софийски районен,респ. на Сливенски окръжен съд.Производството по предявените срещу П. П. искове със същото определение е прекратено, поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация.Определението от 08.01.2008 год. е обжалвано от Р. П.,като по образуваното / впрочем, приложено към ф.д.№ 13865/2004 год. на СГС в цялост / ч.гр.д.№ 842/2008 год. , Софийски апелативен съд е оставил частната жалба срещу същото без уважение,с определение № 347/20.05.2008 год. , връчено на пълномощника на жалбоподателя – адв.Х. – на 07.06.2008 год. и при липса на данни да е обжалвано.Следователно,същото е влязло в сила,противно на твърденията на жалбоподателя.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал ,с формално посочване хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,множество въпроси,свеждащи се,обобщено,до отговор на въпроса – при произнасянето си по молбата за допълване на решение, съдът длъжен ли е да проследи съдбата на отделените по правилата на родовата подсъдност първоначално предявени обективно съединени искове – дали по същите са образувани съдебни производства,а ако след образуването им са прекратени,длъжен ли е бил да уведоми ищеца-настоящ жалбоподател за това прекратяване,евентуално да инициира произнасяне по спор за подсъдност или сам да се произнесе по исковете,независимо от предходно, влязло в сила определение за отделянето им в самостоятелни съдебни производства.
Въпросите, дори да се приеме , че имат характеристиката на правни, доколкото въззивният съд е счел за ирелевантни за произнасянето си обстоятелствата по образуваните след отделянето им от настоящото, съдебни производства пред Софийски районен съд и Сливенски окръжен съд,не са обосновани с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,в съответствие с указанията в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело – 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Не е посочена неясна, непълна или противоречива процесуалноправна норма,относима към произнасянето на съда в производство по чл.193 ГПК / отм./,в хипотеза на предварително разделяне на производството по първоначално предявените искове, на основание чл.103 ал.2 вр. с чл.79 и чл.80 ГПК /отм./,по която да е установена,съответно посочена в изложението,противоречива съдебна практика или с обосноваване,че макар и непротиворечива, създадената по приложението й съдебна практика подлежи на промяна, с оглед изменение на законодателството и / или развитието на обществените отношения,за да би се постигнало точно прилагане на закона и за развитието на правото.
При това, както се установи по-горе,в голямата си част доводите на страната не кореспондират на установените факти,тъй като е налице влязло в сила определение по чл.103 ал.2 ГПК / отм./, респ. за прекратяване производството по предявените в пасивно субективно съединение искове на Р. П. против ответника П. П..Налице са данни,че образуваното пред СРС производство по гр.д.№ 6892/2008 год. е прекратено,но поради липса на правен интерес,а не поради спор относно родовата подсъдност на исковете, на каквото основание е изпратено по компетентност с определението от 08.01.2008 година.Различното основание за прекратяването му изключва хипотезата на спор за подсъдност,като съобщаването му безспорно е задължение на постановилия го съд,а обжалваемостта му от ищеца – самостоятелна и независима от атакуване на определението по чл.103 ал.2 вр. с чл.79 и чл. 80 ал.1 б.”г” ГПК / отм./. Няма установим по делото отказ на Сливенски окръжен съд да образува производство по изпратените му по компетентност искове, но и да би имало, с влязлото в сила определение от 08.01.2008 год. е отречена компетентността на СГС за произнасяне по тези искове,респ.е приключило сезирането му с предмета на същите. Произнасянето му по тях би било недопустимо.С настоящото обжалване, ищецът се опитва да заличи последиците от собственото си бездействие и неадекватна правна защита.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1900/ 13.07.2015 год. по ч.гр.д.№ 2755 / 2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :