О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.С., 26,01,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 3546 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 16344 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 4359/2013 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение от 16.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 44394/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 16051,32 лв., представляващи незаплатена цена на доставени през периода 27.11.2008 г. – 29.06.2010 г. хранителни стоки – ядки.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, като се твърди само, че въззивният съд неправилно не е приспаднал от приетата за дължима от касатора на ищеца сума две плащания, извършени към ищеца от трето лице, но за сметка на ответника – касатор (обстоятелство, по което не се спори по делото), както следва: с преводно нареждане от 19.04.2010 год. за сумата 2007,19 лв. с основание по опис от 19.04.2010 г. и с преводно нареждане от 03.05.2010 г. за сумата 2820,48 лв. с основание по опис от 30.04.2010 г. Твърди се, че видно от заключението на ССЕ сумите са постъпили по сметка на ищеца [фирма], който на 29.12.2010 г. ги е прехвърлил по сметка на отделно, неучастващо в производството юридическо лице [фирма], като не е отнесъл плащанията към собствените си вземания, а е избрал да погаси други такива и е включил сумите по сметка „Други кредитори”. Касаторът излага, че при изследването на счетоводните експертизи, приети по делото въззивният съд сам е стигнал до изложените изводи, но ги е изтълкувал неправилно, доколкото подобна размяна на получател на сумите няма опора в закона и не може да бъде извършена без съгласието на длъжника – касатор, а обстоятелството, че е отразена в съдебно-счетоводната експертиза не е в състояние да я санира. Сочи се, че действително в платежните нареждания не са посочени конкретни фактури, които се погасяват с посочените суми, но е посочен кредитор, в чиято полза това погасяване следва да се отнесе и е нелогично да се смята, че законът не позволява на длъжника да избере кредитора, на когото плаща.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира, като твърдян от касатора да съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, разяснен с т.1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. материалноправният въпрос, по който според касатора въззвният съд се е произнесъл в обжалваното решение, а именно: „Може ли кредитор, който е получил плащане за свои вземания да ги прехвърли без съгласието на длъжника за погасяването на задължение на друг кредитор, когото длъжникът не е посочвал?”
По отношение на същия въпрос само общо се твърди, че е налице допълнителният селективен критерий по т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК, като се излага, че инстанциите по същество са се произнесли по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като ВКС е имал възможност да се произнесе по въпросите за правата на длъжника да избере кое задължение да погаси при наличието на многобройни задължения към един кредитор, но не и за правата на длъжника при наличието на множество кредитори. Касаторът счита за безспорно правото на длъжника да избере кому да плати първи задълженията си, но с оглед приетото в обжалваното решение се поражда необходимост от изрично произнасяне на съда по този въпрос.
Иска сe отмяната на въззивното решение и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен, претендират се разноски.
Противната страна не взема становище по жалбата.
При така изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че размерът на дължимата цена на доставените хранителни стоки в процесния период се установява безспорно от приетите без възражения заключения на основната и двете допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, изготвени по делото. Съгласно тях ищецът е издал фактури на обща стойност 22387,11 лв. за доставени на ответника стоки, като незаплатената част от вземането по тях е в размер на 19146,89 лв. Въззивният съд е уважил възражението за прихващане на ответника в размер на 3095,57 лв. като до пълния му размер от 13895,13 лв. го е отхвърлил като недоказано. Ответникът е направил и възражение за приспадане на плащанията, извършени към ищеца на 19.04.2010 г. и 03.05.2010 г. в размери съответно 2007,19 лв. и 2820,48 лв. (които плащания единствено са релевирани от касатора, като извършени, но невзети предвид при определяне задължението на ответника, както във въззивната, така и в касационната жалба). В тази му, относима към предмета на настоящото касационно производство, доколкото само по отношение на нея в касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение част, въззивният съд е счел искането на касатора за приспадане на двете платени суми за неоснователно, като в относимите си към оплакванията на касатора свои мотиви е изложил, че видно от констативната част на заключението на основната ССЕ се установява, че посочените суми са осчетоводени при ищеца по сметка „Други кредитори” и се отнасят за стари задължения, извън исковия период, поради което и няма основание да се приспадат от дължимата сума. Същото – че с плащанията, извършени от касатора на 19.04.2010 г. за сумата от 2007,14 лв. и на 05.03.2010 г. за сумата от 2820,48 лв. са погасени стари задължения на ответника извън задълженията по процесните фактури, еднозначно е прието и в решаващите мотиви на първоинстанционния съд, към които на основание чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил.
При така изложеното, формулираният от касатора въпрос е от една страна ирелевантен по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, така както същият е разяснен с т.1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., поради което не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на същия текст, доколкото отговорът му не е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция. Видно е от възпроизведените по-горе в настоящите мотиви, такива на обжалваното въззивно решение в относимата им към оплакванията на касатора част, че съдът е приел претендираните от касатора, като извършени в погасяване на вземания на кредитора за процесния период плащания, за извършени в погасяване на стари задължения на касатора, извън тези, претендирани от ищеца за конкретния исков период, поради което именно и само, въззивният съд е приел, че няма основание да се приспадат от дължимата за исковия период сума, като при това въззивният съд въобще не се е произнасял по формулирания от касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос, нито пък по свързани и/или произтичащи от него въпроси.
Дори и условно формулираният въпрос да бъде приет за релевантен по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, вр. с т.1 от ТР № 1/2010 г., то по отношение на същия не е налице и претендираният от касатора допълнителен селективен критерий за подбор на касационната му жалба по т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК, така както същият е разяснен с т.4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. Липсата на практика по даден правен въпрос сама по себе си не обосновава наличието на такъв критерий, а по делото нито се сочи и доказва от касатора, нито се установява наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, налагаща осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или пък приложими по делото непълни, неясни или противоречиви правни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, то и такова не следва да бъде допускано.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на претендираните от него разноски за касационната инстанция, а ответникът не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16344 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 4359/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: