6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№100
[населено място],05.02.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на първи февруари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1683 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 42/08.01.2015 год. по гр.д.№ 1762/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 17.01.2014 год. по гр.д.№ 5537/2011 год. на СГС,за отхвърляне на предявения от касатора против М. М. М. иск с правно основание чл. 402 ал.1 ТЗ / отм./, за заплащане на сумата от 20 810,87 лева,съизмерима със заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско„, в обезщетяване на вреди,причинени от ответницата, в качеството на делинквент,поради което и застрахователят е встъпил в правата на обезщетеното лице срещу делинквента.Касаторът оспорва въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,рефлектиращо в нарушение на материалния закон,предвид недоказаност на предпоставки за прилагането на чл.213 ал.1 изр. четвърто КЗ вр. с пар.143 ПЗР на КЗ. Счита, че въпреки своевременното оспорване на валидно сключена от ответницата задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилистите,предвид недоказани от ответницата заплатена първоначална застрахователна премия и застрахователен интерес от сключването й,съдът е приел,че в доказателствена тежест на ищеца е установяване липсата на така посочените предпоставки за валидно застрахователно правоотношение,доколкото искът е отхвърлен единствено предвид неспазената от закона поредност,съгласно чл.213 ал.1 изр.четвърто КЗ вр. с пар.143 от ПЗР на КЗ – несъобразена субсидиарност на иска срещу делинквента спрямо предявяването му срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на делинквента.Счита,че неправилно съдът не е приложил последиците на чл.128 ал.2 ГПК / отм./ – разпоредба идентична с чл.161 ГПК / в сила от 01.03.2008 год./,предвид непредставянето от ответницата,въпреки изискването им по реда на чл.152 ГПК / отм./ от съда,на доказателства за установяване съществуването на валидно застрахователно правоотношение със ЗК [фирма].
Ответната страна – М. М. – оспорва касационната жалба и обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване, считайки че с оглед решаващите мотиви на въззивното решение така формулираните въпроси са неотносими ,съответно нямат характеристиката на правни въпроси,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Искът на ЗД [фирма],с правно основание чл.402 ал.1 ТЗ /отм./, е отхвърлен на основание чл.213 ал.1 изр.четвърто вр. с пар.143 от ПЗР на КЗ,поради непредявяване на претенцията предходно към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” / ЗЗ „ ГО „ / на делинквента М. М..Ищецът е представил Протокол за ПТП, в който е индивидуализирана застрахователна полица по ЗЗ„ГО„,с конкретен номер и застраховател – ЗК [фирма].В съдебно заседание от 30.11.2011 год. ищецът е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение,вкл. поради неплатена застрахователна премия и липса на застрахователен интерес , като обстоятелства досежно последното не са заявени.Поискал е съдът да задължи ответницата да представи застрахователната полица и доказателства за заплатена застрахователна премия.По реда на чл.152 ГПКТ / отм./ съдът е задължил ответницата единствено за представяне на застрахователната полица,в случай,че се намира в нейно държане.Не й е указвана доказателствена тежест, за установяване влизане в сила на застрахователния договор / заплатена застрахователна премия /, нито кои конкретни факти ще счете недоказани,в случай на непредставянето на документа.
За да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционното решение,относно приложението на чл.213 ал.1 изр.четвърто КЗ вр. с пар.143 от ПЗР на КЗ, както и че предвид съдържанието на ППТП,визиращо конкретни реквизити на застрахователна полица и застраховател по ЗЗ „Гражданска отговорност „ на ответницата,в качеството му на официален свидетелстващ документ за извършените пред съставителя му действия / прието е представяне на полицата /, доказателствената тежест за оборване факта на съществуващо между ответницата и ЗК [фирма] застрахователно правоотношение е била изцяло за ищеца.Съдът е отказал да приложи последиците на чл.128 ал.2 ГПК /отм./,с мотива за безспорност относно обстоятелството, че полицата не е в държане на ответницата,за да би била санкционирана за съзнателно създаване на пречки по доказването,както и предвид необорената от ищеца материална доказателствена сила на ППТП относно наличието на застрахователен договор.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси,които настоящият състав редуцира до същественото им и достатъчно съдържание,в съответствие с правомощието по ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1 / Протоколът за ПТП / доколкото в същия е удостоверено наличие на застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на делинквента / удостоверява ли и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката, в смисъл на заплатена застрахователна премия и съществуващ за застрахования застрахователен интерес? ; 2/ Чия е доказателствената тежест за установяване съществуването на валидно застрахователно правоотношение,при оспорване съдържанието на Протокол за ПТП,в който е удостоверено наличие на застрахователна полица по такова правоотношение,респ. чия е доказателствената тежест за установяване плащането на застрахователна премия по същото – на страната която оспорва съществуването на застрахователна полица или на страната,която се ползва от същата ? ;3/ Приложима ли е санкцията на чл.128 ал.2 ГПК /отм./ по отношение на страна,която не представя изискана по реда на чл.152 ГПК /отм./ застрахователна полица и доказателство за заплатена застрахователна премия ,когато е оспорена валидността на застрахователно правоотношение по което тя е страна, при положение,че е налице официален документ,установяващ че такава застрахователна полица е в държане на страната ,без да са били събрани доказателства,че изисканите документи са били изгубени или унищожени не по вина на страната,от която се изискват ?
Решаващият извод на въззивния съд се концентрира до разпределението на доказателствената тежест относно установяване наличието на застрахователно правоотношение,като документ с официална удостоверителна сила за което е приет протокола за ПТП,предвид индивидуализирана в същия – с номер и застраховател – застрахователна полица.Съдът не е излагал съображения за установима с данните от протокола валидност на формално удостовереното застрахователно правоотношение.Интерес от такива възражения би имал застрахователят – страна по застрахователното правоотношение, които , с поредността в предявяване на суброгационното право на настоящия застраховател, съгласно чл.213 ал.1 изр.четвърто КЗ,би могъл да противопостави при предявяване на иска срещу него.В този смисъл , удостоверителна сила на Протокола за ПТП – в обосноваване действителност на застрахователно правоотношение,съобразно противопоставените от ищеца възражения – неплатена застрахователна премия / плащането предпоставящо единствено влизане в сила на договора за застраховка / и липса на застрахователен интерес / при напълно неконкретизирани от ищеца обстоятелства и на практика абстрактно и немотивирано като оспорване / – въззивният съд не е приел.В., по реда на чл.152 ГПК / отм./ съдът е изискал единствено застрахователната полица,с условието ако се намира в държане на ответницата,но не и доказателства за заплатена от същата застрахователна премия,без да й е указвана отделно доказателствена тежест за установяване на влязъл в сила застрахователен договор.Като неконкретизирано,възражението за липса на застрахователен интерес,още повече по отношение на задължителна по характер застраховка, няма предмет и не би могло да предпостави конкретни указания, както и конкретна защита от страна на ответницата.Следователно,с оглед въведеното в процеса възражение – за невлязъл в сила застрахователен договор,респ. тежестта за доказването му,съдът не се е произнасял изрично,което предпоставя процесуалноправен въпрос по приложението на чл.236 ал.2 вр. с чл.269 пр. второ ГПК,вкл.такъв относно разпределението на доказателствената тежест в хипотезата на оспорване действието на договор,сключен между трети,спрямо оспорващия, страни,доколкото такива доводи страната е навела във въззивната си жалба.Формулираните от първи до трети вкл. въпроси,обаче,са концентрирани върху материалната доказателствена сила на протокола за ПТП,по отношение установяването на влязъл в сила застрахователен договор – като такъв по който е била заплатена застрахователна премия,както и върху разпределението на доказателствената тежест,при оспорване на протокол за ПТП,в който е индивидуализирана конкретна застрахователна полица,но при оспорване не дали е материализиран такъв договор и формално съществува, а дали е влязъл в сила / със заплащане на застрахователна премия /,каквито изводи въззивното решение не съдържа. Поради това,първите три въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Дори да би бил обоснован същия, необоснован по така формулираните въпроси е допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираните решения / неприложени и непосочени с номер на делото,по което са постановени / изрично са коментирани от касатора,като постановени по приложението на съвършено различни / вкл.спрямо евентуално релевантния процесуалноправен въпрос по приложението на чл.236 ал.2 ГПК,коментиран по-горе / процесуални норми – чл.235 ал.2 вр. с чл.12 ГПК.
Третият от поставените въпроси / четвърти в изложението / е формулиран ирелевантно на обстоятелствата по спора, доколкото самият съд е указал представянето само на застрахователната полица,не и на доказателства за заплатена застрахователна премия / последното не би следвало да е по реда на чл.152 ГПК отм., а с указване на доказателствена тежест за съответното обстоятелство/, а единствено с липсата на последните касаторът обосновава неправилност на правния резултат.Въззивният съд изрично е отрекъл установено държане на документа от ответницата,напротив – формулиран е изричен извод за противното.Разпореждането по чл.152 ГПК / отм./ самият съд е поставил под условие – ако застрахователната полица / предвид времевата отдалеченост на издаването й,спрямо момента на изискването й / се намира в държане на ответницата,което тя е отрекла,като не е указал изрично неблагоприятни за същата последици,в случай на непредставяне на доказателството,в който смисъл е прилагана последователно нормата на чл.128 ал.2 ГПК / отм./ в съдебната практика,вкл. цитираната от касатора в обосноваване на допълнителен селективен критерий,а именно : страната не би могла да се санкционира с последиците на чл.128 ал.2 ГПК / отм./,ако не й е предварително указано от съда,по отношение кои релевантни факти, ползващи противната страна,ще ги приложи, при непредставянето на документа.От друга страна,хипотезата на чл.128 ал.2 ГПК / отм./ предпоставя съществуваща пречка за противоположната страна да се снабди с така изискваното от другата доказателство.При яснота относно индивидуализацията на конкретна застрахователна полица и конкретен застраховател,такава пречка,само от конкретното поведение на ответницата, не може да бъде обоснована.
Предвид преждепосоченото,третият от въпросите също не удовлетворява изискването за правен въпрос,доколкото не е формулиран в съответствие с процесуалното поведение на съда по приложението на чл. 152 ГПК / отм./,вкл. несъответен на съдържанието на мотивите,с които въззивният съд е отказал приложението на чл.128 ал.2 ГПК /отм./ – предварително необорена материална доказателствена сила на ППТП досежно наличието на застрахователно правоотношение / в съответствие с ограничаване произнасяне си по възраженията на ищеца до оспореното наличието изобщо на сключен застрахователен договор, не и до липсата на влязъл в сила,макар формално сключен такъв,поради незаплатена застрахователна премия /.Непокриването на общия селективен критерий изключва изследването на допълнителния такъв.В.,в посочените от касатора решения / по т.д.№ 809/ 2010 год. на І т.о. и по т.д.№ 3515 / 2013 год. на ІІ г.о. на ВКС / приложението на последиците по чл.128 ал.2 ГПК / отм./ е обосновано по отношение намиращи се в противната страна доказателства,ползващи изискващата ги страна.По отношение възражението за липса на влязъл в сила застрахователен договор, съдът е дължал разпределение на доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство,като ищецът няма интерес от осъществима по реда на чл.152 вр. с чл.128 ал.2 ГПК / отм./ защита – не се касае за документ,който би подкрепил,а напротив – който би оборил възражението му.В този смисъл,поставеният въпрос е и правно несъстоятелен,с оглед процесуалната позиция на страната и предмета на доказване.
С оглед изхода на спора подлежат на възмездяване разноски на противната страна.Същата е поискала присъждането на разноски за всички инстанции,съгласно договор за правна помощ,представен в първа инстанция, в който и за процесуално представителство,но само пред СГС, е уговорено възнаграждение от 2500 лева, дължимо след приключване на делото.Не се установява от една страна договорено за настоящата инстанция и разплатено възнаграждение,а от друга – в правомощията на същата не е присъждане на възнаграждение за предходните инстанции,а единствено инстанционен контрол върху присъждането му от тях.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 / 08.01.2015 год. по гр.д.№ 1762/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :