5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място], 26.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№863/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №261/01.12.2017г. по т.д.№361/17г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение №257/07.04.17г. по т.д.№981/16г. на Варненски окръжен съд,с което предявените от това дружество срещу [фирма] искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД /за сумата 25 783,07 лв./ и чл.92 ал.1 ЗЗД /за сумата 1314,94 лв./,ведно със законната лихва са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материални законови разпоредби и необоснованост.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния акт,а по същество – за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и доводи за неговата неправилност.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК съставът на ВКС,ТК,първо отделение констатира следното:
За да обоснове крайния си извод за неоснователност на въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд,ВАпС е приел за безспорно и доказано в процеса по категоричен начин възникналото на 23.02.16г. между страните облигационно правоотношение по възлагане от страна на ответника за изпълнение от ищеца на строеж пета категория – гараж и автосервиз в УПИ по плана на [населено място] при възнаграждение в размер на 46 000 лв. без ДДС и извършените от възложителя авансово и междинни плащания по договора в размери съответно 6000лв., 15 000 лв. и 10 000 лв. /с ДДС/ или общо 31 000 лв. Основното възражение на ответника,че работата е изпълнена некачествено,поради което не е приета от него като възложител , не е издадено разрешение за ползване и остатъкът от възнаграждението не подлежи на заплащане е намерено от съда за основателно и доказано чрез позоваване на събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещо лице. От същите съдът е приел за установено,че при започването на работата на изпълнителя е бил представен работен проект; същият не е възразил по състоянието на фундамента,върху който е следвало да се изгради конструкцията /от метал и панели/, не е изготвил заповедна книга на обекта,дневник на заваръчните и за монтажните работи, дневник за антикорозионна защита,което са необходими за въвеждането на обекта в експлоатация; че в процеса на изпълнението са допускани множество конструктивни грешки и пропуски, за които на изпълнителя са правени съответни забележки от проектанта,същите са отстранявани недостатъчно професионално и с подмяна на материали с некачествени такива или са останали неотстранени; поради неползването на необходимата за целта техника доставените нови и качествени панели са били увреждани при монтажа и вследствие на всичко това обектът е реализиран с дефекти /при недопустимо снаждане на колони и отсъствие на монтирани планки в основата на колоните,което компрометира конструкцията при натоварване, корозия по голяма част от металните елементи,причинена от незатваряне на детайли, течове от покрива,поради просмукване на вода между покривните панели,вследствие недопустимото им снаждане, огъване и нараняване на места и лошо монтиране на билния капак, недостатъчност на дължината на заваръчните шевове, липса на поставени или некачествено монтирани ъглови профили на обшивката с отвори в тях и др./. За да кредитира заключението на вещото лице, въззивният съд е съобразил,че посочените от него констатации са направени след посещение и оглед на място на обекта,при което заключението му е,че в това състояние обектът не би могъл да бъде приет и ползван по предназначение,а приблизителната стойност на разходите по отстраняването на констатираните недостатъци възлизат на 21 473,16 лв. с ДДС. За да формира извода си за липса на приемане от страна на възложителя с одобряване на извършеното, пораждащо задължението му да плати и остатъка от уговореното възнаграждение, ВАпС се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС,според която това приемане обхваща както фактическото действие по разместване на фактическата власт върху изработеното,така и правно действие по одобряването – признание,че то съответства на възложеното,а последното може да бъде извършено както с изрично изявление,така и с конклудентни действия. Посочено е,че в случая поведение на ответника,изразяващо такова одобрение,отсъства. По възражението на ищеца,че работата следва да се счита за приета, тъй като халето се ползва от ответника по предназначение, съдът, освен, че е намерил представената от ищеца разпечатка от сайта на ответника за недоказваща това твърдение и неподкрепяща се от останалия събран по делото доказателствен материал, е съобразил и практиката на ВКС , отнасяща се към случаи като процесния,в които се касае за изпълнение на строителни обекти,по отношение на които са налице строителни норми и изисквания,на които последните следва да отговарят. Тъй като в случая не е изготвяна необходимата строителна документация от изпълнителя,който и не е отправял искане за съдействие за съставянето й от останалите участници в строителния процес; изработеното не съответства на техническия проект, а съпътстващите го недостатъци са съществени и налагат преработване,за да се ползва обектът по предназначение, апелативният съд е заключил,че предаването,респ. приемането на изработеното, както и фактическото използване на обекта по предназначение, освен, че е недоказано , е и невъзможно да бъде осъществено,съобразно установените изисквания на проекта и строителните правила и норми.На това основание е отказал да уважи претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение в сочения в исковата молба размер,а заедно с нея е намерил за неоснователна и недоказана и акцесорната такава за неустойка.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК,приложено към касационната жалба, касаторът е определил като значими за изхода на делото,разрешени от въззивния съд, въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост,както и на всички доводи на страните?; 2. Следва ли при поне частична годност и полезност на изработеното и липса на изявление за разваляне на договора полезният резултат да бъде остойностен или е достатъчна констатация за допуснати нарушения на строителни правила,за да се приеме,че резултатът от изработеното е негоден?; 3. Следва ли при направени възражения за неизпълнен договор и възражение за прихващане с обезщетение за вреди насрещните престации да бъдат остойностени и съпоставени и в зависимост от резултата да бъде постановено едновременно осъждане или частично или пълно отхвърляне на претенцията за заплащане на изработеното?; 4. Следва ли евентуалните недостатъци при съставяне на строителни книжа да бъдат вменявани в тежест и задължение на изпълнител,който няма качество на такъв за строежи от пета категория по смисъла на ЗУТ? Счетено е,че при разрешаването на тези въпроси въззивният съд се е отклонил от съдебната практика,възприета в постановените от ВКС решение №206/31.07.15г. и определение №181/06.02.15г. по гр.д.№6832/14г. на ВКС четвърто г.о. и определение № 188/04.03.13г. по т.д.№945/12г. на първо т.о. /допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Паралелно въпросите се релевират и с допълнителния критерий за допустимост по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,обоснован с „промяна в интензитета и обема на обществените отношения,свързани с извършване на строителство“.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира за неосъществени изискуемите от закона предпоставки за достъп до касационен контрол на постановеното от въззивния съд решение. Първият поставен въпрос от процесуално-правен характер касаторът свързва с оплакванията си за липса на обсъждане в решението на заключението на експертизата в цялост и във връзка с възраженията му за противоречия и необоснованост на същото,както и за необсъждане „на целия доказателствен материал за приемане и доизграждане на изработеното“. Във въззивното решение заключението на вещото лице от назначената пред първата инстанция техническа експертиза е обсъдено от съда като съответстващо на останалите събрани по делото доказателства,включително писмени такива и свидетелски показания, водещи до едни и същи изводи относно фактите, а останалите необсъдени /по твърдението на същия/ доказателства не са конкретизирани в степен, позволяваща на касационната инстанция да извърши преценката си за обуславящ характер на въпроса и връзката,в която с разрешаването му би се рефлектирало върху постигнатия правен резултат.Дори да би бил приет за релевантен поставеният от касатора въпрос, не е обоснован допълнителен критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.Цитираното решение №206/31.07.15г. по гр.д.№6832/14г. на четвърто г.о. на ВКС не съдържа разрешения,в противоречие с които да е постановено атакуваното по касационен ред въззивно решение.Останалите два, сочени като такава практика, съдебни акта са определения, постановени в производство по чл.288 ГПК,които не създават практика по процесуални и материално-правни въпроси. По отношение на останалите три въпроса конкретна съдебна практика,разрешаваща ги по противен на обжалваното решение начин, не се сочи. Не се обосновава и приложимост на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,която е цитирана само формално. В изложението не се обосновава необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите,посочени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това,дори да биха били приети като обуславящи въпросите, искането за допускане на касационното обжалване на въззивния акт не подлежи на уважаване.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на ВАпС.
Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски няма,поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261/01.12.2017г. по т.д.№361/17г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.