3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 08.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1325/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. М. Ф. и А. Д. Д. и двете от [населено място] против решение №199 от 30.11.2015 г. по т.д. № 3447/2014 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощникът си адв. С. Ч. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите са възпроизвели текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.Заявили са, че от „съществено” значение за развитие на правото бил отговора на „съществения материалноправен въпрос”- „Как настъпва уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението, и конкретно настъпва ли автоматично с факта на неплащане на уговорена неплатена вноска от длъжника, в случая чл.8 от Анекс № 2…” Касаторите, чрез пълномощника си са възпроизвели текста на тази клауза. Посочили са, че от разрешаване на „ този казус зависи обусловения съществен процесуалноправен въпрос: от кога тече 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД…”. Поставили са въпроса, отново поддържан в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст непълно са възпроизвели, – „Остава ли задължен за главното задължение поръчителя по договор и анекс към договор за банков кредит, когато в тях е уговорена автоматична предсрочна изискуемост веднага след неплащането на частична или цяла поредна вноска…”Страната с оглед така поставения въпрос подробно е развила своите касационни оплаквания, свързани с неправилност на приетото на съда в контекста на становището й по спора, като са развити доводи за правилност на приетото от първостепенния съд. Приложени са решения на съдилищата, от които в подкрепа на становището на страната са коментирани няколко от тях. Други доводи по допускане на касационно обжалване на решението на СГС не са развити.
Поставените от касаторите въпроси, могат да бъдат приети за релевантни, като свързани с решаващите изводи на състава но същите установяват само наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторите са поддържали основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, сочейки противоречие с решения на съдилищата, които обаче не обективират практика по смисъла на т.3 ТР ОСГТК №1/09г., тъй като не са установили, въпреки задължението си, влизането им в сила. Или по поставените въпроси няма въведени основателни доводи, свързани с допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Страната не сочи такива доводи и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените от нея въпроси, тъй като обосновава твърденията си с оплакване за неправилност на решението, което по принцип е без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Освен това основанието е неприложимо и поради факта, че същите въпроси, както е мотивирал и въззивният съд, са разрешени със задължителна практика – т.18 на ТРОСГТК №4/13г. След като поставените от касаторите въпроси са били разрешени със задължителна за съдилищата практика, то и противоречието с казуална такава не обосновава довод за наличие основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, след като въззивният съд се е съобразил с тази задължителна практика.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №199 от 30.11.2015 г. по т.д. № 3447/2014 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: