4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
С., 08,07,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3166/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. К. от [населено място] против решение №166 от 16.06.2014 г. по т.д. №182/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК е поставил въпросите : „Може ли при доказано нарушение на чл.238, ал.4 от ТЗ, при наличие на заинтересованост от разглеждане на поставен въпрос и на тримата членове на СД да се формира кворум и да се вземе решение за включване в дневния ред на ОС на предложение за нов състав на СД, при положение,че и две от кандидатурите са на досегашни членове на СД / свързани лица по см. на пар.1, ал.1 от ДР на ТЗ/, а всички стари членове на СД са заинтересовани от избора на третия предложен член за новия СД” и „2/ Във връзка с поставения въпрос № 1, законосъобразно ли е решение на ОС за избор на предложение от стария СД нов състав на СД, в който са включени двама от старите членове и един нов, от чийто избор всички членове на стария СД се явяват заинтересовани лица при наличие на нарушение на чл.238, ал.4 от ТЗ.” Страната лаконично е посочила, че прилага съдебна практика – определение № 493/13г. на ВКС, І т.о. и решение №94/13 на Варненски апелативен съд. Касаторът е поставил и въпрос по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в аналогичен смисъл. Други доводи не са развити.
Касаторът не установява предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакувания от него съдебен акт. Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки формулировката им, основаваща се на фактическите твърдения на касатора, обосновани с твърдяни факти, а не с правните изводи на съда, каквито следва да бъдат релевантните въпроси съобразно изричните разяснения дадени с т.1 ТРОСГТК № 1 / 09г., то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Страната се е позовала на наличие на допълнителен критерий-установеност на основанието по чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е приложил определение на ВКС,за което не е конкретизирал във връзка с това основание ли го сочи, или го прилага за установяване, че решението на ВАпС е влязло в сила. Това определение е постановено по реда на чл.288 ГПК, и с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Освен че, този акт на ВКС третира различни, поставени във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК въпроси, същият не съставлява и съдебна практика по смисъла на разясненията дадени с т.2 ТРОСГТК №1/09г.Или страната не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът не е изложил конкретни доводи, които следва да бъдат съобразени при преценка за наличие предпоставките му. Той е посочил че прилага решение на ВАпС, чието влизане в сила / тъй като изрично не е указано/ се установява с представеното определение на ВКС, третиращо същия съдебен акт, който не допуснат до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага установеност на фактически идентитет на правоопределящите юридически факти, от които, е изведен правен извод в противоречие с правен извод по поставения въпрос в обжалвания от страната съдебен акт. В случая, именно обуславящите правното разрешение факти по сравняваните съдебни актове са различни или липсва установеност на идентитет във фактите, обусловили правния извод за незаконосъобразност на взето конкретно решение на ОСА. С цитираното решение на ВАпС е разглеждано нарушение на чл.224, ал.2 ТЗ- т.е. в хипотеза на липсващо предложение за нов СД в дневния ред при свикването на ОСА, като предложението е направено по време на провеждане на общото събрание. Незаконосъобразността на това решение е преценена, с оглед именно тези фактически данни, които не са съвпадащи с фактите по настоящия спор, при който в поканата, с която е свикано общото събрание е предложен нов СД като са посочени в документацията имената и данните за предложените негови членове. В тази връзка, настоящият въззивен състав е приел, че предмет на разглеждания иск по чл.74 ТЗ е законосъобразността на взетото от общото събрание на акционерите решение, като не е предвидена възможност за контрол на законосъобразността на взетите решения на СД , респективно на решението за свикване на извънредно общо събрание. Посочено е още, че разпоредбата на чл.238, ал.4 ТЗ е неприложима за взетите решения на СД, тъй като в случая не са засегнати имуществени права и задължения на дружеството, респективно на акционерите, за които би бил налице такъв конфликт на интереси. Освен това в заключение е прието, че предложението за нов СД не обвързва общото събрание и не ограничава възможността за избиране на други членове на новия СД. Или определените от състава, като мотиви за пълнота на изложението в приложеното решение, касаещи предложение по време на провеждане на общото събрание за избиране на член на СД направено от неговия съпруг / какъвто не е разглеждания случай/, почиващи на хипотетични разсъждения без да бъде изведен обоснован правен извод, разрешаващ конкретен правен въпрос, който да може да бъде сравнен с правен извод по аналогични факти в обжалвания съдебен акт, не обуславя извод за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на въпрос,след като не са изложени доводи за неяснота или непълнота на приложени правни норми,налагащи тълкуването им, респективно липсват и доводи за неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от промяна.
Или не е обосновано допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т1-3 ГПК.
С оглед изложеното и при така заявеното приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна не е поискала разноски и не е установила да е направила такива поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №166 от 16.06.2014 г. по т.д. №182/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: