5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
С., 20,05,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2669/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 154 от 13.06.2014 г. по т.д. №94/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Развил е своите оплаквания за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в това, че констативен протокол от 16.12.2012г., според него бил представен извън срока по чл.133 ГПК. Развито е още разбиране за необоснованост на доводите на противната страна, обяснила, че представянето на доказателството е свързано с определението на съда, разпределящо доказателствената тежест. Направено е и оплакване, че въззивният съд в нарушение на чл.260 ГПК бил приел и протокол за монтаж, а това доказателство нямало характер на ново. Това, според страната, противоречало на приетото с т.3 на ТРОСГТК №1 /13г. по въпроса – „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по искане за приемане на доказателство, което вече е прието от първоинстанционния съд извън преклузивните срокове за представяне на доказателства от страна на ответника, с отговора на исковата молба”.
Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така даденото, със задължителна съдебна практика разяснение, поставеният от касатора въпрос не е релевантен, тъй като не е съобразен с процедирането на въззивният съд, респективно няма относимост към решаващите изводи на състава. С определение от 27.03.2014г. решаващият състав се е произнесъл по искането за прилагане на посочения протокол за техническа проверка, като е отказал да го приобщи към доказателствата, събирани пред него, тъй като същият е бил представен и надлежно приет от първостепенния съд. А по отношение на второто сочено от страната доказателство, съдът е отчел,с оглед оплакванията в жалбата, че първоинстанционния състав е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като доклада не е бил съобразен с изискванията на чл.146 ГПК, поради това е предприел необходимото процесуално действие, като е приел завереното копие от този протокол / изискан пред първата инстанция от настоящия касатор, тогава ищец по реда на чл.192ГПК/. Или съдът е действал изцяло с съответствие с приложимите към тази хипотеза разяснения на т.2 ТР ОСГТК №1/13г., а сочената от касатора т.3 третираща служебно събиране на доказателства, изобщо не е приложима към развитите оплаквания на страната, които като такива по чл.281 ГПК са и неотносими към основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът е поставил въпросът: „ Налице ли е виновно поведение на потребителя на ел. енергия и следва ли той да носи отговорност за неточностите в измерването при неправилна манипулация на средствата за техническо измерване. Следва ли съдът да се произнася служебно относно вината, без същата да е твърдяна във въззивната жалба”. Въпросът отново не е съобразен с установените по спора факти и съответно с решаващите изводи на съда. В случая, съдът не е разглеждал неточност при измерването, нито „ неправилна манипулация”, нито е обсъждал вина, а е приел за установено, с оглед данните по делото и във връзка с метрологичната и съдебно-техническа експертиза, че е доказан факта на поставено допълнително устройство / при нарушена цялост на пломбата/- електронна платка за манипулиране на трите системи на електромера т.е. върху средството за електронно измерване е въздействано умишлено, така че то да не отчита по-голямата част от потребяваната ел.енергия – -97.42 %.Съдът в случая е разгледал правилата за съставяне на констативен протокол, обективиращ проверка / чл.44, ал.1 от правилата/ и установяващ отчитане на ел. енергията при грешка – 97.8 %.Мотивирал е също така правомощията на дружеството, съобразно приетите ОУ правила, относими към подобна хипотеза на манипулиране на устройството, както и е установил нарушение от страна на потребителя на договорно установеното задължение да не се въздейства върху СТИ. Или така поставеният от страната въпрос не е свързан с решаващите правни изводи на състава. Но дори и да се приеме, че е релевантен, то сочената практика на ВКС, на която се позовава страната и от която могат да бъдат изведени решаващи изводи в смисъл, че не е допустимо електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на сметките за минал период, са ирелевантни, тъй като, както е мотивирал и решаващият състав, отчел това правило, налице е изключение от него, свързано и обосновано с неправомерно поведение на потребител Доколкото доказването на такова поведение е конкретно в случая, то и цитираните решения не разглеждат подобна хипотеза, нито разрешават поставеният от касатора въпрос, в смисъла който страната му придава.В тази връзка, оплакванията за неправилност на акта, относно приетата от състава фактическа обстановка са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Третият поставен въпрос-„Кой следва да носи отговорност за неточностите в измерването на неправилна манипулация на средството за техническо измерване СТИ, в случаите, в които измервателния уред не се намира в имот, собственост на потребителя на услуги” е основан на фактически неверни обстоятелства, които го правят и ирелевантен за установяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича от това, че в случая измервателният уред не е извън имота на потребителя, а ел. таблото / метален шкаф/ – е монтирано върху фасадата на дърводелската работилница на [фирма], собственост на дружеството /вж. заключение от 23.09.2013г. с приложен и снимков материал/. Без правно значение за производството по чл.288 ГПК са и подробно развитите от страната оплаквания за неправилност на акта, свързани с този въпрос.
