6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
С., 20,01,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3138/15 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. П. Л. от [населено място] и частна касационна жалба на З. П. Г. против определение №550 от 14.08.2015г. по ч.т.д. №531/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че по отношение и на двете жалби не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и същите не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По частната касационна жалба на С. П. Л.:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставил е въпрос – „ До какъв порок води липсата на мотивираност и въобше липсата на обсъждане на направеното от страната оплакване с оглед задължението на съда да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи” Страната е мотивирала така поставения общ въпрос с твърдението си, че съдът не се бил произнесъл по оплакването за недостатъчност на мотивите на първостепенния съд. Това твърдение, обаче, не води до извод за релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на поставения въпрос, тъй като въззивният съд е изложил съобразно дейността си на въззивна инстанция изцяло свои мотиви, с които е обосновал разбирането си за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 ГПК. Освен това страната, дори и да се приеме, че е налице общо основание, не е установила допълнителен критерий, тъй като цитираното като противоречиво разрешаващо този въпрос, решение, съдържа мотиви относими към задължението на въззивният съд да изложи свои мотиви, въпреки препращането по чл.272 ГПК, каквито в случая са изложени.
Касаторът е поставил въпросът – „ При преценка на наличието или липсата на основания за уважаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК, следва ли крайният акт на съда да съдържа разрешение относно съпоставянето на дължимата държавна такса като размер и декларираното имуществено състояние на страната по делото.”Въпросът не е релевантен, с оглед решаващите мотиви на съда, който е посочил, че с оглед на осъществените малко преди завеждане на делото разпоредителни сделки, с недвижими имоти, дружествени дялове и търговско предприятие, се установява доход позволяващ на страната да заплати дължимите такси, т.е. такава съпоставка е направена.Освен това съдът е мотивирал като решаващ извод и факта на неотразяване на тези доходи в декларацията на страната, поради което и въпросът, съдържа условие, неизпълнено от нея при изготвяне на декларацията, т.е. обстоятелства водещи до извод за неговата неотносимост към конкретния случай. В тази връзка без правно значение е и сочената практика.
Въпросът- „Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК… е релевантен по принцип като относим към всяко производство по чл.83, ал.2 ГПК, но в случая не е обоснован конкретно по делото, с оглед решаващите мотиви на съда, а също така не е изведено и релевантно противоречие със сочената практика, съдържаща мотив относно това, че момента на извършване преценка по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК е момента на завеждане на исковата молба. Съдът не е приел обратното, той не е мотивирал своят краен акт с преценка за имущественото състояние на настоящия касатор, осъществена към минал момент, тъй като е обсъждал наличието на доходи към настоящия момент, реализирани чрез отчуждителни възмездни сделки в непосредствено предходен момент, които се установяват, но неправомерно не са били декларирани именно като налични средства, нито е доказано твърдението, че част от тези средства са били вече използвани за погасяване на кредит. Т.е. не са изложени мотиви в смисъл на преценка на състоянието на имуществения патримониум на лицето към минал момент и поради това не е налице отклоняване от задължителната практика цитирана от касатора.
Въпросът – „Не следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства в подкрепа на изложените в декларацията .. обстоятелства…” не е релевантен, с оглед решаващият мотив на състава за това, че тези доходи получени чрез отчуждаване на имущество със значителна стойност не са били декларирани въобще. Освен това страната не обосновава и допълнителен критерий, тъй като цитираната многообразна практика не съдържа изричен извод, че във всеки един случай, независимо от конкретните обстоятелства,съдът е длъжен служебно да изследва имущественото състояние на лицето, в чиято доказателствена тежест законът е възложил установяването на липсата на средства за заплащане на дължимата държавна такса. В случаят, съдът е разглеждал оплакванията на страната в жалбата, които е мотивирал като неоснователни, тъй като тези оплаквания не са подкрепени от жалбоподателя с нужните доказателства, като този извод е направен в отговор на тези оплаквания и след като е формиран и обоснован вече решаващ мотив относно основателността на молбата.В този смисъл, това съображение също води до извод, че поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По частната касационна жалба на З. П. Г. :
Изложението на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по тази частна касационна жалба съдържа идентично съдържание на вече разгледаната, поради което и следва да бъдат съобразени развитите доводи, с оглед сходното мотивиране на отказа за уважаване на молбата и на Г. по чл.83, ал.2 ГПК от въззивния съд.
По първият, поставен и в двете жалби и обоснован с основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК при идентично изброена практика, въпрос по отношение на касатора Г. е направено още и оплакването, че въззивният съд се бил произнесъл само по съществото на спора, без да извърши проверка за допуснати нарушения от първостепенния съд, които обаче не са конкретизирани, нито е посочена връзката им с решаващия извод на въззивния съд, което би обосновало наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и възможност за преценка на наличие на обоснован допълнителен критерий. В тази връзка и сочената практика по приложението на чл.272 ГПК е ирелевантна, тъй като въззивният съд не е приложил този текст и по отношение на настоящия касатор, а е изложил свои мотиви, обосноваващи отказа му да уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
По вторият поставен въпрос следва да се има предвид изложеното по разгледаната жалба на другия касатор, тъй като доводите са изцяло идентични, а и решаващият извод на съда също.
По третият въпрос- идентичен с трети въпрос на вече разгледаната касационна жалба на Л. и обоснован със същите съдебни актове, за които е твърдяно аналогично противоречие, следва да се има предвид вече изложеното, с оглед установяване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Освен изложеното във вече разгледаното изложение, тук страната подробно е изложила и оплакването си за неправилност на акта на съда, с оглед приетото за наличие на собственост върху недвижим имот и договори за аренда, както и по отношение на продажбата на недвижими имот – в полза на И. Г. за сумата 68205лв., като е поддържала, че съдът не е взел предвид, че имота предмет на посочената сделка бил придобит с банков кредит, доходи от аренда можели да бъдат получени след изтичане на стопанската година и т.н., Тези оплаквания са ирелевантни за допускане на определението до касационно обжалване, не само поради това, че съставляват оплакване за неправилност на изводите на състава, но и поради това, че са относими само към част от решаващите мотиви в обжалваното определение, докато по отношение на другите отчуждителни сделки,описани от въззивния съд подробно и послужили като мотив за постановения резултат, страната не е изложила оплакване за липса, респективно за разход на получените средства. Освен това не е обосновано и поддържаното противоречие на изводите на съда с разрешения, обективирани в другите сочени актове, които не разглеждат подобна хипотеза. Оплакванията за това, че съдът не е бил съобразил, че не били изплащани възнаграждения от дружествата за управлението им от молителя е ирелевантно, тъй като съставът е мотивирал извода си за наличие на недекларирани от страната средства, с оглед извършените от него отчуждителни сделки.
Касаторът Г. като четвърти въпрос е поставил въпросът – „ Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/ или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че по делото се съдържат данни, сочещи, че молителят е извършил разпоредителни сделки …” Този въпрос също не е несъобразен с решаващите изводи на съда, който не е отказал освобождаване от държавна такса поради това, че лицето е сключило в предходен момент, разпоредителни сделки,които е следвало да отрази в декларацията си, а е съобразил момента на отчуждаване на имущество със значителна стойност/ след подаване на възражение по чл.414 ГПК/ с липсата на деклариране на средствата получени от това отчуждаване, с оглед възмездният му характер. Т.е. мотивирал е отказа си не с това, че не са декларирани сделките, а с това, че не е декларирана сумата, получена като техен резултат и съставляваща имущество на лицето.
Въпросът поставен под №5 е идентичен с постановения под №4 в жалбата на Л., по който като допълнителен критерий е сочено едно определение / посочено и в изложението на Л./, поради което по отношение на този въпрос следва да бъдат взети предвид изложените вече съображения по другата касационна жалба.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №550 от 14.08.2015г. по ч.т.д. №531/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: