О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С., 19,05,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т. д. № 743 по описа за 2015 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.121 ГПК, образувано по частна касационна жалба от М. Д. Д.,подадена от пълномощника му – адв. В. В., срещу определение №738 от 14.01.2015 г. по ч.гр.д.№20090/2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри „Б” състав, с което е оставена без уважение частна жалба на М. Д. срещу определение от 31.07.2014 г. на Софийския районен съд, 48 състав, постановено по гр. д. № 24054/2013 г., с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд.
Предмет на делото са предявените от настоящия частен жалбоподател срещу [фирма]- [населено място], при условията на обективно съединяване установителни искове за прогласяване нищожност на клаузи от договор за кредит от 27.09.2007 г, като неравноправни, поради противоречието им на чл.143, т.12, т.10, т.3 и чл.146, ал.2 от ЗЗП; осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл. 86 ЗЗД за връщане не суми, съставляващи: неплатени лихви по нищожни клаузи на договора; платени без основание такси по договора, увеличени при прилагане на оспорените нищожни клаузи; надплатени без основание суми поради разлика във валутни курсове на швейцарски франк и евро; евентуални осъдителни искове на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл. 86 ЗЗД за връщане на същите суми като тези по главните осъдителни искове, но на основание липса на настъпване на условия, предвидени в договора за увеличение на лихвения процент или надплатени, поради неправилно изчисляване на лихвата без оглед на нищожност на клаузи и без оглед на това дали са настъпили условия за повишаване на лихвения процент. По така предявените искове районният съд е приел, че искът за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит е оценяем и цената на този иск е сумата, която следва да се заплати за предоставената финансова услуга, т.е. стойността на договорната лихва за целия срок на договора, която е над 25 000 лв. за всеки от установителните искове.
С обжалваното определение, съставът на Софийски градски съд е оставил в сила постановеният от първата инстанция съдебен акт, като е приел, че предявените установителни искове за прогласяване нищожността на процесните пет клаузи от договора за банков кредит за покупко – продажба на недвижим имот № HL 27800827.09.2007 г. са оценяеми, а цената на исковете следва да се определи, съобразно материалния интерес от отпадане на оспорените клаузи, като база за определянето трябва да послужи използвания от ищеца алгоритъм за изчисляване на търсените като недължимо платени на банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени с целия срок на договора на основание чл.69, ал.4 ГПК. Въззивният съд е посочил, че предявените установителни искове имат преюдициален характер по отношение на евентуално предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и затова те определят родовата подсъдност на спора.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частният касатор се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите :”Оценяеми ли са установителните искове за обявяване на отделни клаузи от потребителски договор за нищожни, поради неравноправност по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и при тези искове приложима ли е буквално разпоредбата на чл.69, т.4 от ГПК?При правилата за определяне цената на иска и съответно подсъдността, при които същите се определят на база стойността на недължими суми за възнаградителни лихви /разликата между първоначално уговорения и увеличения им размер/ за целия срок на договора, не означава ли възпрепятстване достъпа на потребителя до съдебна защита – последната не би ли станала прекомерно скъпа поради което и непосилна за тях?Следва ли при искове за нищожни клаузи при договор за банков кредит, чрез които се определят изменения на възнаградителни лихви, такси и комисионни по кредита да се определя цената на иска и неговата родова подсъдност спрямо разликата между първоначално уговореният размер за възнаградителна лихва и увеличения им размер за целия срок на договора, когато се касае от настъпването на бъдещи събития, а същевременно защитата чрез предявяване на иск за нищожност е допустим, както ако неравноправната клауза вече е била употребена, т. е. установените в нея права са били упражнени, така и преди това, ако договорът между страните е действащ?Може ли въз основа на бъдещи събития и евентуални бъдещи плащания по потребителски договор да се определи цена на иска и съответно неговата родова подсъдност?Реално определяеми ли са бъдещи плащания по потребителски договор, когато по делото е доказано, че начина на определяне на тези плащания може да се изменя многократно и то при бъдещи несигурни и неопределяеми събития и неясни фактори и индекси?Кой съд – районен или окръжен, е родово компетентен да разгледа иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи поради неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите, като се вземе предвид, че защита чрез предявяване на иск за нищожност е допустима както ако неравноправната клауза вече е била употребена, така и преди това, когато договорът между страните е все още действащ и е в процес на изпълнение?Допустимо ли е при правилата за определяне на цената на иска при установителни искове за нищожни клаузи от договор, които правила се уреждат от вътрешните правила на държавата членка на ЕС въз основа на принципа на процесуалната им автономия, да се вземе по-неблагоприятен начин на определяне на същата от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения и правят фактически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза.”Изложени са твърдения, че атакуваното определение противоречи на: определение по гр. д. № 1093/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение и решение; определение № 85/10.01.2012 г. по ч. гр. д. № 49/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО ,7-ми състав; решение № 609/26.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав постановено по гр. д. № 921/2014 г.
Дори и от поставените въпроси на касатора да бъде изведен релевантен, свързан с начина на определяне цената на исковете във връзка с възлагането им на компетентния за разглеждането им съд, въпреки, че в по-голямата си част тези въпроси нямат относимост към решаващите изводи на съда, изложени подробно по-горе, то налице би било единствено общото основание. За да бъде допуснато касационно обжалване страната следва да установи предпоставките и на някое от лимитивно изброените основания визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Частният касатор се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е поддържал противоречие с определение по гр. д. № 1093/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение ; определение № 85/10.01.2012 г. по ч. гр. д. № 49/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО ,7-ми състав и решение № 609/26.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав постановено по гр. д. № 921/2014 г.Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага идентитет между разглежданите фактически хипотези, в сравняваните съдебни актове, по които решаващите състави са направили различни, противоречиви правни изводи. Тази дефинитивност на основанието, обаче е приложима само по отношение на актове, за които страната е установила влизането им в сила. Такова установяване по отношение на цитираното решение № 609/26.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 921/2014 г.касаторът не е осъществил, поради което и представянето му и позоваването на него е ирелевантно. Определение по гр. д. № 1093/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение и определение № 85/10.01.2012 г. по ч. гр. д. № 49/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО ,7-ми състав, цитирани от страната не са представени, приложени са други актове, чиято относимост страната не е разгледала и обосновала в изложението си по чл.284, ал.3,т1 ГПК. Освен това дори и да беше представена цитираната практика на съдилищата и тя да третираше релевантния въпрос относно определяне цената на иска в хипотезата на разглеждания случай, тя би била без правно значение, тъй като въпросът за определяне цена на иск за установяване на нищожност, поради неравноправност на част от клаузи/ частична нищожност/на договор за кредит и приложение на правилото на чл.64,ал.1 т4 ГПК е формирана задължителна практика с определение №290 от 09.04.2014г. по ч.т.д. №953/14г. на ВКС, І т.о. , която настоящият състав споделя и с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Следователно, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Наличието на задължителна практика по релевантния за спора въпрос изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и страната не е обосновала доводи по това основание съобразно определената му дефинитивност с т.4 на ТР ОСГТК №1/09г.Без правно значение за настоящето производство са подробно развитите оплаквания за неправилност на акта, буквално възпроизведени от касационната жалба, тъй като те се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съдът не присъжда разноски на ответника по касация, поради липса на претенция за заплащането им и липса на доказателства, че такива са направени.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №738 от 14.01.2015 г. по ч.гр.д.№20090/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри „Б” състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: