3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
С., 08,12,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 893/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. М. от [населено място] и касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 6 от 15.01.2016 г. по гр. дело № 224/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Страните взаимно оспорват жалбите си и излагат доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване съобразно представените от тях изложения.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното :
По касационната жалба на К. А. М. :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Касаторът, с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК е поддържал, че са налице всички основания визирани в чл. 280, ал. 1, т.1- 3 ГПК. Поставил е въпросът – „ Дали съдържанието в процесните ППР е достатъчно, за да обуслови правилен извод, че между страните е налице договор за продажба”. Направил е оплакване, че процесните ППР нямали минималното съдържание, от което да се установява наличие на такова облигаторно отношение между страните, като е сочил три решения на ВКС, обективиращи практика относно значението на фактурата за установяване на договор за продажба.
С така поставеният въпрос, касаторът не установява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът по смисъла на цитираният текст следва да е правен и изведен от решаващите мотиви на състава, а не фактически, обоснован с оплакванията на страната за неправилност на изводите на съда и пряко свързан с установеността на конкретен по делото факт. Липсата на общо основание има за правна последицза недопускане на акта до касационно обжалване. Дори, обаче от този въпрос да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава и допълнителен критерий, тъй като цитираните решения на ВКС не кореспондират с разглеждания случай, свързан с мотивите на решаващият състав обсъждал и установил наличие на облигаторно правоотношение – договор за продажба, с оглед всички събрани по делото доказателства и при приетото, че този договор като неформален, може да бъде изведен от цялостния доказателствен материал. Спрямо неговите изводи е без правно значение практиката на ВКС, разглеждаща изготвената и осчетоводена фактура като документ, установяващ при наличие на конкретни реквизити договор за продажба, тъй като разглеждания случай не е такъв.
Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно направено от него оплакване за неправилност на фактическите изводи на състава за наличие на продажбено отношение между страните, като е разгледал няколко решения на съдилищата, които е счел, че удовлетворяват изискването за допускане на решението до касационно обжалване. Разгледаните решения на съдилищата не са обвързани от правен въпрос, разрешен в противоречие с дадено от въззивният съд разрешение. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага фактически идентитет на хипотезите в сравняваните съдебни актове, при който различните състави са възприели различни правни разрешения на поставения въпрос. В случая не е поставен правен въпрос, по който страната да е мотивирала различно произнасяне. Поддържала е общо, след като е разглеждала приетото в приложените решения на съдилищата, че в разрез с „тази практика”, съдът приел наличие на договор за продажба, въпреки липсата на доказателства за това, като противоречието е намерено от страната в това, че едни съдилища приемали, че получаването на стоката било достатъчно за да се приеме, че е налице договор за продажба, а други, че това е било недостатъчно. Извън това, че липсва релевантен правен въпрос, се налага и извод за липса на идентичност във фактическите обстоятелства на сочените и влезли в сила сравнявани с обжалвания съдебни актове. Липсата на фактически идентитет води до различни правни изводи, свързани с конкретно доказване на наличие на продажбено правоотношение, поради което и приложените и обсъдени от касатора решения не обосновават наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът, в пункт ІІІ на изложението си, е направил подробно оплакване за неправилност на изводите на съда за частична основателност на претенциите, така квалифицирани и от страната, извеждайки довод, че съдът е постановил неправилно решение, приемайки за съществуващи факти и обстоятелства предмет на друго дело. В тази връзка, касаторът е поставил четири въпроса по отношение, на които обаче липсват каквито и да било доводи, свързани с допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В тази връзка, макар и част от тези въпроси да са релевантни, то налице би било само общо основание. Липсата на доводи по допълнителен критерий, налага извод за неустановеност на предпоставки по допускане на касационно обжалване. Ирелевантни за настоящата фаза на касационно производство, по принцип са доводите за неправилност на съдебното решение, които се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Тези изводи са относими и към останалите оплаквания на страната по отношение, на които също са поставени релевантни въпроси, но липсва каквото и да било твърдение по наличие на допълнително основание и не е поддържано по отношение на тях конкретно такова.
При така заявеното изложение не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.
По касационна жалба на [фирма], [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поддържал наличие на всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросите „ Когато е налице погасяване на заемно задължение, чрез прехвърляне на имот и това прехвърляне е нищожна сделка възобновява ли се заемното правоотношение”. и „Основателна ли е претенция по заемното правоотношение, на заемодателя – купувач, когато той се е разпоредил с имота и е получил от трето лице стойността на заетата сума.”По тези въпроси страната е сочила отклонение от задължителна практика на ВКС, ІІ т.о. – решение № 197 /12 г.
Страната не обосновава наличие на общо основание с поставените въпроси, тъй като същите не са изведени от решаващите мотиви на въззивният съд, а съдържат в себе си твърдения на страната, които не се установяват в производството. Ирелевантна е и сочената задължителна практика, формирана по различни правни въпроси, като липсва идентитет и в казуалната част с разглеждания правен спор.
Поставените като пети и шести въпрос – а именно – „ Допустими ли са свидетелски показания по договор за заем, по който страните не оспорват подписите си, когато се цели доказване на размера на предоставената в заем сума, различна от посочената в договора” и „ Следва ли съдът да допусне свидетелски показания, когато самият ищец въвежда противоречие с договора по въпроса за предаване на сумата, когато твърди друг начин за това” е поддържано, във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК чрез сочено противоречие с решение №524/11г. на ВКС, ІV го.
Така поставените въпроси не отговорят на критерия за общо основание тъй като цялостното им съдържание е определено от неясни и неуточнени хипотези, свързани с оплакванията на касатора за неправилност на решението. Но дори и да бъде изведен от така поставените въпроси релевантен, то не е налице соченото отклонение на решаващият състав от задължителна за него практика на ВКС, тъй като с цитираното решение поставеният въпрос по приложението на чл. 164,ал.1,т.3 ГПК е разгледан при липса на писмен договор за заем, в хипотеза на липса на спор по наличие на заемно правоотношение, по което обаче съществените елементи на договора следва да бъдат доказвани. Или то е неотносимо към разглеждания случай при който е налице писмен договор и както е поддържала страната подписите, под който са неоспорени, съдържащ всички елементи на договора за заем.
Останалите въпроси са поставени с оглед поддържано основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Дори и да бъдат приети за релевантни, обаче не е обоснован допълнителен критерий.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 15.01.2016 г. по гр. дело № 224/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: