3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№476
София, 01.06.2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3027/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1641 от 17.04.2015г. по гр.д. 1060/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е развил кратък довод за неправилност на приетото от съда, че процесния запис на заповед е действителен менителничен ефект, като е поставил въпроса –„Действителен ли е / съдържа ли всички реквизити по чл.535 от ТЗ запис на заповед в съдържанието на който е предвидено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума.” Страната отново е направила довод за неправилност на обжалвания съдебен, поради това, че съдът, според нея не „ аргументирал” приетата за установена връзка между договора за лизинг и менителничния ефект и не „изследвал подробно и не установил съществуването на посоченото от ищеца каузално правоотношение”. В тази връзка е поставен въпроса- „ Следва ли по иска с правно основание чл.422 от ГПК, поемателят / ищеца/по менителничния ефект да установява валидното възникване и съществуване на въведеното от същия в производството каузално правоотношение, да установи фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер, както и връзката на каузалното правоотношение с издаването на запис на заповед предмет на делото”.Страната е посочила, след изброяване на съдебни актове на ВКС, че същите съдържат разрешение на първият поставен въпрос в смисъл, че когато в представеният запис на заповед, поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то ефекта е недействителен. Касаторът е развил защитната си теза, чрез поддържаното, че след като в горната дясна част на процесния запис на заповед било изписано „към лизингов договор №62-F/2008г.”, същият не е породил действие на менителничен ефект, а това разбиране е подкрепено с кратки цитати от приложените съдебни актове. Направен е извод за неправилност на приетото от въззивният съд в тази връзка.Страната подробно е разгледала и практика на ВКС във връзка с доказване на каузално правоотношение и връзката му с менителничният ефект, който го обезпечава, като също така е цитирала кратки части от мотивите на приложените съдебни актове. По същите въпроси е разгледано и твърдяното от нея противоречие с решения на съдилищата.В заключение е обобщено, че били налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед обстоятелството, че възивният съд е приел редовност на менителничния ефект, то първият въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но необоснован като допълнителен критерий, както и несъобразен с изричните мотиви на състава в тази насока и позоваването му на задължителна тълкувателна практика, която касаторът изобщо не е съобразил, представяйки и коментирайки съдебни актове постановени преди издаването на ТР ОСГТК на ВКС №4/14г., в чиято т.4д е разяснено, че добавка в записа на заповед относно наличие на каузално правоотношение / каквато е добавката в процесния запис на заповед/,не е пречка за издаване на заповед за изпълнение, освен ако тази добавка отрича безусловния характер на задължението.Това отбелязване само по себе си не променя реквизитите по чл.535 ТЗ и има значение за доказването в производството по чл.422 ГПК в хипотеза на признаване в самият менителничен ефект за неговата обезпечителна функция спрямо поддържаното каузално правоотношение. Или, с оглед тази задължителна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил и посочил, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
И поставеният втори въпрос може да бъде приет за релевантен въпреки, че е общо поставен. Но същият отново не се обосновава с допълнителен критерий, тъй като е разрешен със задължителна за съдилищата практика – т.17 на ТРОСГТК №4/14г., с която изрично и подробно е указан начина, по който се установява каузалното правоотношение във връзка, с което е издаден менителничния ефект, тежестта на доказване и неговия предмет. Доколкото въззивното решение, а и процедирането на съдилищата е изцяло съобразено с него, то и цитираната каузална практика няма относимост към устоновяване на основанието. Освен това и ответника – настоящ касатор не е оспорил в производството твърдяната от ищеца обезпечителна функция на записа на заповед, нито е поддържал нещо различно, а с отговора по 131 ГПК е твърдял, че записа на заповед не му е бил предявен и е оспорил авторството на подписа на издателя му . В тази връзка ищецът не само е обвързал предявения от него по реда на чл.117 ГПК, запис на заповед със сключения между страните лизингов договор и анекс № 3, но е провел и пълно доказване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, свързано с дължимостта на три лизингови вноски, за които ответната страна не е установила плащане. Това е приел и възивният съд разглеждайки спора. Следователно, страната не установява предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, а основанията по чл.2 и 3 на същият текст са неприложими при разрешаването им със тълкувателна практика на ВКС.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.Ответникът по касация е поискал, но не е доказал да е направил разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат, въпреки изхода на спора.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1641 от 17.04.2015г. по гр..д. 1060/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: