3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
София 21.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 756/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Ц. Ц. от [населено място] против решение №1052 от 14.11.2014 г. по т.д. № 1763/2014 г. на Варненски окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното, след проведено производство по чл. 285, ал.1 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпросите – „ Задължение за Съда ли е да извършва правната квалификация на исковете и ако констатира противоречие в исковата молба следва ли същия да проведе производството по чл.129 ГПК…” „ Следва ли съда да съобрази посочената от ищеца правна квалификация…”” Следва ли съда, след като установи че в исковата молба се съдържат обстоятелства, сочещи на предявен иск по чл.60 ЗЗД- водене на чужда работа без пълномощия, да укаже на ищеца в рамките на производството по чл.129 от ГПК да уточни в крайна сметка, той един иск ли предявява или два иска при условията на обективно евентуално съединяване…”След като е поставил тези въпроси касаторът лаконично е посочил, че се позовава на практика на ВКС и съдилищата – посочил е две определение по чл.288 ГПК на ВКС и две решения на същия съд. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Поставените въпроси от касатора са изцяло свързани с редовността на исковата молба. В този смисъл те обективират довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт – обстоятелство, за което съдът следи служебно и ако е налице, съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се разгледа. Доколкото от поставените въпроси / съставляващи изцяло изложението за допускане на касационно обжалване/може да се изведе оплакване за това, че исковата молба, депозирана от настоящия касатор – ищец в производството е нередовна и оттам обусловила и неправилна правна квалификация на исковете, то този довод е неоснователен. В исковата молба ищецът – настоящ касатор, е заявил, че в качеството му на инспектор М. в банка Д. и чрез препоръки от друго лице се запознал с управителя на ответното дружество, съдействал и подготвил документите за отпускане на кредити, като в периода 28.12.2007г.-06.04.2009г. „ след моногобройни устни договорки за предоставяне на заем „ от ищеца на ответника, поради недостиг на пари по сметката на последния за заплащане на лихви и главница, оборотни средство и др. е нареждал от свое име от личните си парични сметки по сметката на ответника обща сума в размер на 81.766.71лв., от които претендира сумата 36266.71лв., тъй като останалите били върнати.В заключение е посочено, че сумите дадени в заем определят правния интерес на ищеца да иска връщането им по съдебен ред, след като не е постигнал това след покана към ответника. Алтернативно е посочено, че ако съдът приеме за недоказано наемно правоотношение, претендира посочената сума на основание неоснователно обогатяване. Определяне на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба. След като в случая в исковата молба като основание на иска е поддържано, че на ответника са били предоставени конкретни суми в заем и се иска връщането им, то и правилно съдилищата са определили правната квалификация по иска- чл.240 ЗЗД, както и тази по евентуалния иск.чл.55,ал.1, пр.1-во ЗЗД. Тези искове са били разгледани от съдилищата. Разбирането, че е бил предявен иск по чл.60 ГПК се въвежда за първи път с касационната жалба и не намира основание в изложените от ищеца – настоящ касатор в исковата молба обстоятелства,разгледани по-горе, поради което и не съставлява основание за нередовност на същата. Или, твърдението, че исковата молба е нередовна е необосновано, след като както бе посочено на ясно изложената обстоятелствена част, съответства ясно формулиран петитум, определящ правилна правна квалификация дадена от съдилищата.
Касаторът е изброил и съдебни актове- тези постановени по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК-арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г., а другите две решения също не обосновават основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, доколкото както вече бе изложено съдът изцяло е постановил акта си в съответствие с тях съобразявайки именно исковата молба и твърденията в нея.
Не са изложени други доводи, а с оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1052 от 14.11.2014 г. по т.д. № 1763/2014 г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: