4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№425
гр.София 08.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1608/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №1432/28.04.2017г. по ч.гр.д.№1857/17г. Софийски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 15.03.2017г. по т.д.№8277/15г., с което е прекратено производството по т.д.№1828/14г. по описа на СГС на основание чл.232 ГПК,поради оттегляне на исковете.
Срещу определението на САС е подадена частна касационна жалба от третото лице в исковото производство [фирма], съдържаща оплаквания за немотивираност и материална незаконосъобразност на същото. Изложени са съображения,че синдикът не разполага с правото да оттегля заведени от дружеството,чрез управителните му органи, искове. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.
Отговор на частната касационна жалба е депозиран от ответника [фирма],в който се възразява срещу допускането на определението на САС до касационно обжалване; излагат се съображения за неоснователност на частната жалба и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Останалите ответници в частното касационно производство не се ангажират със становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма] с предявени отрицателен установителен иск за недължимост на вземания на банката по договори за кредит и осъдителни искове за връщане на неоснователно заплатени лихви и задържани от нея средства на ищеца. Видно от вписванията в Търговския регистър на дружествата, в хода на делото с решение от 12.10.15г. на СГС по отношение на дружеството-ищец на основание чл.630 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност ; на 19.04.16г. е постановено решение по чл.710 ТЗ и със съдържанието по чл.711 ТЗ,с което длъжникът е обявен в несъстоятелност; това решение е било отменено с решение на САС от 10.04.17г.,след което с решение от 18.05.17г. СГС отново е обявил длъжника в несъстоятелност. След постановяване на първото решение за обявяване в несъстоятелност съдът е разпоредил връчване на препис от отговора на исковата молба на дружеството чрез синдика му,доколкото с решението от 19.04.16г. са били прекратени правомощията на управителните му органи. Всички следващи процесуални действия по делото са извършвани от синдика, като представляващ дружеството. Въз основа на подадена от него молба за оттегляне на предявените искове с протоколно определение от 15.03.17г. СГС е прекратил производството.
За да потвърди това определение на СГС,апелативният съд се е обосновал с наличие на предпоставките за приложението на нормата на чл.232 ГПК – искането за прекратяване на производството е направено от синдика,който към този момент е представлявал ищеца – дружество в несъстоятелност и за оттеглянето на исковете,извършено с неговото волеизявление е дадено изричното съгласие на ответника по делото. Посочил е,че с решението по чл.710 ТЗ от 19.04.16г. за обявяване на дружеството в несъстоятелност правомощията на органите му са били прекратени,а въззивното решение,с което това решение е било отменено, синдикът не е бил лишен от правомощията му по чл.658 ТЗ. Намерил е за неоснователен довода на частния жалбоподател,че с изявлението за оттегляне на исковете синдикът е извършил процесуално действие, надхвърлящо правомощията му по чл.658 ТЗ.
За да обоснове искането си за допускане на това определение до касационен контрол, частният касатор е поставил в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК два въпроса,които счита за разрешени в него: „Следва ли решение по чл.630 ТЗ да се изпълни преди да е влязло в сила?“ и „В правомощията на синдика по чл.658 ТЗ включва ли се правото да оттегля искове,заведени от дружеството преди откриване на производството по несъстоятелност за събиране на вземания със съществен имуществен интерес, с оглед попълване масата на несъстоятелността?“ Първият от въпросите се обосновава с приложимост на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,изведена от наличието на определение от 12.01.04г. по гр.д.№1869/03г. на първо т.о. на ВКС,а по отношение на втория се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона – твърдение,свързвано с предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /неправилно квалифицирана от частния касатор като такава по т.1 на същия член и алинея/.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване. Формулираният от частния касатор първи въпрос няма характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Въпрос,свързан с изпълняемостта на постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл.630 ТЗ, не е бил въведен за разрешаване в предмета на частното производство,в рамките на което се е произнесъл въвзивния съд,със съответни наведени от частния жалбоподател доводи. По отношение на този въпрос не е осъществен и сочения в изложението допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното и представено в приложение определение на ВКС не представлява задължителна съдебна практика по смисъла,разяснен с т.2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а съдържа и разрешение,противно на целения с поставянето на въпроса резултат.
Вторият въпрос,доколкото е бил въведен като възражение за незаконосъобразност на атакуваното пред САС определение за прекратяване на производството,което е възприето от въззивния съд като неоснователно, осъществява общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, обуславящо приложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,не е обосновано съобразно задължителните указания по т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Частният касатор е цитирал формално само част от посочената правна норма,без да изложи съображения за наличие на създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма съдебна практика,нуждаеща се от промяна или за необходимост от осъвременяване на нейното тълкуване поради изменения в законодателството или обществените условия.
Изложеното налага да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното определение на САС.
В полза на ответника по частната касационна жалба [фирма] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. , определено по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25а ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1432/28.04.2017г. по ч.гр.д.№1857/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] р-н Лозенец [улица] вх. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] р-н Младост [улица] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.