О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
[населено място] ,13,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2582/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №76/25.03.2015г. по в.т.д.№372/14г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №65 от 31.10.2014г. по т.д.№57/2013г. на Окръжен съд Ловеч,с което е обявено за недействително на основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] учредяването на залог с договор за особен залог на търговско предприятие от 22.10.2012г. , сключен между [фирма] и [фирма] като обезпечение на задължения по договор за паричен заем от 19.10.2012г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди,че по делото е доказано получаването на сумата по договора за заем,във връзка с който е учреден особения залог,а нито първата,нито въззивната инстанция са изследвали обстоятелствата,касаещи причината и последиците от предоставения паричен заем,който бил получен от касатора с оглед извършването на ремонт на недвижимо имущество на търговеца. Касаторът счита,че след като в закона не е въведена необорима презумпция за вреда и знание на длъжника за неговата неплатежоспособност,нищожността не може да произтича ex lege,тъй като подобно решение би било проява на формализъм и би довело до нарушаване на правните принципи.Според него качеството му на изправна страна по договора за заем го прави добросъвестен,тъй като с атакуваното действие по учредяването на залог в негова полза, като кредитор, длъжникът е обезпечил интереса му и не е увредил собствения си такъв.
Ответниците по касация Б. Б. – синдик на [фирма], [фирма] и [фирма] не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено от събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства наличието на правоотношение по договор за заем,възникнало на 19.10.2012г. между [фирма] и [фирма],по силата на който едноличният търговец е предоставил на търговското дружество заемни средства в размер на 40 000 лв.; за обезпечаването на задълженията по заема последното учредило в полза на заемодателя залог върху търговското си предприятие с договор за особен залог от 22.10.2012г.; с решение от 25.07.2013г. Ловешки окръжен съд открил производство по несъстоятелност на дружеството с начална дата на неплатежоспообност 10.02.2011г.Въз основа на тези факти въззивният съд е намерил , че са налице предпоставките по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ – залогът да е учреден за последващо обезпечаване на възникнало като необезпечено вземане по договора за заем, сделката да е извършена след началната дата на неплатежоспособността и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.Констатирайки наличието на тези факти,като осъществяващи единствените предпоставки,предвидени от законодателя за уважаването на иска по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ, въззивният съд е отказал да разгледа като ирелевантни стоящите извън тях възражения на въззивника за действителност на договора за заем и за това,че към момента на предявяване на иска едноличният търговец вече не е бил кредитор на дружеството.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК следните правни въпроси:
1. Винаги ли ex lege следва да произтича нищожността на възмездна сделка , дори и при положение,че с предмета й несъстоятелния търговец е обезпечил средства за продължаване на функционирането на търговската си фирма? ;
2.Следва ли да се прилага универсалния ex lege принцип за недействителност на търговска сделка,която макар да е извършена в „подозрителния период“,не е довела до намаляване на имуществото,което търговецът е успял да докаже в процеса с допустими доказателствени средства? ;
3.Следва ли първоинстанционният съд да се произнесе изрично в мотивите на решението си по установените с приетите експертизи факти,оборващи тезата,че атакуваната сделка има увреждащ характер? ;
4. Каква е функцията на допуснатите и приети от съда експертизи при положение,че съставът разглежда единствено времевите аспекти на атакуваната сделка и началната дата на неплатежоспособността при решаване на спора? ;
5.Следва ли при постановяване на съдебните решения да се съобразяват спецификата на конкретните случаи,действия и сделки, извършени от длъжника,трети лица или държавни органи или съдът е длъжен да прилага стеснително тълкуване и да съобразява единствено датите на сделките и началните дати на неплатежоспособност на търговците?
Така формулирани,въпросите не осъществяват общия критерий, въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Решаващите мотиви на въззивния съд,с които е потвърдено положителното за ищеца решение на ОС Ловеч,са основани на преценка за наличие на изрично посочените от законодателя като необходими за такъв изход на делото по иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ предпоставки. Въпросът за евентуална вреда от учредяването на залога за имуществото на залогодателя не е обсъждан в мотивите на решението,доколкото законът не изисква установяване на такава. Доводите,изложени от касатора /преповторени от въззивната жалба/, са свързани с факти,които стоят извън приложното поле на посочената правна норма и целят с оглед конкретните нужди на страната в процеса да предизвикат разширително тълкуване на императивна правна норма,каквото е недопустимо. Въззивният съд е отказал да разгледа в решението си тези възражения по въззивната жалба,като е намерил същите за ирелевантни,а не е имал и задължение да стори това, доколкото подобни възражения не са били въведени в предмета на спора нито с отговора на исковата молба , нито с този на допълнителната искова молба. Липсата на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК е достатъчно основание да бъде отказано допускане до касационно обжалване,без да се разглежда наличието на останалите релевирани от касатора допълнителни критерии на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Наред с това настоящият състав на Върховен касационен съд,търговско отделение намира липса на основания и за прилагането на сочения допълнителен критерий.Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76/25.03.2015г. по в.т.д.№372/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.