Четвъртият поставен въпрос: „Кой следва да носи отговорност и да извършва първоначална и последваща проверка на СТИ:Е. България като собственик на съоръженията и в частност средствата на техническо измерване, както по силата на закона, така и по силата на собствените си ОУ чл.34 или друго лице, след изменението на чл.42, чл.43, 44 и 45 на Правила за измерване на количеството електрическа енергия”. Този въпрос, дори и да се приеме за релевантен е мотивиран, изцяло с оплакванията на страната за неправилност на акта, възпроизведени от касационната жалба буквално и несвързани с нито един довод с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не могат да установят предпоставките на лимитивно изброените основания за допускане до касационно обжалване.
Петият поставен въпрос „ Как следва да се документира надлежно извършената проверка и съответното установяване на неправомерно вмешателство в СТИ: чрез предоставяне на подпис на констативния протокол на управителя на дружеството или негов упълномощен орган, или е достатъчно то да бъде удостоверено от всяко трето случайно преминаващо лице”. Този въпрос страната е свързала с оплакването си за неправилност на решението по отношение приложението на разпоредбите на чл.61, ал.2 ОУ. Въпросът е релевантен, като установява общото основание за допускане на решението до касационен контрол. Касаторът, обаче, по него не обосновава допълнителен критерий. В тази връзка, страната е сочила противоречие при разрешаване на поставения въпрос с решение № 104/10г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №66/13 на ВАС. Т.е. поддържала е основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Тези основания не се установяват, тъй като с решение № 104 /10г. е на ВКС, ІІ т.о. е формирана задължителна практика по въпроса за приложението на чл.25, ал.2 ОУ и чл.98 ЗЕ, както и по въпроса дали на доставчика на ел. енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми, като във връзка с протокола за извършената проверка ВКС е разглеждал друга хипотеза – на съставянето му от лица, определени не по предвидения от закона ред, т.е. поставения от касатора въпрос не е разрешаван, както бе обосновано, с това решение или не е установено, поради това основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на Варненски апелативен съд, също е ирелевантно, тъй като основанието по т.2 на чл.280 ГПК, предполага наличие на фактически идентитет между сравняваните хипотези, спрямо които се извършва преценка за наличие на противоречиви правни изводи. В случая обжалваното решение и соченото от касатора въззивно решение третират различни хипотези – с решението си състава на ВАпС е разглеждал хипотеза, при която до измервателното устройство са имали достъп единствено служители на елктроразпределителното дружество и не е била налице установена манипулация върху него, а констативния протокол е съдържал редица поправки. Разглежданият случай е различен, поради което страната не установява по отношение на този въпрос основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът е поставил въпроса – „ Допустимо ли е едностранното корегиране на сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия извън случаите на доказано виновно поведение на потребителя на ел. енергия.”Този въпрос не обосновава наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е разглеждан от въззивният съд в посочения от кастора аспект и поради това няма връзка с неговите решаващи мотиви. Този извод произтича от това, че съдът изрично е приел, че в случая се касае за изключение / мотивирано изрично със сочена задължителна практика по чл.290 ГПК/ и в този смисъл, решението му не влиза в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като съдът е обосновал именно хипотеза, при която е налице допустимост на корекцията тъй като отклоненията в показателите на консумираната ел. енергия се дължат на неправомерно въздействие от страна на потребителя. Доколко този извод е правилен не е предмет на разглеждане в настоящето производство, третиращо единствено наличие на основанията по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК, но не и оплакванията за неправилност на акта.
Общото възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не води до извод за наличие на основанието, с оглед липсата на доводи, свързани с фактите, които следва да установи страната, съгласно разяснената дефинитивност на основанието с т.4 ТР ОСГТК №1/09г.
Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 13.06.2014 г. по т.д. №94/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: