4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604/ 24.11.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2017/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №772/07.03.2017г. по ч.т.д.№127/17г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 08.11.16г. по гр.д.№492114г. по описа на СГС за издаване на изпълнителен лист в полза на М. на з. и с. р. на Р. въз основа на диспозитива на влязлото в сила решение №1920/01.10.15г. по т.д.№3274/14г. на САС.
Срещу това въззивно определение е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се оспорва неговата допустимост и законосъобразност /с обосноваване недопустимост и незаконосъобразност на разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист/. Претендира се обезсилване, евентуално – отмяна на определението на апелативния съд и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Ответникът по частната касационна жалба М. на з. и с. р. на Р.,чрез представител А. за п. и участие в земеделието се е противопоставил в писмен отговор на допускането на определението на САС до касационен контрол,а по същество е изложил съображения за неоснователност на изложените в жалбата доводи срещу допустимостта и законосъобразността му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното:
Гражданско дело №4921/14г. по описа на СГС е било образувано по молба на М. на з. и с. р. на Р.,чрез представител А. п. и участие в земеделието с правно основание чл.623 ГПК вр. с Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – за допускане изпълнение на територията на Република България на разпореждане от 21.06.13г. на Първи районен съд Букурещ по дело №23752/299/2013г. Молбата е оставена без уважение от първоинстанционния съд с постановеното от него разпореждане от 10.06.14г.Разпореждането е отменено с решение №1920/01.10.15г. по т.д.№3274/14г. на САС,с което при произнасяне по същество, съставът е допуснал изпълнението на територията на Република България на разпореждането на чуждестранния съд. Решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване с определение № 803/25.10.16г.,от която дата и решението на САС е влязло в сила.
По молба на М. на з. и с. р. на Р.,чрез представителя му А. п. и участие в земеделието, на 08.11.16г. СГС е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на решението на САС.
За да потвърди това разпореждане с атакуваното пред ВКС определение, апелативният съд е намерил за неоснователни възраженията на въззивника за недопустимост на разпореждането,поради липса на компетентност.Разпоредбата на чл.405 ал.4 ГПК постановяваща,че издаването на изпълнителния лист въз основа на актовете по чл.404 т.3 ГПК /относима към предмета на възникналия спор/ се извършва от съда по допускане на изпълнението, САС е тълкувал като установяваща такова правомощие и задължение за съда,който е компетентен да разгледа молбата като първа инстанция /а не въззивната инстанция,която в случая е допуснала изпълнението/.Аргументирал е това свое съждение с мотива,че възприемането на обратната теза би лишила неоснователно страните от една инстанция при предвидена с разпоредбата на чл.407 ал.3 ГПК триинстанционност на съдебния контрол по отношение на съдебните актове, постановени в случаите на т.2 и т.3 на чл.404 ГПК. Съобразил е и постановена в този смисъл практика на ВКС. Като е взел предвид ,че влязлото в сила съдебно решение за допускане изпълнението на чуждестранен съдебен акт удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане /т.е.,че са налице предпоставките на чл.406 ал.1 ГПК/,САС е намерил атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на него за правилно и законосъобразно.Като неотносимо е преценено твърдението в частната жалба на [фирма] за наличие на отмяна в държавата по произход на съдебното разпореждане,допуснато до изпълнение в България,обосновавайки се с това,че то би могло да се релевира и да обуслови изхода на спора единствено в приключилото вече производство по чл.623 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да обуслови такава допустимост в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е поставил като значими за изхода на делото въпросите: 1.Кой е съдът по допускането,съгласно чл.405 ал.2 ГПК,който е компетентен да издаде изпълнителен лист по допуснат до изпълнение в България акт на чуждестранен съд? ; 2. Нищожно или недопустимо е разпореждането за издаване на изпълнителен лист,издадено в нарушение на чл.405 ал.4 ГПК– не от съда по допускането,а от първоинстанционния съд,който не е компетентен? и 3. Следва ли по реда на чл.405 ал.4 ГПК да се разпореди издаване на изпълнителен лист,ако междувременно съдът по произход на чуждестранното решение е обезсилил акта,чието допускане до изпълнение в България е постановено? Първият от тези въпроси е обоснован с допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – наличие на противоречива практика с посочване на две решения на САС,дали противно разрешение на него – решение №2069/28.10.15г. по в.ч.гр.д.№4066/15г. на ТК и решение №334/23.02.16г. по в.гр.д.№4432/15г. на ГК. По отношение на останалите два въпроса се релевира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,обосновавана с твърдения за липса на съдебна практика и значимост на въпросите за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване. Формулираният от частния касатор първи въпрос,доколкото е бил въведен в предмета на спора с частната жалба и даденото по него от апелативния съд разрешение е обусловило извода му за допустимост на атакуваното пред него разпореждане за издаване на изпълнителен лист, притежава характеристиките на процесуално – правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Сочената от частния касатор съдебна практика,противна на възприетото от въззивния съд разрешаване на въпроса,обаче,не е ангажирана с частната касационна жалба. Противно на указанията,дадени в т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,частният касатор не е представил , а само е посочил съдебните решения,които съставът няма задължение да издирва и съобразява по делото.Доколкото наличие на влезли в сила съдебни актове на други съдилища,обуславящо извод за противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос не е доказано,следва да се приеме липса на обоснован допълнителен критерий в хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК,което е предпоставка за недопускане на касационно обжалване по посочения въпрос.
Вторият въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд в смисъл на възприет от него вид порок на обжалваното разпореждане на СГС. Напротив,видно от мотивите на въззивното определение,разпореждането е прието за валидно и допустимо,поради което и съставът на апелативния съд се е произнесъл по неговата законосъобразност. Лишен от правен характер е и въпросът,обвързан с твърденията на частния касатор за последващо обезсилване на чуждестранния съдебен акт, допуснат до принудително изпълнение на територията на страната.По отношение на това твърдение САС е приел негова неотносимост спрямо производството по издаването на изпълнителен лист /което е предмет на обжалване пред него/,мотивирайки се със значението му само за производството по чл.623 ГПК,което вече е проведено и приключило с влязъл в сила съдебен акт.Доколкото въпросът изисква разрешение по същество,той не може да се прецени като обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Допълнителният критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с който частният касатор обвързва последните два въпроса, не е обоснован с причините и целите, указани в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Вместо това нормата е цитирана формално с посочване единствено , че липсва практика по тях и,че същите са от изключително голямо значение за правото.
Изложеното налага да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното определение на САС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №772/07.03.2017г. по ч.т.д.№127/17г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.