5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
[населено място] 09.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2409/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1378/04.07.2016г. по в.т.д.№1091/16г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 14.01.16г. по т.д.№115/2015г. на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 38 245,20 лв.,представляваща заплатена на отпаднало основание от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за две фотоволтаични централи,находящи се в землището на [населено място] обл. Видин през периода м.септември 2012г. – м.април 2013г. ,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост /като произнесено по недопустим иск/,необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постигнатия с първоинстанционното решение резултат, САС е приел,че осъществяването на фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД в случая е пряка последица от специалната нормативна регламентация на отношения по производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с предоставяне на достъп до мрежите на операторите и определянето на цената на този достъп.Изследвайки законовата регламентация,уреждаща този вид правоотношения и констатирайки наличието на сключени между страните договори за достъп и използване на разпределителната мрежа на ответника при наличие на клаузи относно цената в тях,препращащи към решение на ДКЕВР, въззивният съд е заключил,че спорното задължение за заплащане цената за достъп е с източник смесен фактически състав.Посочил е,че за исковия период този състав се е осъществил,доколкото е било налице решение на ДКЕВР,определящо временни цени за достъп,на което е била придадена предварителна изпълняемост и ищецът е изпълнявал това си задължение заплащайки такава цена по издадени от ответника фактури.Приел е /като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС/,че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред,това задължение е отпаднало с обратна сила,поради което на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД ответникът дължи връщане на получените на това основание за исковия период суми.Възражението на ответника,че в случая основанието за плащане са сключените между страните договори, САС е намерил за неоснователно по съображения,че същественият елемент на договора – цената не е бил определен нито по изрична уговорка между страните по сделките,нито по силата на приети от тях и действащи общи условия,а в индивидуален административен акт,който е отменен по законоустановения ред.Наличието на нормативна регламентация при определянето на цените за достъп и бланкетните уговорки на страните,препращащи към тази регламентация, съдът е отчел като непозволяващо прилагането на разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ,на която се е позовал ответника с твърдението,че дължимото от него било прието и съответно заплатено.Намерил е за неоснователно и възражението на ответника за неустановеност на факта на обогатяването му,като е посочил,че последното не е елемент от института на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,за осъществяването на който е необходимо да бъде установени единствено плащането и отпадането на основанието за това плащане. Доколкото ответникът твърди направени разходи във връзка с предоставения достъп,съдът му е признал правото да претендира обезщетение за тях,но не и в това производство,в предмета на което то не е включено. САС е отказал да признае за основателно и възражението на касатора за липса на негово виновно поведение,обосновавайки се с това,че в случая не се касае за договорна отговорност.
В обосновката на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1.Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при наличието на валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза? ; 2. Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отменения от съда административен акт или предвидения в закона юридически факт по чл.84 ал.2 от ЗЕ /договор за достъп,въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електро-разпределителната мрежа / измерване,отчитане, диспечиране, студен резерв и допълнителни услуги/?; 3.Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата и допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?; 4.Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник – „смесен фактически състав“,включващ частно-правен елемент- договорите между страните и административно-правен- решението на ДКЕВР за временни цени за достъп?; 5.Представлява ли предварително изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт,който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 6.1.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители,различни от определените такива от ДКЕВР?; 6.2 Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1 и ал.2, чл.31 т.2 и т.8, чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗЕ?; 6.3 Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а от ЗЕ?; 7.1.Има ли пряко действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размер на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?; 7.2 Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 8.След като услугата достъп до разпределителната мрежа е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула,чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай,че ищецът иска връщане на платеното?; 9.1.Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи въз основа на недоказани с допустими процесуални способи факти? и 9.2.Следва ли ищецът да докаже,че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Формулираните в т.т.1,2,4,5,6.1,6.2,6.3,7.2 и 8 въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондират с решаващи изводи на въззивния съд.В решението си САС не е приложил механично института на неоснователното обогатяване при наличието на договорна връзка между страните , не е основал изводите си на развалянето на същата поради виновно поведение на една от страните, а се е обосновал със специфичния характер и смесения фактически състав на възникналото правоотношение,в което съгласието по съществения елемент – цената на услугата е заместен от волеизявление на регулаторен орган,чиято отмяна по съдебен ред влече с обратна сила отпадане на този съществен елемент,а оттам и отпадане на договорната връзка,определяща основанието на задълженията,при което осъществената от страната престация по нея,поради невъзможност да бъде възстановена с реституция,подлежи единствено на обезщетяване, какъвто иск обаче не е предмет на настоящото производство.Пряко относими към мотивите на САС са единствено въпросите,формулирани под т.3 и т.7.1 от изложението. Третият въпрос касаторът свързва с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата,цитирайки съдебна практика на влезли в сила решения на Варненски окръжен съд. Към настоящия момент вече е налице единна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК – № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о., №238/20.01.17г. по т.д.№3050/15г. на І т.о. , №235/19.01.2017г. по т.д.№3120/15г. на ІІ т.о., №209/20.01.2017г. по т.д.№2544/15г. на І т.о. , №238/17.01.2017г. по т.д.№2439/15г. на ІІ т. о., №213/13.01.2017г. по т.д.№3398/15г. на І т.о., №220/23.01.2017г. по т.д.№3486/15г. на І т.о., №11/10.02.2017г. по т.д.№103/16г. на І т.о., №224/21.02.2017г. по т.д.№2654/15г. на ІІ т. о., №229/20.02.17г. по т.д.№3111/15г. на І т.о. и други, с които се приема, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС ,с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп,последното – представляващо индивидуален административен акт, има обратно действие, при което с отмяната на решението на регулаторния орган отпада с обратна сила от датата на издаването му и основанието за заплащане на определената с него цена за достъп, независимо от това, дали страните са сключили писмени договори за достъп.При наличието на такава,с която е съобразено решението на САС, допълнителният критерий на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е неприложим.Същото касае и въпрос 7.1 , релевиран с хипотезите на т.2 и т.3 /последната изобщо неприложима при наличието на някоя от първата или втората/.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за платено по банкова сметка адвокатско възнаграждение в размер на 2040 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1378/04.07.2016г. по в.т.д.№1091/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] Б. М. Бизнес център да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица]бл. вх. ет. ап. сумата 2040 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.