3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
[населено място] ,03,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и девети октомври ,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2941/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2379 / 31.08.2015 год. по ч.гр.д.№ 3180 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 9850/07.05.2015 год. по гр.д.№ 9345/2014 год. на Софийски градски съд,с което е оставено без движение производството по делото и указано на [фирма] довнасянето на държавна такса по приетия от съда за единствено предявен от същата установителен иск за съществуването на правоотношение по договор за ипотека, правният интерес от който е обусловен от твърдението й,че въпреки липсата на предпоставки за заличаване вписването на ипотеката, такова е постановено. Жалбоподателят оспорва правилността на определението , като намира несъответна на предмета на произнасянето на първоинстанционния съд,дадената от въззивния квалификация на атакуваното пред него определение като такова по отстраняване нередовности на исковата молба, не и по определяне цена на иска, в производство по реда на чл.70 ГПК.Жалбоподателят счита, че независимо от липсата на изричен диспозитив за определяне цена на иска,произнасянето на първоинстанционния съд е и с този предмет,изрично заявен в мотивите на определението и съгласно утвърдената съдебна практика касационна инстанция,която прилага, предпоставя произнасяне на въззивния съд по съществото на спора .
Ответната страна – [фирма] / ищецът е заявил поддържане на исковете само спрямо този ответник по исковата молба / – оспорва частната жалба, като поддържа довода, че предмета на произнасянето е изводим единствено от постановения диспозитив, който в случая не съдържа определяне на цена на иска, а единствено даване на указания , на основание чл.129 ал.2 ГПК, което определение не е преграждащо и на това основание не е обжалваемо,доколкото и обжалваемостта му не е и изрично предвидена в закона .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на въззивната инстанционна проверка на първоинстанционното определение , съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Въпреки петитума на исковата молба и последващите уточнения – вх.№ 93 549/31.07.2014 год. и вх.№ 99 961/12.08.2014 год. – първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един единствен установителен иск, за съществуването на правоотношение по договор за ипотека, обективиран в нот. акт № 128 , нот дело № 104 / 2011 год. на Нотариус А. Л..Ищецът поддържа цена на иска определима съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК – от данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката, ирелевантно на размера на обезпечените със същата вземания . Внесена е държавна такса от 2 967,49 лева.С молба вх.№ 54 576 / 28.04.2015 г. ,преди първото по делото заседание, ответникът [фирма] е възразил срещу цената на установителния иск за съществуването на правоотношение по договор за ипотека / макар възразявайки и срещу допустимостта на иска, вкл. срещу допустимостта и на останалите обективно съединени със същия искове / , намирайки че същата следва да бъде определена върху размера на обезпечените с договора за ипотека вземания / раздел ІІ от молбата / . В определение № 9850 / 07.09.2015 год. по гр.д.№ 9345 / 2014 год. на Софийски градски съд изрично е приет за подлежащ на разглеждане предмет цената на приетия за единствено предявен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК ,за съществуването на правоотношението по договора за ипотека.Съдът,обаче, макар и нелогично въвеждайки условност,некорепондираща с отказа му да възприеме като база за определяне цената на иска данъчната оценка на имотите – обект на ипотеката,определя същата съобразно размера на обезпечените с договора за ипотека вземания на ищеца , поради което и указал на същия довнасяне на държавна такса от 449 213 лева, при общо дължима такава 452 181 лв. и предвид вече внесена в размер от 2 968 лева.Определението не съдържа изричен диспозитив по определяне цената на иска, видно от мотивите безспорно завишена спрямо приложимата според ищеца.
Въззивният съд е оставил частната жалба на [фирма] срещу определението на СГС без разглеждане,като е счел същото за определение на основание чл.129 ал.2 вр. с чл.128 т.2 ГПК ,изхождайки от липсата на изричен диспозитив по определяне цена на иска .
Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика на настоящата инстанция, част от която приложена към частната жалба / опр. № 374 по ч.гр.д.№ 3582 / 2014 год. на І г.о. , опр. № 222 по ч.гр.д.№ 194 / 2011 год. на ІV г.о., опр.№ 736 по ч.гр.д. 512 / 2012 год. на ІV г.о., опр.№ 38 по ч.гр.д.№ 13/2011 год. на ІІ г.о. на ВКС и др./ определящо за квалифицирането на определението на съда, като такова по чл.70 ал.1 ГПК, е не наличието на изричен диспозитив по определяне цената на иска,а обективното прилагане на правните последици от определена от съда цена на иска, по въведен от ответната страна или служебно от съда спор относно същата,с какъвто правилно първоинстанционния съд се е счел сезиран, видно от мотивите на постановеното определение.В този смисъл съдебната практика коментира имплицитно включено в последващо определение по редовността на исковата молба произнасяне на съда по реда на чл.70 ал.1 ГПК. С указване довнасянето на дължима държавна такса, на основание определената по реда на чл.70 ал.1 ГПК цена на иска,макар единствено в мотивите на определението му,първоинстанционният съд обективно е приложил правните последици на произнасяне на основание същата разпоредба,което е достатъчно да обуслови допустимост на инстанционна проверка за правилността им,чрез произнасяне по действително приложимата цена на иска,на основание чл.70 ал.2 ГПК,когато определената от съда надвишава сочената от ищеца,какъвто е и настоящият случай.
Като е отрекъл допустимостта на обжалването въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото – да се върне на същия, за произнасяне по частната жалба по същество.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2379 / 31.08.2015 год. по ч.гр.д.№ 3180 / 2015 год. на Софийски апелативен съд .
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за произнасяне по същество по частна жалба вх.№ 71187 / 02.06.2015 год. на [фирма] против определение № 9850/ 07.05.2015 год. по гр.д.№ 9345 / 2014 год. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :