О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
С., 30,06,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. д. № 2507/2015 година.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 13579/11.05.2016 г. от [фирма], [населено място] и [фирма],гр. С., подадена от пълномощника им -адв. К. К., с искане за изменение на определение № 329 от 15.04.2016 г. по т. д. № 2507/2015 г. на Върховния касационен съд,в частта му за разноските.
Ответникът по молбата – М. Л. Ц. от [населено място], счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приема следното:
Производството пред ВКС, І т.о. е било образувано по касационна жалба на М. Ц. против решение № 54 от 22.04.2015 г. на Варненски апелативен съд по в. гр. д. № 103/2015 г., с което е потвърдено решение № 1111 от 26.11.2014 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 300/2013 г., с което е отхвърлен иска на М. Л. Ц. срещу [фирма] и [фирма] за сумата от 50 000 лева, предявен като частичен от 692 656,57 лева – сума, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди – реално претърпени загуби в резултат на непозволено увреждане – от действия на служители на застрахователния брокер и кредитиращата банка, солидарно като съпричинители, на основание чл. 49 ЗЗД. С определението на ВКС, І т.о., чието изменение, в частта на разноските се иска не е допуснато касационно обжалване на така постановения съдебен акт.
Ответниците по касационната жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са подали отговор, свързан с нейната основателност, с който е направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Подаден е и отговор на изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло относим към производството по чл.288 ГПК, с който искане за разноски не е въведено. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съдържащ искане за заплащане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева, две преводни нареждания – в първото, от които като основание за плащане е посочена фактура, установяваща плащане по д. № 300/13г. на В., като и другото нареждане, съдържа същото основание за плащане – по д. №300/13 на В..
С определение № 329 от 15.04.2016 г. по т. д. № 2507/2015 г. ,Върховният касационен съд, I т. о. е приел, че на ответниците по касация, независимо от постановения правен резултат не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като в изрично подадения отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК такива не са поискани / поискани са разноски само по отговора на касационната жалба/, липсват договори, които да установяват договореното и дължимо възнаграждение за касационната инстанция, като списъка по чл.80 ГПК не може да ги замести, тъй като той само очертава претенцията, а не я доказва. Освен това приложените банкови документи, удостоверят плащане по друго гражданско дело -гр. д. № 300/13г на В. и са неотносими към касационното производство.
При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на подадената молба, с която се иска изменение на така постановения съдебен акт в частта му за разноските.
Дори и да се приеме за основателно разбирането на страната, че поисканите разноски в отговора на касационната жалба касаят и отговора подаден във връзка с изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в който не е направено искане за присъждане на разноски за тази фаза на касационното производство, дори и да бъде съобразено това, че установеност на договорено възнаграждение и начин на плащането му, може да бъде изведена от приложените платежни нареждания, то отново не би бил променен извода за недоказаност на заплащане на възнаграждението за производството пред ВКС. С т. 1 на ТР ОСГТК № 6/2012 г. е указано, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е доказала заплащането на възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Това налага извода, че със задължителна съдебна практика е разяснена необходимостта от доказване на осъществено плащане от страната на разноски, като условие за присъждането им. В случая точно такова доказване липсва. Както бе посочено представените платежни нареждания обективират плащане по друго дело и не удостоверяват плащане за процесуално представителство пред ВКС. След като други доказателства за разноски не са представени, то и тяхното осъществяване е недоказано. Ето защо направеното искане за изменение на определението в частта му за разноските следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13579/11.05.2016 г. на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за изменение на определение № 329 от 15.04.2016 г. по т. д. № 2507/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о., в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: