4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
С., 24,03,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1873/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 419 от 18.03.2014 г. по гр.д. №190/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел оплакванията си в касационната жалба, свързани със заключенията на основната и допълнителна експертизи, с оглед документацията, с която е работило вещото лице, за да обоснове експертизите. Направен е извод, че постановяване на решението по документи- единия, от които- протокол за монтаж, който е бил оспорен като неподписан от касатора в първоинстанционното производство и на фактура, представена в два различни екземпляра, с различно съдържание било в противоречие с решение № 784/11на ВКС, ІІІг.о., с оглед приетото за задълженията на въззивния съд при установяване на неистинност на документ. В тази връзка са поставени два въпроса. Страната е направила оплакване, че въззивния съд постановил решението си като определил естеството на процесната сума в противоречие с твърденията на двете страни.Този довод, касаторът е извел от собственото си разбиране, изразявано в хода на производството, свързано с оспорване за доставка на реално количество ел. енергия по фактура №[ЕГН]/30.09.2010г., като е твърдяно още, че и другата страна била направила изявление, че сумата по тази фактура не съставлявала цена на реално доставени количества ел. енергия. Така е мотивирано оплакването, че съдът неправилно е определил процесната сума като цена на доставени количества ел енергия, а не като цена на изчислени такива. С оглед така изразеното разбиране на страната е поддържано, че е налице противоречие с практика на ВКС – изброени решения, като е поставен въпрос. Други доводи не са развити.
Материалноправния, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. По първото си развито оплакване в изложението, касаторът е поставил въпросите – „ В случай, че във въззивното производство, се поддържат изявленията на страна в първоинстанционното производство, за неистинност на документ/ различни по съдържание и данни екземпляри на фактура/ длъжен ли е въззивния съд, с определение да обяви оспорения документ за неистински, който съдебен акт да бъде обявен на страните. При обявяване на документ за неистински, въззивния съд длъжен ли е да го изключи от доказателствата по делото. В случай че в първоинстанционното производство се поддържат изявленията на страна … за оспорване достоверност и на съдържание и на дата на частен писмен документ, въззивния съд длъжен ли е да го изключи от доказателствата по делото.” С оглед възпроизведените и в изложението оплаквания в жалбата страната е поддържала, за да постави тези въпроси, че протокола за смяна на електромер е бил оспорен от нея, а съдът без да изложи аргументи кредитирал написаното. Доводът е фактически неверен, тъй като въззивният съд е мотивирал по отношение на протокола, във връзка с подобно оплакване и във въззивната жалба, че кредитира удостоверените в него обстоятелства, а именно подмяната на стария с нов електромер като действително осъществено и то на посочената дата. Този извод, съдът е направил, с оглед данните по делото при сравнителен анализ на фактурите, неоспорени от ответника- издавани за предходни периоди / в които е вписан номера на електромера,който отчита доставената ел. енергия/, съпоставени с фактури за последващи отчетни периоди. В тази връзка е мотивирана и доказаност на осъществената подмяна в измерващото устройство. Касаторът, чиято е била доказателствената тежест по отношение на твърдението му, че протокола съдържа неверни данни за това, че измервателното устройство е демонтирано и заменено на посочената дата не е осъществил обратно доказване на тези установени факти. С оглед изложеното, съдът не е основавал решението си на неистински документ,а е мотивирал тъкмо обратното с оглед осъщественото доказване. Или поставените от страната въпроси са основани не на приетото от съда, а на недоказаните твърдения на касатора. Същото е относимо и към поддържаното по отношение на фактурата от 30.09.19г., обективираща спорното вземане. Съдът е приел, че двата екземпляра на тази фактура, представени по делото не се различават нито като отчетен период, нито като доставена ел. енергия, респективно като стойност, а само по това, че в едната времето е разделено на три подпериода, а в другата на два, но за същото време.Т.е. и в случая страната не обосновава наличие на доказаност на съществуването на неистински документ, което не е взето предвид от съдилищата при разрешаване на спора, а това прави въпросите й правно ирелевантни спрямо общото основание за допускане на касационно обжалване.
Не обосновава наличие на общо основание и поставения въпрос във връзка с поддържаното от касатора, че не се касае за грешка при отчитането а за корективна процедура – „ Съществувало ли е през периода от 10-ти август до 30-септември 2010г., нормативно основание за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за предходни периоди на доставка”. Невярно фактически е твърдението на страната, че и двете страни считали, че спорната фактура е издадена в резултат на проведена корекционна процедура. Тъй като пред първостепенния съд, ищецът изрично е уточнил в с.з. на 13.06.2013г., че се касае за грешка при отчитането и въвеждане на данни от електромера, като издадената фактура от 30.09.2009г. не съставлява корекция. В същия смисъл е и изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, с което това изявление не влиза в противоречие. Самият касатор не установява да е била проведена корекционна процедура, поради което и така поставения въпрос е извън обхвата на установените и взети предвид и разгледани факти по делото. В този смисъл цитираната практика, която касае корективни производства при доставяне на ел. енергия е без правно значение.
Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 от 18.03.2014 г. по гр.д. №190/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: