О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№428
[населено място], 08.08.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№550/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №440/29.12.2016г. по ч.т.д.№370/16г. Бургаски апелативен съд е отменил разпореждане от 06.01.2016г. по т.д.№138/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решение №334/09.09.15г. суми и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
Срещу това определение на БАС е подадена частна касационна жалба от ищеца в първоинстанционното производство [фирма] с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,поради постановяването му в противоречие с процесуалните правила. Счита,че решението по търговския спор е влязло в сила с изтичането на срока за обжалването му,който е преклузивен,поради което изразява несъгласие с решаващия извод на въззивната инстанция,че наличието на висящо производство по обжалване на разпореждане за връщане на въззивната жалба, въпреки подаването й след издаването на изпълнителния лист, поддържа висящността на основния спор и е основание за обезсилването на същия,ако междувременно е издаден. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и присъждане на разноските по делото.
Отговор на частната касационна жалба не е постъпил от ответника [фирма].
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.Кога влиза в сила съдебното решение,срещу което е подадена жалба,но след изтичането на срока за обжалване – с изтичането на срока за обжалване или след влизане в сила на съдебния акт,с който жалбата е върната като просрочена?; 2. Съществува ли правен институт „установяване на датата на влизане на решението в сила“; с кой съдебен акт се извършва това установяване и какъв е периодът от време между изтичането на срока за обжалване на решението и това установяване?; 3. Подаването на частна жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба като просрочена рефлектира ли върху датата на влизане на решението в сила? и 4.Какво е значението на влязлото в сила определение,с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срока по чл.259 ал.1 ГПК за подаване на въззивна жалба по отношение на съдебния акт,с който е върната жалбата като просрочена?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
По предявени от [фирма] срещу [фирма] осъдителни искове е образувано производство по търговски спор пред Бургаски окръжен съд. На първа инстанция делото е приключило с решение №334/09.09.15г,с което исковете са уважени. Съобщения за решението са връчени на страните,като за [фирма] това е станало чрез упълномощения по делото представител адв.Х. на 19.10.15г. С молба от 19.11.15г.,подадена от адв.В.,с приложено към нея пълномощно за процесуално представителство на [фирма],е посочено, че пълномощията на адв.Х. са прекратени,поради което е поискано съобщенията по делото да се изпращат на посочен от новия пълномощник адрес.Съдът е разпоредил молителят да бъде уведомен,че по делото липсват данни за оттеглянето на пълномощията от адв.Х.,в отговор на което с последваща молба от 07.12.15г. е представено споразумение от 15.10.15г. между дружеството,чрез неговия управител и адв.Х. и адв.Т. за прекратяване на отношенията им по повод воденето на делото и представляването на страната. По молба на ищеца [фирма] на 06.01.16г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на постановеното осъдително решение. На 08.02.16г. е депозирана въззивна жалба от [фирма] срещу решението на окръжния съд. С молба от 24.02.16г. [фирма] чрез адв.В. е поискало на основание чл.64 ГПК да бъде възстановен срока за обжалване на решението. С определение от 04.04.16г. БОС е отхвърлил молбата.Това определение е потвърдено от въззивната инстанция с влязло в сила /като необжалвано/ определение от 15.06.16г. по образувано пред нея частно въззивно производство. С определение от 09.02.16г. окръжният съд е върнал като просрочена и въззивната жалба.Това определение също е потвърдено с определение на БАС от 29.12.16г.Последното е съобщено на страната [фирма] на 06.01.17г. и няма данни да е обжалвано пред ВКС,с което на 13.01.17г. следва да се счита влязло в сила.
За да отмени разпореждането за издаването на изпълнителния лист и да обезсили същия въззивната инстанция /с обжалваното по настоящия ред определение на БАС/ ,е приела,че доколкото към момента на постановяването на определението по частната жалба срещу разпореждането , въззивното определение,потвърждаващо връщането на въззивната жалба не е било съобщено , респ. не е било влязло в сила,законовите предпоставки на чл.404 т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на първоинстанционното решение не са били налице.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от частния касатор въпроси – същият е релевантен и осъществява общия критерий за допустимост на касационното обжалване,доколкото е бил разрешен от съда и даденото от него разрешение е обусловило крайния резултат в постановения от него съдебен акт. Вторият и четвъртият не отговарят на тези предпоставки, а третият въпрос се съдържа в първия. Обоснован е и допълнителният критерий по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Отговорът на въпроса произтича по аргумент от разпоредбата на чл.296 т.2 ГПК и е следният: Когато решението подлежи на инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в рамките на предвидения от законодателя преклузивен срок след връчването му на страната,то влиза в сила в момента, в който изтече този срок. Съгласно императивните разпоредби на чл.262 ал.2 т.1 и чл.286 ал.1 т.1 ГПК подадената след изтичане на преклузивния срок жалба е недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в такава хипотеза жалбата няма суспензивен ефект и не е пречка решението да влезе в сила, то и последващото производство,инициирано по частна жалба срещу съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който съдебното решение е влязло в сила.
По същество определението на БАС е неправилно.От фактите по делото се установява,че решението по съществото на спора,постановено от окръжния съд, е връчено на страната /ответника/ чрез надлежно упълномощения му представител. Към момента на това връчване и в рамките на срока за обжалване по делото не е постъпило изявление на страната за оттегляне на пълномощията по чл.35 ГПК /което съгласно константната съдебна практика следва да бъде направено именно от нея,а не от процесуалния й представител/.По аргумент от второто изречение на посочената разпоредба, извършените от съда действия по връчване именно чрез представлявалия страната адвокат и зачитане правопогасяващия ефект на изтеклия от момента на това уведомяване срок, са валидни и обуславят настъпването на съответните правни последици. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 02.11.2015г. След тази дата страната е разполагала единствено с възможността да иска възстановяване на срока по реда на чл.64 ал.2 ГПК,в който случай,независимо от предприетата процедура, съдът няма право да откаже издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение, по аргумент от чл.65 ал.3 ГПК. В случая ответникът [фирма] се е възползвал от посочената възможност,но възстановяването на срока му е било отказано с влязло в сила определение, което и е било правен факт към момента на произнасянето на апелативния съд с атакуваното определение. Депозираната едва на 08.02.16г. въззивна жалба /три месеца след като е изтекъл срокът за обжалване на решението/ не би могла нито да възобнови,нито да поддържа висящността на спора до влизането в сила на определението за връщането й,тъй като към момента на подаването й целеният с нея суспензивен ефект не би могъл вече да се прояви. Да се приеме противното означава да бъде дадена възможност на осъдената страна да шиканира и отлага във времето осъществяването на изпълняемостта на съдебното решение,каквато не е целта на закона.
Като не е съобразил това, БАС е постановил неправилно определение за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение,което следва да бъде отменено.
Исканите от частния касатор разноски не следва да се присъждат , доколкото в представения от него договор за правна помощ е отразена уговорка за плащане на възнаграждение в размер на сумата 600 лв. по банков път,а данни за извършването му по посочения начин няма.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №440/29.12.2016г. по ч.т.д.№370/16г. Бургаски апелативен съд,с което е отменено разпореждане от 06.01.2016г. по т.д.№138/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решение №334/09.09.15г. суми и е обезсилен издаденият изпълнителен лист .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.