О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
С., 15,06,2016 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 621/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3706 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 4710/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „М.“, а.с., дружество, учредено и съществуващо по законите на Р. Ч. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 24.09.2015 г. на Софийски градски съд по т. д. № 2116/2015 г., с което е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че е изключена подсъдността на българския съд по процесното правоотношение, поради изрична договорна клауза между страните, според която всички спорове по процесните договори подлежат на разглеждане и разрешаване от германските съдилища. Съдът е изложил съображения за приложимостта на чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., съгласно който изрично договорената договорна компетентност изключва общата, според която исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение жалбоподателят е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1) „За да произведе правно действие клауза, с която се договаря договорна подсъдност, следва ли компетентният съд да бъде посочен конкретно, точно и ясно от страните?“; 2) „Как следва да бъде индивидуализиран компетентният съд, когато се определя договорна подсъдност и следва ли да се приеме, че е налице договорна подсъдност, когато страните са уговорили, че компетентен да разгледа споровете помежду им, е компетентният съд?“; 3) „В случаи, в които и двете страни твърдят, че не са постигнали съгласие относно договорна подсъдност и не са посочили конкретно компетентен съд, който да разгледа споровете помежду им, следва ли съдът служебно да приеме, че е налице договорна подсъдност?“; 4) „Следва ли български съд, съобразявайки процесуалните правила на българското право (разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК) да приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г. (след като приеме, че страните по конкретен спор, имащи седалища в различни държави-членки на ЕС, не са уговорили изрично компетентен съд за разглеждане на спора) или следва да тълкува волята на страните относно това, кой е компетентният съд и в контекста на уговореното приложимо право (в случая германското) да приеме, че компетентният съд е свързан с приложимото право?“. Страната лаконично е посочила, че с обжалваният съдебен акт, съдът неправилно е тълкувал волята на страните. Поддържано с оглед тези въпроси е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочено, че въззивния съд не се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, която била в смисъл, че за да породи действие сключен между страните договор за подсъдност по чл.117,ал.2 ГПК, същият следва да е в писмена форма, да се отнася до имуществен спор, да е уговорена местна подсъдност и компетентния съд да е посочен конкретно. Изброени са актове на ВКС в същия смисъл.Касаторът е развил защитната си теза в производство. Страната е развила и разбиране за приложимост на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е изброила определения на съдилищата, с които обобщено е прието, че за да породи правно действие клаузата, с която се уговаря местна подсъдност местно компетентния съд следва да бъде уговорен конкретно .Поддържано е и разбиране и за приложимост на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият и втори поставени въпроси имат сходно съдържание и са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната, обаче не обосновава допълнителен критерий по тези въпроси. Както определенията на ВКС / сочени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, така и многобройните изброени актове на съдилищата, са относими към хипотеза на определяне на местно компетентен съд в рамките на една юрисдикция, регламентирано от вътрешното за страната законодателство – в случая/ с оглед приложените определения/ с уредената в чл.117, ал.2 ГПК възможност страните по едни имуществен спор да определят друг съд, а не онзи, който следва да разгледа спора им, съобразно правилата на ГПК, т.е. на българското право. Следователно, тази практика е неотносима, тъй като в случая е налице международен елемент и приложим спрямо него не е редът по чл.117, ал.2 ГПК. С оглед изложеното не се обосновава допълнителен критерий и съответно н е са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Дори и от третият и четвъртия въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки, че третият въпрос е хипотетичен, а четвъртият не е бил предмет на разглеждане от въззивният съд, в контекста, в който е поставен от касатора, то отново налице би било само общото основание.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правeн въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са без значение спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3706 от 21.12.2015 г. по ч. гр. дело № 4710/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: