О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
[населено място], 22.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 644 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Р. Д. против определение № 3534/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 4051/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 10761/2017г. на Софийски градски съд.Жалбоподателката оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с чл.78 ал.4 ГПК, според която норма ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото. Визирала е като значимо за произнасянето на съда обстоятелството, че предявеният срещу застрахователя ЗК „Лев Инс„АД главен иск е преждевременно заведен, поради неизчерпани предходно от ищеца възможности за удовлетворяването му, тъй като липсвало предходно отправено до застрахователя ясно формулирано искане за изплащане на обезщетение, което да е било изрично отхвърлено.Позовава се на формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебна практика, приемаща, че евентуалният ответник има право на разноски при неразглеждане на иска срещу него, предвид несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това – отхвърлянето на главния иск. Доколкото оставянето без разглеждане на евентуалния иск има идентични с прекратяване на производството по същия правни последици – заличават се с обратна сила извършените процесуални действия, според жалбоподателката правото на възмездяване на разноските й ,като евентуален ответник не може да бъде отречено , след като такова право има и ответника по главния иск, независимо от причината за прекратяването на производството, съгласно чл.78 ал.4 ГПК , както сочи и цитираната от страната съдебна практика.
Ответната страна – В. А. М. – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че не е формулиран релевантен спрямо решаващите мотиви на съда правен въпрос, нито формулираните са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по искове на В. М. , за присъждане обезщетение за търпими от същия неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП, причинено по вина на водача на застрахован при главния ответник – ЗК „Лев Инс„ АД лек автомобил, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , като в евентуалност спрямо главния иск срещу застрахователя е предявена идентична претенция, на основание непозволено увреждане, срещу делинквента П. Д.. След образуване на делото между ищеца и главния ответник е постигнато извънсъдебно споразумение за обезщетяване, в размер удовлетворяващ пострадалия, поради което същият е депозирал отказ от исковете. Производството е прекратено на това основание , с определение от 19.01.2018 г. по гр.д.№ 10761/2017 г. на Софийски градски съд, като с последващо определение от 25.04.2018 г. по същото дело, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на евентуалната ответница, за възмездяване на понесени в производството разноски от заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, по съображения, че в конкретната хипотеза – на производна от отговорността на делинквента отговорност на застрахователя, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„на автомобилистите, конституирани като главен и евентуален ответници, и при формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебна практика – че при прекратяване на производството ответникът няма право на разноски, когато с поведението си е станал причина за завеждането му и когато причината за прекратяването са обстоятелства, настъпили след предявяването на иска и ищецът се е отказал от същия веднага / опр. № 843 от 17.11.2014 г. по гр.д.№ 6176/22014 г. на ІV г.о. на ВКС , цитирано изрично / , аналогично следва да се откаже присъждане на разноски на евентуалния ответник, тъй като в противен случай той би бил поставен в по-благоприятно положение от това на главния ответник, чиято отговорност е само гаранционно-обезпечителна, независимо че с поведението си е станал причина за завеждането на иска.Съдът е отрекъл възможността за механично прилагане на чл.78 ал.4 ГПК – независимо от причината за неразглеждането на евентуалния иск / извънсъдебно удовлетворяване от главния ответник /, респ. независимо от поведението на евентуалната ответница, провокирало образуването, в аспект на което въззивният съд е съобразил постановения срещу нея, влязъл в сила акт на наказателен съд и необезщетяването на ищеца доброволно и предходно на предявяването на иска.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните два въпроса : 1/ Има ли право на разноски ответникът по евентуален иск, когато иска не е разгледан ? и 2/ Има ли право на разноски евентуалният ответник , когато с процесуалното си поведение не е предизвикал завеждането на иск срещу себе си, но е бил принуден да ангажира процесуална защита по предявения срещу него иск , след като главният ответник не е отказал удовлетворяване на претенцията отправена от ищеца към него извънсъдебно ? И двата въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения – № 82 по ч.т.д.№ 60/2009 г. на І т.о., № 89 по ч.т.д.№ 752/ 2009 г. на І т.о. и определение № 347 по ч.т.д.№ 17/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. Цитираното определение на Варненски апелативен съд не е преценима, в обосноваване на допълнителен селективен критерий съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебна практика.
Всеки от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като е формулиран в несъответствие със спецификата на процесуалния спор / първия / или в противоречие с фактите от които е изхождал въззивния съд, за да отрече възмездимостта на разноски за евентуалния ответник / втория въпрос / .Така първият от въпросите е зададен в хипотеза на неразгледан евентуален иск, но без съобразяване причината за това, в случая различна от несбъдване на вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск – отхвърлянето на главния, в която единствено хипотеза е цитираната от касатора съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Вторият от въпросите визира като предпоставка за отговор обстоятелство, отречено от въззивния съд – че ответника по евентуалния иск с поведението си не е предизвикал предявяването на иска, изрично отречено в мотивите на въззивното определение.Освен това въпросът съдържа и предпоставка, която съдът не е споделил за релевантна – липса на изричен отказ на главния ответник да обезщети ищеца, постановен предходно на делото. Така всеки от формулираните въпроси не удовлетворява общия селективен критерий, поради което, макар че формално дава отговор на първия от тях, цитираната практика не подлежи на коментар. Видно от изрично съобразеното от въззивния съд определение по ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о. на ВКС, както и от цитираните в отговора на частната жалба определения по ч.гр.д.№ 1597/2017 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на І г.о. , ч.грд.№ 2518/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съдебната практика допуска корективно приложение на чл.78 ал.4 ГПК, в резултат на систематично тълкуване с чл.78 ал.2 ГПК, в зависимост от обстоятелствата, предпоставили прекратяването на производството. Визираната от касатора съдебна практика изхожда от необходимостта чл.78 ал.4 ГПК да намери аналогично приложение спрямо всеки от ответниците – главен и евентуален, отчитайки еднаквите правни последици от неразглеждането на евентуалния иск с тези при прекратяване на производството по такъв иск – заличаване на извършените процесуални действия. Ако се съблюдава принципа в същата и преждепосочената съдебна практика по приложението на чл.78 ал.4 ГПК, отчитаща като значима конкретната причина за прекратяване на производството, настоящият казус очевидно съдържа специфика, която формулираните въпроси следва да, но не отчитат, а дори да биха били конкретизирани съобразно същата, не са обосновани с допълнителния селективен критерий, зададен единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните от касатора определения не държат сметка за причината за прекратяването на производството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3534/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 4051/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: