О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София 08.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 3569/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Елеонора Е. Калчева против определение № 2245 от 12.08.2015 г. по ч. гр. дело № 2395/2015 г. на Софийски апелативен съд.
В частната си касационна жалба, касаторът Калчева счита, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно, като такова следва да бъде отменено и жалбоподателката да бъде освободена от заплащането на държавна такса, а при условията на евентуалност да бъде намален определеният размер на държавната такса. Изложила е съображения, че решаващият съд не е взел предвид при преценката си всички обстоятелства и събрани доказателства за доходите й, както и обстоятелството, дали разполага с парични средства към момента на подаване на молбата за освобождаване, а е обсъдил само нейното имотно състояние, но не й нейното действително материално положение. Счита, че въззивният съд не е обсъдил въпроса за заплатената от нея гаранция и невъзможността й да заплати определената й държавна такса.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 15298 от 04.05.2015 г. на Софийски градски съд по т. д. № 5720/2014 г. в частта, с която е отказано освобождаването от заплащане на държавна такса в размер на 5 000 лева, представляваща остатък от дължимата по този иск, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК държавна такса от 40 837,73 лева. Въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане е съобразено с трайноустановената практика на ВКС, съгласно която по молба за освобождаване от държавна такса, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с цената на заявените искови претенции, поради което не са налице основания за пълно освобождаване на жалбоподателката от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение и уточнение от 26.10.2015г., представени след проведено производство по чл.275, ал.1 ГПК, касаторът Калчева е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Формулирала е въпросите 1)” Следва ли съдът, при преценката, която трябва да направи /дали молителят към момента на искането разполага с парични средства/ да вземе предвид и да обсъди въпроса, че по същото дело искът е обезпечен с внесена от молителя парична гаранция в размер на 20 000 лева и да го съобрази като обстоятелства по делото?” 2)” Допустимо ли е при решаване на дело с материален интерес, по което ищецът е освободен от държавна такса, но е обезпечил иска си с гаранция по същото дело, при произнасянето на съда по постъпила молба за освобождаването на внесената гаранция, в случай че ищецът е загубил делото, да бъде задържана внесената сума за дължимата държавна такса?”. Посочено е, че постановеното определение било в противоречие с определение № 612/12.08.2010 г. на ВКС, ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 318/12.07.2012 г. на ВКС, определение № 386/19.11.2013 г. и определение № 567/29.10.2009 г. на ВКС.Изложени са оплаквания свързани с неправилност на изводите на състава. В допълнителното изложение са формулирани аналогични въпроси, като е сочено конкретно противоречия с изброена съдебна практика.
Касаторът Калчева не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправния, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./.С оглед тази дефинитивност, дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че същите са поставени с оглед защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на състава, то налице би било само общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В първото представено изложение от 08.10.2015г. страната е изложила своите оплаквания за неправилност на акта и в тази връзка същите не могат да обосноват валиден довод за допускане на определението до касационно обжалване, тъй като са ирелевантни спрямо него. С повторното си уточнение от 26.10.2015г., по въпроса за освобождаване от държавна такса, при наличие на собственост на молителката върху идеални части от недвижими имоти, страната поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивния съд е постановил определението си в противоречие с определение №206/13 на ВКС, както с други изброени актове, обобщени като такива, съдържащи мотиви, свързани с това, че съдът не може да откаже освобождаване от държавна такса, мотивирайки отказа си само с наличието на евентуални предположения за доходи. Освен че не разрешават поставения от страната въпрос по поддържания от нея начин, така изведени решаващите мотиви на ВКС не влизат в противоречие с приетото от съда, тъй като решаващият състав е отчел освобождаването на молителката от внасяне на по-голямата част от държавната такса/ първостепенния съд е постановил такова освобождаване за сумата 40837лв., като е постановил дължимост само на 5000лв. от нея/, и е преценявал възможностите на страната, вземайки предвид всички условия, отчетени и от цитираната практика – възраст, работоспособност, здравословно състояние, както и имотно състояние – Калчева е разполагала с право на собственост върху шест имота – два, от които изцяло в нейна собственост. Или с оглед така разгледаните възможности очевидно съдът не се е позовал на евентуални възможности за доходи.т.е. не е постановил акта си в противоречие със цитираната практика. Ирелевантна е и сочената практика на ВКС, свързана с преценка за това, че лицето искащо освобождаване е в трудоспособна възраст. Съдът не е постановил акта си в противоречие с тази практика, тъй като същият не е потвърдил отказа на първата инстанция само поради това, че Калчева е в трудоспособна възраст, а с оглед както бе посочено по-горе съвкупната преценка както на физическото й, така и на имотното й състояние.
Въпросите с представената парична гаранция, освен че не са взети предвид от съда при формиране на неговия решаващ мотив, но са и извън предмета на спор, тъй като сумите внесени като гаранция за обезпечения на бъдещ иск, респективно внасянето на държавна такса по други дела са извън предметния обхват на преценката извършвана по чл.83, ал.2 ГПК. Ето защо поставените въпроси в тази връзка не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а страната изобщо не е обосновала основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочено като допълнителен критерий по тези въпроси съобразно неговата изведена със задължителна практика дефинитивност-т.4 ТРОСГТК №1/09г. С оглед изложеното следва да се приеме че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2245 от 12.08.2015 г. по ч. гр. дело № 2395/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: