5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
[населено място] , 02.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2666/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. И. лично, както и от същата и от А. П. И. ,Д. П. Н., И. П. Н. и Н. П. Н., в качеството на наследници на починалия в хода на производството ищец – П. Н. И. против решение № 873/12.04.2018 г. по гр.д.№ 6197/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5391/20.07.2017 г. по гр.д.№ 1768/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касаторите, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ , за осъждане на ЗАД „ Армеец „ АД да заплати на първата и на наследниците на П. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. П. И. , настъпили в причинна връзка с ПТП от 16.01.2014 г., като причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение относно извода за наличие на случайно събитие – липса на виновно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, за настъпването на ПТП, причинило вредоносния резултат, поради което са отречени предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя. Считат, че е нарушен чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП , тъй като, независимо от управлението на автомобила в рамките на разрешената за участъка скорост, последната е следвало да бъде допълнително съобразена с конкретната пътна обстановка и подбрана по начин отговарящ на изискванията за безопасност . В тази връзка съдът е следвало да отчете, че местопроизшествието е настъпило в пътен участък, в който от двете страни на пътя са разположени търговски обекти и заведения за обществено хранене / търговски комплекс „ Роденец „ по пътя София – Варна / с прилежащи към същите паркинги, оградени с мантинела. Според касаторите съдът неправилно е отказал да приеме ,че конкретните обстоятелства – оживен пътен участък – са от значение за обосноваване на извод за съобразяване на водача на МПС ,причинило ПТП ,с „ характера на движението „ , по смисъла на преждецитираната норма. Сочи се и неправилно приложение на чл.5 вр. с чл.20 и чл.116 от ЗДвП , които норми предпоставят завишена отговорност на водачите на МПС, за осигуряване безопасността на движението, спрямо отговорността на останалите участници – конкретно пешеходците , в същото. Нарушението на чл.20 ал.2 изр. второ от ЗДвП касаторите обосновават с установената от автотехническата експертиза липса на спирачен път, т.е. непредприета от водача на МПС каквато и да било спасителна маневра. Така обосновават извода, че ако същият би намалил скоростта, макар при неизбежност на удара, би се стигнало до различен, а не до фаталния , резултат. Касаторите считат, че въззивният съд не е следвало да възприеме безкритично заключението на автотехническата експертиза, при липсата на визирана в същото методика за определяне на скоростта на движение на МПС. Показанията на разпитания за същата свидетел , като управлявал автомобил след „делинквента” , според страните не следва да бъдат кредитирани, поради неговата заинтересованост , доколкото ако би споделил поддържана по-висока скорост би уличил сам себе си в нарушение на ЗДвП. Въззивното решение се сочи съобразено с избирателно възприети за относими и годни доказателства, не и с всички събрани по делото.
Ответната страна – ЗАД „ Армеец „ АД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че събраните доказателства не установяват вина на водача на МПС – участник в ПТП, в което е настъпила смъртта на наследодателката на ищците. Съобразявайки събраните по делото свидетелски показания и заключение на автотехническа експертиза, съдът е обосновал извода си с установените безспорно факти, че : водачът на МПС – участник в ПТП – е управлявал същото с разрешена за пътния участък скорост; пострадалата е предприела, при това тичайки – изскачайки зад движещи се в насрещното пътно платно извънгабаритни МПС, препречващи допълнително видимостта на водача на МПС – пресичане на пътното платно , на място, където не само не е разрешено пресичането, но е и допълнително затруднено от наличието на ограждащи мантинели ; с оглед скоростта на движение на МПС и поведението на пострадалата, както и предвид конкретните обстоятелства досежно видимостта на водача на МПС, от момента в който за същия е била видима опасността – момента в който пострадалата е изскочила зад движещия се в насрещното платно ТИР, бидейки в опасната зона за спиране – ударът е бил непредотвратим. Въззивният съд е изложил съображението, че водачът на МПС не е длъжен да съобразява скоростта си с всички възможни опасности, които хипотетично биха могли да възникнат, а само с тези, изводими от обективните условия, при които управлява автомобила си. На конкретното място, независимо от наличието на крайпътни заведения и търговски обекти, нищо не е предполагало логично появяване на пешеходец на път, ограничен с мантинели от двете страни. Така съдът е обосновал извод, че вредоносният резултат е изцяло предпоставен от поведението на пострадалата, явяващо се в нарушение на чл.113 ал.1 и чл.114 от ЗДвП.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Търговски комплекс, включващ търговски обекти и заведения за хранене, с изградени в близост паркинги, преградени с мантинели , застроен от двете страни на първокласен път / чл.50 ЗДвП /, придава ли на този пътен участък правното значение на фактор, относим към безопасността на движението с оглед на пребиваващите там автомобили и пешеходци и в този смисъл явява ли се обхванат от разпоредбата на чл.20 ал.2 изр. първо от ЗДвП, при наличието на който за водачите на автомобилите възниква задължението да избират скорост на движение, позволяваща им да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 147 по нак.дело № 356 / 2014 г. на НК на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същия ; 2/ Отговаря ли за смъртта на пешеходеца водачът на МПС , когато ПТП е настъпило в опасната зона за спиране, ако въпреки че е управлявал автомобила със скорост , съобразена с характера на движението , в нарушение на чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП не е намалил скоростта, нито е предприел спиране при възприемане на пешеходеца , като опасност на пътното платно ,в която хипотеза ударът пак би бил непредотвратим, но не с фатален изход ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същия ; 3/ Следва ли въззивният съд да се произнесе в съответствие с всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с цитирана съдебна практика – решения по реда на чл.290 ГПК – по приложението на чл.235 ГПК.
Първият от въпросите е предпоставен от тезата на ищците, че с оглед конкретния пътен участък – разположени от двете страни на пътя търговски обекти и заведения за обществено хранене – появата на пешеходец на пътното платно се явява обстоятелство, с което водачът на МПС, с което е причинено увреждането, е бил длъжен да се съобрази, поддържайки по-ниска от разрешената за участъка скорост. Очевидно е,че отговорът на такъв въпрос е изводим от конкретиката на спора и не предполага еднозначен, общоважим по всички спорове, отговор по приложението на чл.20 ал.2 изр. първо от ЗДвП, т.е. е фактологичен,а не правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. При това въпросът изхожда от предпоставката „ пешеходец на пътя „ , която не отчита всички релевантни за отговора обстоятелства, надлежно съобразени от въззивния съд, а именно : че не се касае за разрешено, вкл. в близост – преди или след мястото на ПТП, пресичане на пътния участък, още повече – при ограждането му с мантинели, недвусмислено сочещи на допълнително гарантиране безопасността на движението срещу подобно поведение. Въпросът не е съобразен с решаващия довод на въззивния съд, че именно наложеното в участъка ограничение на скоростта – до 60 км./ч. – насочва на дължимото, с оглед конкретната обстановка, в интерес на безопасността, поведение на водачите на МПС и че разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП не може да се прилага спрямо всички, хипотетично възможни опасности на пътя, каквато именно предпоставка визира формулирания въпрос. Дори да се приеме за удовлетворен общия, не се обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като от цитираната казуална съдебна практика , при това на наказателна колегия на ВКС, не може да се установи идентичност в обстоятелствата , с тези в настоящия спор, предпоставили извода за деликтна отговорност на водача на МПС, освен идентично място на настъпване на ПТП. Разрешението би било друго, ако водачът , с оглед момента на възприемане на опасността, е могъл да реагира, вкл. намалявайки скоростта. Подобен извод в настоящия спор не е обоснован от заключението на авто-техническата експертиза, поради което напълно неотносим се явява и формулирания втори въпрос. Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на формулирания въпрос, чието приложение е породило противоречива практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП не е доказано от касаторите да е била предмет на тълкуване, като непълна, неясна или противоречива.
Третият от въпросите е свързан с довода за непроизнасяне на въззивния съд в съответствие с всички представени по делото доказателства. В обстоятелствената част на касационната жалба, обаче, не е посочено конкретно несъобразено доказателство, а процесуално нарушение на съда се сочи безкритичното кредитиране на автотехническата експертиза, въпреки липса на приложена от вещите лица методика за определяне скоростта на движение на увреждащия автомобил. Довод относно негодността на автотехническата експертиза,като доказателствено средство, ищците не са въвели с въззивната си жалба . Сочат на несъобразена от съда релевантност на определени, установени при това от експертизата, факти. Несъгласието на страната с отказа на съда да ги зачете за относими към произнасянето по спора предпоставя материалноправен, а не процесуалноправен въпрос, тъй като се касае за мотивиране на решаващия му извод, в съответствие с правото му на свободна и независима от становищата на страните дискреция. Предвид необоснованост на общия е излишен коментар на допълнителния селективен критерий, макар че и тук, по идентични на преждеизложените съображения, не са изпълнени задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк. дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 873/12.04.2018 г. по гр.д.№ 6197/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: