3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
С., 19,01,2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
Л. ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1459/16г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място], против решение №29 от 11. 02. 2016г. по гр.д. №371/15г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация- Г. И. Д., чрез пълномощника си е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът след като е очертал предмета на обжалване е посочил, че в конкретния случай било налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като въззивният съд „ нарушил разпоредбите на ТР ОСГТК №5/05г.”, произнесъл се „ по процесуален въпрос” / непосочен/ в противоречие с практиката на съдилищата – изброени и приложени две решения – на ОС – Смолян и на Пловдивски апелативен съд.Възпроизведена е и нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като страната е цитирала част от т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г. Накратко е посочено, че са налице и основания по чл.281 ГПК, с оглед това, че решението било неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. В заключение, касаторът е поставил три въпроса, а именно – 1/„Допустимо ли е и следва ли съдът при разглеждане на регресна претенция по чл.274,ал.1 т2 от Кодекса за застраховането / отм./ да приеме, като причина за настъпване на транспортен инцидент други обстоятелства, различни от обстоятелствата приети от наказателния съд като причина за осъществяване на произшествието, обосноваващи изводите на последния за противоправност и съставомерност на деянието”. 2/ „Допустимо ли е гражданския съд, който разглежда гражданско правните последици от деянието да приеме при разглеждане на претенция по чл.274,ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането / отм./липса на причинно следствена връзка между определено обстоятелство, и произшествието, когато същото обстоятелство е прието като причина за осъществяване на пътно – транспортното произшествие в наказателния процес. И 3/ „При произнасяне по въпроса относно обстоятелствата при настъпване на произшествието и при наличие на разпоредбата на чл.300 ГПК, следва ли ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.274, ал.1, т.2 в това число и виновността на дееца”.Други доводи не са развити.
От така поставените въпроси могат да бъдат изведени релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът, обаче, не обосновава допълнителен критерий за допускане на решението до касационно обжалване. Същият е посочил всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържал е общо противоречие с ТР ОСГТК №5/05г. без да изложи каквито и да било доводи относно това свое разбиране, нито да обоснове наличие на такова конкретно противоречие. Същият не е обвързал и нито едни от въпросите с това основание, в какъвто смисъл е следвало да мотивира изложението си. В тази връзка цитираното ТР ОСГТК №5, третиращо предявяване на частичен иск, както и спиране на давността във връзка с предявен граждански иск в наказателния процес не установява приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдържанието на мотивите се акцентира върху това, че по отношение на деликта са приложими преди всичко гражданските закони, тъй като макар и престъплението да съставлява и деликт по смисъла на чл.45 ГПК и да е основание за гражданска отговорност, това не е определящо за наказателния процес. От така приетото, въззивният съд не се е отклонил, а и касаторът не е въвел подобни твърдения. Той не е обосновал и връзка с решаващите изводи на съда, който за да отхвърли регресния иск не е разглеждал възражение за погасяването му по давност / такова не е и правено в хода на производството/, а е приел недоказаност на предпоставките по чл.274, ал.1, т.2 КЗ / отм./, поради липса на доказаност на причинна връзка между техническата неизправност на автомобила, във връзка с поставяне на гуми с различен от технологично обусловения размер и настъпилото ПТП. Не се обосновава и валиден довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в тежест на касатора е установяване влизането в сила на приложените две решения – на СОС и П., с оглед това, че същите подлежат на инстационен контрол. Следва да се отбележи, че и по отношение на тези актове не е сочена никаква конкретика – към кой от въпросите следва да бъдат отнесени и в какво се състои поддържаното противоречие.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поддържано от касатора чрез буквалното възпроизвеждане на текста на част от мотивите на т.4 ТРОСГТК №1/09г. Макар и възпроизвел тези мотиви, касаторът не ги е съобразил и отнесъл към разглеждания случай, тъй като не е изложил каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на разясненото като съдържание от ОСГТК основание – не е разгледал дефинираните от него хипотези, нито е обосновал наличие на предпоставките по тези хипотези. Липсват и доводи за неяснота на нормата на чл.300 ГПК, която изрично и недвусмислено уточнява пределите на обвързващата гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последиците от деянието, сила на присъдата. Още повече, че в тази връзка е постановена многобройна и безпротиворечива практика, в това число и такава по чл.290 ГПК /напр. решение № 127/15г. по т.д. №1882/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №25/10г. по т.д. № 211/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др. /, изключваща приложението на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 11. 02. 2016г. по гр.д. №371/15г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: