О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място], 02.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№596/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Д., в качеството му на баща и законен представител на И. В. Д. и С. В. Д., И. Г. Е. и И. С. Е., в качеството й на майка и законен представител на В. Г. Е., срещу определение № 160/17.01.2019 г. по ч.гр.д. № 162/2019 г., ГО, 1 състав на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 04.12.2018 г. по гр.д. № 15847/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Стара Загора.
Оплакванията на частните касатори са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Излагат се аргументи за пряко приложение на нормата на чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., с оглед внесени законодателни промени на чл. 115 и чл. 119 от ГПК, които според касаторите не съответстват изцяло на европейското законодателство, поради ограничаване възможността за избор на подсъдност от пострадалото лице. Твърди се, че липсват пречки за съда да разгледа иска,като се нарушават разпоредбите за местната подсъдност, доколкото не е налице възражение от ответника в този смисъл.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд София е констатирал, че към датата на предявяване на иска в сила е разпоредбата на чл. 115 ал. 2 от ГПК /ред. ДВ, бр. 65/2018 г./, съгласно която исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие, и че съдът е длъжен да следи служебно за тази местна подсъдност до приключване на първото по делото заседание /арг. чл. 119 ал. 3 от ГПК/. Въззивният съд не е установил противоречие между нормите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. и тези на ГПК, доколкото първите уреждат международната компетентност по граждански и търговски дела, докато вторите – родовата и местна подсъдност в държавите-членки. За неоснователно е възприето поддържаното в частната касационна жалба оплакване, че единствено ответникът може да възрази за неподсъдност на делото по чл. 115 ал. 2 от ГПК, тъй като с изменението на чл. 119 ал. 3 от ГПК съдът е компетентен служебно да следи за подсъдността.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК частният касатор е поставил въпросите: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава – членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?; 2. Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – раздел ІІІ – чл. 11, чл. 12, чл. 13 пар. 2 и т. 15 /от преамбюла/ – следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава – членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установените в т. 15 от Регламента, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост, при предявяване на иск срещу застраховател на територията на Европейския съюз?; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност , различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента? и 5. С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите,предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Отправено е искане за преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент № 1215/ 2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи.“
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Апелативен съд София до касационно обжалване. Нито един от формулираните въпроси не отговаря на изискванията за осъществен общ критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивния съд е потвърдил определението на Софийски градски съд. Този извод се налага, с оглед предмета на произнасяне с атакуваното въззивно определение – определяне на родово и местно компетентния съд по спора между страни, всяка от които с местоживеене/седалище в една и съща държава–членка на ЕС, в която е настъпило и самото застрахователно събитие, и приложното поле на визирания от жалбоподателите регламент, видно от самия чл. 11 на същия, на който се позовават касаторите. Окръжен съд Стара Загора и Софийски градски съд, измежду които в случая се определя компетентния по правилата на местната подсъдност съд, са съдилища на държавата членка по местоживеене, което е и в смисъла на седалище на застрахователя – ответник. Не намират опора в закона твърденията за относимост на регламента към настоящия казус, вкл. разбирането на жалбоподателите за приложението на чл. 119 ал. 3 от ГПК, в която разпоредба не се урежда право на избор за съда – да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 115 от ГПК, в зависимост от поведението на ответника, а самостоятелно право, в случай че ответникът не възрази, служебно да съобрази действителната местна подсъдност на спора. Наведените от въззивния състав съображения, възпроизведени по-горе, за неотносимост на правилата на Регламент № 1215/2012 г., се споделят изцяло от настоящата инстанция. Напълно неотносим към предмета на произнасянето е пети въпрос, който е формулиран с оглед личния интерес на пълномощника, а не на страната, която той представлява.
Приложимост на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се обосновава, нито се констатира от състава. По въпроса за подсъдността след изменението на чл. 115 ГПК /обн. ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ вече е налице практика на касационната инстанция, вкл. и на настоящия състав, обективирана в определение № 129/14.03.2019 г. по ч.т.д. № 230/2019 г. на ВКС, определение № 82/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 306/2019 г. на ВКС, определение № 108/06.02.2019 г. по ч.т.д. № 220/2019 г. на ВКС, определение № 116/11.02.2019 г. по ч.т.д. № 276/2019 г. на ВКС , определение № 536/31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС и др. Наличието на практика по поставените процесуални въпроси изначално изключва приложението на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Доколкото липсват предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване,а отговорът на преюдициалното запитване би бил релевантен само при произнасяне по съществото на обжалването, искането за отправяне на такова следва да бъде оставено без разглеждане .
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия , състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 160/17.01.2019 г. по ч.гр.д. № 162/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В. С. Д., в качеството му на баща и законен представител на И. В. Д. и С. В. Д., И. Г. Е. и И. С. Е., в качеството й на майка и законен представител на В. Г. Е..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.