3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 05.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2754//2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 175 от 20.06.2017г. по т.д.110/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място],чрез пълномощника си- адв. Р. П., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.М. М. – М. е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Направен е кратък довод за неправилност на изводите на съда относно това, че касите, предмет на изпълнителното дело между страните, били унищожени и е предприето събиране на тяхната равностойност от съдебния изпълнител, както и неправилно съставът приел, че е приложима общата петгодишна давност. След тези доводи са поставени следните въпроси, за които страната е поддържала, че „ съдът следвало да ги си зададе”: 1”/ Констатираният факт в протокола, който е съставен от ЧСИ на 03.06.2015г.” че длъжникът не присъства” съставлява ли достатъчно основание за правомерност на извода му, че „ следователно вещите не се намират у длъжника и са унищожени”.2/” Налице ли са доказателства по делото, за това че ЧСИ стриктно е приложил чл.521, ал.2 ГПК”3/ „ Има ли основание ЧСИ да прави извод, че вещта не се намира у длъжника, при положение, че не е предприел никакви действия по установяване на това обстоятелство”.4/ „ Ако ЧСИ правомерно е стигнал до извода, че вещта се намира у длъжника, дава ли тази констатация основание за последващия от него извод, че „ следователно вещите са унищожени”.5/ „ Ако приемем, че ЧСИ правомерно е пристъпил към събиране на равностойността на вещите, правилно ли е определил тяхната равностойност” 6/ „ Има ли характер на обезщетение определянето на парична равностойност на вещ, която подлежи на принудително отнемане”.Страната е развила разбирането си за неправилност на решението, като е изложила доводите си поддържани в цялото съдебно производство относно това, че следва да бъде приложена кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б.”б” тъй като равностойността на вещите съставлявала обезщетение. Посочено е също, че били приложени и съдебни актове съгласно които вземането за неустойка се погасяват с тригодишна давност. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси от 1-5 са фактически, а не правни, тъй като са свързани с конретното доказване на определени факти в производството, а не с правните изводи на съда. Освен това, същите касаят действия на съдебен изпълнител, които се атакуват по друг ред, поради което и са ирелевантни спрямо разглежданият иск. Последният въпрос е общ, хипотетичен, свързан с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел по отношение на твърдението за изтекла давност, на което ищецът е основал иска си приложимост на чл.117, ал.2 ЗЗД. Следователно и този въпрос не съответства на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.Но дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки изложеното, то налице би било единствено общото основание.
Касаторът е поддържал в началото на изложението си като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК,чийто текст е възпроизвел. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага развити от касатора доводи във връзка с наличие на решения на съдилищата, които при фактически идентитет на разглежданата хипотеза са обосновали правни изводи, различни от тези на въззивния съд. Или установяване на основанието изисква приложени от касатора други влезли в сила съдебни решения, по които поставените въпроси при идентична фактическа обстановка са разрешени противоречиво- арг. т.1 и 3 ТР ОСГТК №1 /09г. По това основание, възпроизведено като законов текст, страната не е развила каквито и да било доводи, свързани с неговото установяване – като например, сходство в хипотезите, респективно различие в конкретен правен извод, а само се е задоволила да очертае общо и кратко предмета на приложените решения, касаещ вземане за неустойка и погасяването му по давност, които не само не са свързани с поставените въпроси, но и са неотносими към случая, тъй като процесното вземане не е за неустойка. Освен това, тези приложени решения не съставляват и практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни да са влезли в сила, а задължение на касатора е такова установяване. Или страната с приложените актове и общите си доводи не установя предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулиран правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито развитото становище по съществото на спора.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПАС. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени в касационното производство разноски в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 20.06.2017г. по т.д.110/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените в касационното производство разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: