5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.63
София,26.01.016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 673/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Р. Г. от [населено място] против решение №326 от 21.11.2014г. по т.д. 555/2014г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] –гр. Варна, чрез пълномощника си – адв. М. Г. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че с решението си ВАпС се е произнесъл по въпроси / неформулирани/, решени в противоречие с т.8 и т.6 на ТР ОСГК № 1/02 и ТРОСГТК №1//13г. Страната е поддържала още, че практиката на ВКС, обективирана и в посоченото ТР №1/02г. се свеждала до това, че произнасяне на съда по пороци на решенията но общото събрание, които не са релевирани е недопустимо. Развити са подробни оплаквания за процедиране на съда в противоречие с така приетото, поради обосноваване основателността на иска на различно от посоченото в протокола на ОС от 04.02.2014г. основание, което се свеждало, според страната, само до отказа на Г. да подпише възражения по чл.414 ГПК по отношение на вземания, предявени от управлявано от него друго дружество срещу ответното дружество, а съставът приел, че иска е основателен, с оглед наличие предпоставките по чл.126, ал.3 ТЗ, поради това, че Г. е получил, но не е съобщил на съдружника и съуправител за издадените заповеди за изпълнение.Развити са и оплаквания за неправилност на приетото от състава в тази насока.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.Дори, обаче, да се приеме, че касаторът, с оглед поддържаното противоречие със задължителна практика на ВКС, поставя въпроси идентични на въпросите, разрешени с нея, то отново не се обосновава извод за наличие предпоставки за допускане на акта до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, изброяването на съдебни актове, обективиращи задължителна практика в подкрепа на дефиниции, които касаторът е разглеждал, с оглед негови твърдения по правилността на акта не могат да обосноват доводи за наличие на основанието, тъй като в случая противоречието е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Този извод се налага от развитите оплаквания, свързани с твърдението, че съдът се е произнесъл по незаявени основания за изключване на съдружника, което не съответства на установите факти. Решаващият състав е разгледал всички изложени възражения на настоящия касатор, в това число и твърденията, развити в исковата молба, свързани с материална незаконосъобразност на решението на общото събрание за изключването му като съдружник. Съдът е приел за основателни неговите доводи, че подаване на заявление и образуване на заповедни производства срещу ответното дружество и отказа да подаде възражения срещу издадените като резултат от това иницииране на заповедни производства заповеди по реда на чл.415 ГПК, не следва да се преценяват като действия против интересите на ответното дружество, с оглед това, че същият като управител не може да бъде ограничаван да упражни правата на управляваното от него дружество – заявител. Но интересите на ответното дружество, чийто съуправител е също ищеца, изключват правото му, да приема книжа от негово име в качеството му на длъжник по тези производства и да не уведоми другия управител относно получаването на тези книжа, с оглед преклузивните срокове за защита в заповедното производство. Съдът е извършил преценка за това, че тези действия – получаване на книжа и неуведомяване на другия управител за тях съставляват вече нарушение на задълженията на Г. като управител и съдружник в ответното дружество, поради което и съставляват умишлено търсена и създадена от ищеца възможност за лишаване на ответното дружество от защита в тези производства, от което е изведено и демонстрирано явно желание да работи против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Тези изводи са направени като резултат от конкретно въведените възражения срещу решението на ОС от ищеца и не съставляват произнасяне по нещо различно от заявеното основание като се основават и на установените факти, че още в поканата – предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ / стр.161 на гр.д. №300/14г./ изрично е посочено, че в качеството му на съуправител на ответното дружество, Г. е получил книжата лично, както и заповедите, като не е съобщил на другия управител за това, а същите обстоятелства са коментирани като основание за изключване на съдружника и на проведеното ОС, взело обжалваното решение. Или не са налице сочените противоречие със цитираната задължителна практика, поради което и в тази хипотеза не се обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал и наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което основание е поставил въпросите: 1/„ Получаване на съобщение по реда на чл.49 от ГПК с адресат дружество, извършено в деловодството на съда от лице, което съвместява качествата на съдружник и на управител в дружеството адресат, съставлява акт на съдружник или акт на управител, когато липсва изрично отбелязване, че получаващият е съдружник и/ или задължение да предаде на адресата.” и 2 / „ Неуведомяването за получаване съобщения за издадени срещу дружеството заповеди за изпълнение съставлява ли бездействие на управител против интересите на дружеството и основание за търсене отговорност по чл.145 ТЗ или съставлява бездействие на съдружник, насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ когато тези две качества на управител и съдружник се съвместяват от едно и също лице”.Страната е посочила, че тези въпроси са относими към поддържаното основание поради противоречиво застъпените разбирания на първостепенния и въззивния съд.
Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че същите са формулирани изцяло в контекста на оплакването на страната за неправилност на акта, то би било налице само общото основание за допускане на касационно обжалване.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изрично посочен от касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая нее поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е твърдението че съдилищата са изложили различни мотиви по един и същи довод, нито проследяването на приетото от съдилищата в тази връзка в постановените по спора съдебни актове. Това разбиране е неотносимо към основанията по чл.280, ал.1 ГПК въобще. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспензивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и съответно не могат да обосноват и неправилно формирана съдебна практика във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно, доводът на касатора не обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът е поддържал противоречие и с две конкретни решения на ВКС,като не е формулирал въпрос по смисъл на чл.280, ал.1 ГПК в тази връзка. Оплакването си е направил с оглед това, че ВКС в посоченото решение №171/12г. бил приел, че е необходимо когато се касае за изключване на ограничено отговорен съдружник да бъде установено не само конкретно дължимо поведение, но и повторяемост, а не епизодичност на съставомерното бездействие. Развити са оплаквания относно това, че поведението на касатора можело да се квалифицира като инцидентна проява.Разгледани са и оплакванията за неправилност на акта свързани с това, че с решение №56/10г. ВКС, ІІ т.о. бил приел, че действията на управителя не следва да бъдат възприети, както е постъпил решаващия състав, като действия на съдружник. Развито е разбирането на страната в тази връзка. Извън това, че касаторът не е поставил правен въпрос, а доколкото в цитираните решения се третират различни правни въпроси, то и такъв не може да бъде формулиран служебно от съда, който освен това няма и такова задължение. Изведените доводи за наличие на противоречие, всъщност съставляват твърдения на страната, подкрепени с цитиране на съдебни актове на ВКС. Първото сочено решение, касае различна фактическа обстановка, като формира практика по въпроса относно предпоставките за изключване на ограничено отговорен съдружник в хипотеза на неизпълнено решение на ОС, като е формиран извод, свързан с това, че изключването като санкционна мярка следва да е адекватно на нарушението, а в хипотеза на неизпълнение на решенията на ОС, трябва са е установено системно и трайно неизпълнение. Или така разгледаните въпроси не са относими към поставените с обжалваното решение, а и въззивният съд е извършил преценка за адекватността на изключването, с оглед действията и бездействията на съдружника.Същото е относимо и към другото цитирано решение на ВКС, което също третира неизпълнение на решение на ОС, като са разгледани твърдяни като увреждащи действия на съдружника по регистриране на друго дружество със сходен предмет, хипотеза напълно различна от разгледаната от въззивния съд. Следва да се отбележи и това, че оплакванията за неправилност на акта са неотносими към основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №326 от 21.11.2014г. по т.д. 555/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: