3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 16,06,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2885/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. акционерно дружество „ А.” – [населено място] против решение от 30.05.2014 г. по гр.д. №11108/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация –А. А. Димитров от [населено място], чрез пълномощника си – адв. И.Л. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи по неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил, че съдът се е произнесъл по въпроса „ свързани с доказателствената сила на актовете постановени от органите на досъдебното производство, във връзка с механизма на ПТП и доколко съдът би могло да основе становището си по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД единствено на тези актове.” Страната е поддържала, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС – решение №43/909г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 43 /11г. на ВКС , ІІ т.о. от които страната е възпроизвела части Други доводи не са развити.
От поставеният от касатора въпрос може да бъде изведен релеванттнен въпреки че същият е формулиран с оглед становището на страната , а не във връзка с решаващите изводи на съда. Въззивният съд е приел изрично с оглед подобно оплакване заявено и пред него, че и след отчитане правилността на изводите на първостепенния съд с оглед установените факти по спора , че механизма на ПТП отразен в приетото като доказателство по делото постановление за освобождаване от наказателна отговорност от 16.01. 2009г., изготвено от СРП и внесено в СРС въз основа на което е образувано нахд №674/09г. по описа на СРС, НК изцяло кореспондира с описания механизъм на ПТП отразен в констативния протокол изготвен от дежурен ПТП при ПП – СДП , след посещение на място. Така е обоснован извода за доказаност на механизма на ПТП и с оглед това, че тези документи не са били оспорени по надлежния ред от ответника по спора – сега касатор и отразените в тях обстоятелства се ползват с материал на доказателствена сила. Следователно, с оглед тези решаващи мотиви на съда , от формулирания от страната въпрос би могло да бъде изведен релевантен . Това, обаче би установели единствено общо основание за допускане на акта до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1 т1 ГПК – поддържано от касатора е обосновано от него с противоречие с две решение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. От които страната не е изложила конкретни доводи за противоречиво разрешаване на поставения от нея въпрос, а е възпроизвела части от тези решения. С оглед така развитото изложение не се установява поддържаното противоречие тъй като с решение № 43/11г. на ВКС, ІІ т.о. – служебно приложено е формирана задължителна практика по въпроса за значението на актовете на органите на досъдебното производство, като е прието че същите не съставляват доказателства за механизма на ПТП . Това решение би било релевантно ако съдът се беше позовал единствено на постановлението за прекратяване на наказателното производство, то същият е изложил конкретни решаващи мотиви свързани с това че описания в постановлението механизъм на ПТП кореспондира изцяло с протокола за ПТП , надлежно съставен от дежурен при отразяване на неговите непосредствени наблюдения относно този механизъм В тази връзка този протокол е официален свидетелстващ документ е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти. – решение №15/25.07.2014г. по т.д. 1506/13г. на ВКС, І т.о. , постановено по чл.290 и обективиращо задължителна практика по въпроса –за съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП , чиито изложени по-горе съображения, настоящият състав изцяло приема.Следователно, като е съобразил тази задължителна практика въззивният съд не се отклонил от нея нито е постановил решението си в противоречие с цитираната от страната практика, която не разглежда този въпрос.Същото е относимо и към цитираното решение №43/09 на ВКС, ІІ т.о. което третира доказателствената сила на обвинителното заключение и обвинителния акт, съответно ирелевантно спрямо разглеждания случай. Следователно, касаторът не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното и при така обоснованото приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна е поискала и установила разноски в размер на 1000лв., поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК същите следва да й бъдат присъдени.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2014 г. по гр.д. №11108/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. акционерно дружество „ А.” – [населено място] да заплати на А. А. Димитров от [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: