5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място], 28.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1924/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/,представлявано от синдика Й. С. Т., против решение №961/25.04.2017г. по в.т.д.№6170/16г. на Софийски апелативен съд,с което са потвърдени решение №1148/21.07.14г. и решение №320/08.02.16г.,поправено с решение №871/13.05.16г. по т.д.№2150/08г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради постановяването му в несъответствие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
Ответникът [фирма]/н/,представлявано от синдика Ц. Б.,в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за липса на основания за допускане на обжалването пред касационната инстанция и за неоснователност на изложените в нея доводи срещу решението на въззивния съд.
Ответникът Държавна агенция „Д.“ не се е ангажирал със становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
С атакуваните пред въззивния съд решения СГС е отхвърлил предявените от касатора срещу [фирма]/н/ обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.124 ал.1 ГПК – за предаване владението върху собствените му суровини и продукция,находящи се на територията на комбината и за установяване правото му на собственост върху 21 964 тона горещо валцувани рулони,предаването на чието владение е поискано със субективно съединения иск по чл.108 ЗС,предявен срещу ДА „Д.“.За да постанови този резултат,след подробен анализ на събраните по делото доказателства – писмени и заключения на съдебно-счетоводна и техническа експертизи /единична и две тройни/, първоинстанционният съд е приел,че ищецът не се легитимира като собственик на претендираните движими вещи; че същите са родово определени и като такива не могат да бъдат ревандикирани; индивидуализацията им не е извършена нито по реда на чл.24 ал.2 ЗЗД,нито с констативните протоколи,на които ищецът е основал претенциите си.По отношение на последните съдът е отрекъл да имат характер на частни документи,годни да обвържат с доказателствена сила ответника [фирма]/н/ за отразените в тях обстоятелства /неизгодни за тази страна/,доколкото същите не са подписани от двете назначени към този момент от съда по несъстоятелността лица,изпълняващи съвместно функциите на синдик на дружеството,възложени им по реда на чл.635 ал.2 ТЗ,както и поради това,че тези протоколи не съдържат индивидуализиращи вещите данни.Неоснователността на предявения срещу втория ответник ДА“Д.“ петиторен иск е обоснована със съображения за неустановено право на собственост ,притежавано от ищеца, върху описаните количества горещо валцувани рулони /закупени от агенцията чрез борсов договор , сключен с [фирма]/н/, предвид липсата на конкретни данни,че същите са произведени със суровини на ищеца и установеното от заключенията обстоятелство,че при производството им са влагани суровини, както собственост на комбината,така и на трети лица. Изложил е подробни мотиви,с които е приел за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на сключения между двамата ответници борсов договор.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към подробно изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи,които е споделил изцяло. Отговорил е на наведените във въззивните жалби на ищеца оплаквания и възражения за неправилна преценка на доказателствените средства – протоколите от 13/17.10.08г. и от 22.10.08г. и за неправилно кредитиране на заключението на втората тройна техническа експертиза за сметка на дискредитиране на тези на единичната и частично първата тройна. Позовал се е на безспорния и установен по делото факт,че към момента на съставянето на протоколите управителните органи на [фирма]/н/ са били лишени от правата да управляват и се разпореждат с имущество на дружеството.Съобразил е,че тези права са били предоставени на синдика му, чиито функции , съгласно определението на съда по несъстоятелността, е следвало да се изпълняват съвместно от две назначени постоянно действащи лица , едното от които не е подписало протоколите.Наличието на подписи,поставени от името на дружеството в несъстоятелност от други лица /които според възражението на въззивника са изпълнявали функции на Оперативен комитет по взаимно съгласие на страните/,въззивният съд е намерил за ирелевантно обосновавайки се с това, че, предвид правното положение на дружеството, което и да е лице, назначено по трудов договор при неплатежоспособния длъжник, не би могло да замести законния представител на търговеца и да го представлява пред трети лица,включително да го задължава.Заключил е,че след като обсъжданите протоколи не са подписани от определения със закон и акт на съда представителен орган,същите не могат да служат като доказателство за удостоверените с тях неизгодни за дружеството факти. Като неоснователно е преценено и възражението за неправилно процедиране от страна на първоинстанционния съд при преценката на заключенията на вещите лица по техническите експертизи. Доколкото това възражение е било обосновано с констатациите,направени в протоколите,дискредитирани от двете инстанции като негодни доказателствени средства /на базата на които именно са изготвени заключенията на единичната и мнозинството от първата тройна технически експертизи и на които не са основани становищата на третото вещо лице по първата и вещите лица от втората тройни експертизи,поради което и именно те са били кредитирани от СГС/ САС е посочил,че липсват основания за други изводи,различни от направените от първата инстанция. Мотивирайки се с възложената на страната-ищец доказателствена тежест да установи твърдените от нея факти и при липсата на категорични данни, установяващи, че претендираните суровини и готова продукция принадлежат нему,въззивният съд е заключил,че предявените от него искове подлежат на отхвърляне,което и правилно е сторено от първата инстанция.
В приложеното към касационната му жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е повторил оплакванията си,направени в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с неправилно приложение на разпоредбата на чл.272 ГПК,противоречащо на задължителната практика на ВКС,обективирана в т.2 на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и в решения по чл.290 ГПК по гр.д.№1055/16г. на второ г.о., т.д.№2857/13г. на първо т.о., гр.д.№1609/14г. на четвърто г.о. и др. Във връзка с това оплакване касаторът не е формулирал конкретен въпрос по приложението на чл.272 ГПК, а само е преповторил доводите,свързани с основанието по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Тези твърдения не са относими към селективната фаза на касационното производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение,като ВКС няма нито правото /с оглед диспозитивното начало и принципа за равнопоставеност на страните/,нито законово вменено задължение да го извежда от изложението към касационната жалба.Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за отказ да бъде допусната и разгледана по същество касационната жалба, без да се изследва наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК,сочена в случая в хипотезата на т.1 от същия член. Независимо от това , съставът не намира основания за приложимостта й,доколкото постановеното въззивно решение не противоречи на цитираната от касатора задължителна съдебна практика.При произнасянето си по същество въззивният съд не се е ограничил до препращане към мотивите на първата инстанция /които в случая обхващат подробен и обстоен анализ на ангажираните пред тази инстанция доказателства – писмени и експертизи на вещи лица с аргументиране коя част от тях съдът кредитира и коя не и поради какви съображения и направени въз основа на тях правни изводи,които въззивният съд,споделяйки ги, е счел за безпредметно да преповтаря при дадената му от законодателя процесуална възможност да препрати към тях/.Във въззивната инстанция не са били ангажирани нови доказателства при предпоставките на чл.266 ГПК,по които въззивният съд да дължи да се произнесе самостоятелно.Същият е обсъдил направените във въззивната жалба защитни доводи и възражения,извършвайки собствена преценка и излагайки във връзка с тях своите съображения по спора.
В т.2 от изложението си касаторът е поставил като значим за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, въпроса: „Достатъчни ли са доставените от [фирма] желязосъдържащи суровини за производството на такова количество горещо валцувани рулони,каквито се твърдят да са произведени от тези суровини по време на изпълнението на Споразумението за ишлеме и подкрепа?“ Посочено е,че този въпрос е разрешен от първоинстанционния съд при наличие на отказ да бъде уважено искането му за допускане и назначаване на нова тройна експертиза за изясняването му – обстоятелство,релевирано във въззивната жалба като процесуално нарушение и съпроводено с искане за допускане на такава експертиза в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК.Отказът на въззивния съд да уважи това доказателствено искане,направен с протоколно определение в открито съдебно заседание, се тълкува от касатора като процесуално нарушение, което, според него, е допуснато от въззивния съд в противоречие с разрешенията,дадени в практиката на ВКС – реш.№7/27.01.15г. по гр.д.№2427/14г. на трето г.о.Така формулираният от касатора въпрос няма характеристиките на правен по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същият е от фактологическо естество, тъй като касае правилността на преценката, направена от първоинстанционния съд,за установеност на твърдени факти на базата на събраните в това производство доказателства,а при разрешаването му не може да бъде даден еднозначен,общоприложим във всяка хипотеза на доказвано едно и също твърдение отговор. Цитираното в обосноваване наличието на сочения допълнителен критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК решение е неприложимо спрямо поставения въпрос,а касае доводите на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при произнасянето му по доказателствено искане при условието на чл.266 ал.3 ГПК.Във връзка с тези доводи, обаче, правен въпрос не е формулиран.
На трето място , позовавайки се на въведения в предмета на спора и разрешен от въззивния съд въпрос за характера и доказателствената стойност на приетите в производството пред СГС писмени доказателства – протоколи, дискредитирани от двете инстанции, касаторът е поставил въпроса „Следва ли да не се кредитират писмени доказателства,представляващи частни свидетелстващи документи, установяващи неизгодни за страната обстоятелства, поради това, че са подписани от лица,които са посочени от страните като членове на договорно установен орган,във функциите на който е включено удостоверяването на такива обстоятелства,но нямат управителни или представителни функции по закон?“ Дори да би бил приет за релевантен и с обуславящ изхода на спора характер, въпросът не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвид липсата на посочен и обоснован,като приложим, в някоя от хипотезите на т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК допълнителен критерий.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №961/25.04.2017г. по в.т.д.№6170/16г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.