О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
[населено място], 20.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на дванадесети декември,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1520/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност/ – А. Ц. Г. против решение № 61/11.01.2016 год. по т.д.№ 3276/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 85 по т.д.№ 194/2014 год. на Софийски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният,в пасивно субективно съединение против ответниците – [фирма] / в несъстоятелност / и [фирма] – иск,с правно основание чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ТЗ,за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], сключената между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт от 21.02.2014 година.Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено в противоречие с материалния закон. Намира противоречащ на основанието на иска извода на съда,че за прогласяване относителна недействителност на сделката, в хипотезата на специален – свързан с несъстоятелността на търговец – П. иск, е от значение знание на купувача за кредитори на продавача към момента на сключването й, при условие, че вземанията на същите са приети в производството по несъстоятелност.Счита, че подобен извод е в противоречие с чл.649 ал.4 ТЗ, който предвижда че така постановеното по иска решение е обвързващо за всички кредитори на несъстоятелността.
Ответните страни не са депозирали отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е изложил мотиви единствено досежно субективния признак за прогласяване на недействителността,като е счел, че в специалната хипотеза на П. иск във връзка с несъстоятелността на търговец,и предвид възмездността на сделката в конкретния случай, следва да се доказва знание на купувача за кредитори на продавача, съответно кредитори с последващо приети вземания в производството по несъстоятелност на продавача,които вземания следва да са възникнали към момента на сключването на атакуваната сделка или началната дата на неплатежоспособност, тъй като към този момент се приема, че длъжникът не е в състояние да плати задълженията си към всички кредитори.Съдът е приел,че нито има твърдения в исковата молба,нито са събрани доказателства за съществуващи конкретни вземания на кредитори на несъстоятелността на [фирма], към момента на сключване на сделката, като не съставлява такова доказателство признанието на купувача,че е бил в известност за „временни финансови затруднения” на продавача, доколкото последното може да се разбира като знание за липса на парични средства за погасяване на задължението към конкретния купувач, тъй като именно съществуването на такова задължение е предпоставило сключването на сделката / с прихващане вземането на купувача с дължимата цена по продажбата /. Отречено е доказателствено значение за този факт и на представените във въззивна инстанция писмени доказателства.Мотивиран е и извод, че предвид сключване на сделката преди началната дата на неплатежоспособност, не може да се приеме за доказано знание на приобретателя за увреждане на евентуални бъдещи кредитори на неплатежоспособния длъжник / ? / .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следния въпрос: Следва ли в специалната хипотеза на иск по чл.135 ЗЗД ,свързан с производството по несъстоятелност, знанието на приобретателя по атакуваната с иска сделка,за увреждане на кредиторите на праводателя, да бъде преценявано с оглед твърдения за наличие на вземания на конкретни кредитори,с последващо приети вземания в производството по несъстоятелност, възникнали или към датата на сделката или към началната дата на неплатежоспособност ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формално позоваване за значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като касаторът черпи аргументи от разпоредбата на чл.649 ал.4 ТЗ – действие на решението по иска по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, както и с въведената с измененията на ТЗ / обн.ДВ бр. 20 от 2013 год. / процесуална легитимация на синдика ,за предявяване на иска, отречена при предходната редакция на Раздел І от Глава 41 на ТЗ „ Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки „.
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Не се явява обоснован,в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал .1 т.3 ГПК. Не е посочена противоречива съдебна практика в отговор на въпроса и по приложението на специалния иск по чл.135 ЗЗД вр. с чл. 649 ТЗ, свързан с производство по несъстоятелност. Измененията в съответния раздел на ТЗ, обн. с ДВ бр. 20/2013 год., досежно легитимацията на синдика, като ищец по иска, не обосновават последваща,спрямо първоначалната му уредба,неяснота на закона относно субективния елемент от фактическия състав на иска – „знание на приобретателя за увреждането „ / при възмездна сделка /,който, в безспорната и еднозначна съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД, винаги е разглеждан като знание на приобретателя за права на трети лица,за удовлетворяване на които е предназначено цялото секвестируемо имущество на длъжника – праводател по атакуваната с иска сделка.От правните последици на постановеното по иск по чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ТЗ решение – действие по отношение всички кредитори на несъстоятелността – не може да се изведе предпоставката „знание на приобретателя „ по атакуваната сделка, относно „увреждането„ . Спорно е съждението на съда относно знание за кредитори с „ последващо приети в производството по несъстоятелността вземания „, с оглед утвърдената съдебна практика за възможността иска по чл.135 ЗЗД да бъде предявен и в защита на неликвидно и неизискуемо вземане на кредитора, но такъв въпрос не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61/11.01.2016 год. по т.д.№ 3276/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :