Определение №155 от 10.3.2015 по ч.пр. дело №109/109 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.155

София, 10.03.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 109/15 година.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. П. Г. от [населено място] против определение №134 от 01.08.2014г. по ч.т.д. №216/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275, ал.2 ГПК, касаторът Г. е заявила, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочила, че релевантните по спора въпроси били относими към предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса му позволява нейното заплащане.Посочила е, че по тези въпроси била налице и постоянна практика на ВКС, съгласно която съдът следвало да извърши преценка на всички предпоставки въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето и ги съпостави с цената на исковете. Части от определение №612/10г. на ВКС, ТК са възпроизведени, като в тази връзка е направено и конкретно оплакване за неправилност и необоснованост на изводите на съда. Други доводи не са развити.
Касаторът Г. общо е посочила, че въпросите които са релевантни се отнасяли до предпоставките за освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК. Така тя не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат, а само е очертала предмета на производството без да го свърже с конкретен правен извод. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Но дори и от изложеното, да може да бъде изведен правен въпрос касаторът Г. не обосновава наличие и на допълнителен критерий.
Общо соченото противоречие на изводите на съда,свързано с определение 612/10г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 601/12г. на ВКС, І г.о. не съставлява релевантен довод относим към предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд в случая изключително подробно е мотивирал извода си за неоснователност на молбата, с оглед именно обсъждане на конкретните предпоставки на чл.83, ал.2 ГПК и при съпоставяне на размера на дължимата държавна така с възможностите на страната. Точно с оглед застъпеното в тези определения разбиране и въззивният съд е разглеждал имущественото състояние на лицето, семейното му положение възраст, здравословно състояние, трудова заетост и т.н. Правилността на изводите му, обаче, не е предмет на настоящето производство, както неправилно счита касаторът Г., с оглед подробно развитото оплакване за необоснованост на акта, същата се обсъжда единствено ако бъде допуснато касационно обжалване. Освен това, развитите подробно съображения на страната за неправилност на приетото от съда са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №134 от 01.08.2014г. по ч.т.д. №216/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top