О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 06.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова ч.т.д. № 2969/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр.с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. С. – А., С. Г. Г.,Ж. Г. С. – лично и като наследници на починалата касаторка В. Р. А., против определение № 178 /27.07.2017 г. по т.д. № 1136/2016 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, в частта му,с която са оставени без разглеждане частните жалби на същите страни против постановено, по реда на чл.288 ГПК, определение на същия състав – № 895/23.11.2016 год. по т.д.№ 1136/2016 г. , с искане за обезсилването или отмяната му. Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че съдът не е съобразил настъпилата, преди постановяване на атакуваното определение, смърт на общата им наследодателка – В. Р. А., като с това считат, че е допуснат абсурден правен резултат – осъждане за разноски на неправосубектна страна. Това сочат като основание за търсеното обезсилване на определението по чл.288 ГПК, тъй като било допуснато грубо процесуално нарушение – неконституиране на надлежни страни в производството – наследниците на починалата.Навеждат довод за абсолютна липса на мотиви на исканото за отмяна/обезсилване определение по чл.288 ГПК, с изложение на съображения досежно неправилността на постановения с въззивния акт, недопуснат до касационно обжалване, правен резултат,като считат,че в определението по чл.288 ГПК съдът е дължал мотиви относно установимата от доказателствата фактическа обстановка, както и по правилността на изводите на въззивния съд, в съответствие с въведените в процеса доводи и възражения и посочват некоментираните от него факти и правни положения.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като счита, че изложените в същата мотиви са неотносими към произнасянето на въззивния съд, в обжалваемата част от определението му от 27.07.2017 г., тъй като касаят произнасяне по съществото на спора – предмет на касационното обжалване.
Ответната страна – Л. В. Т. – трето лице помагач на страната на ответника, също оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват – в преграждащата му част – определение № 178/ 27.07.2017 г. на І т.о. на ВКС лица.
За да остави без разглеждане частните жалби на настоящите жалбоподатели против определението по чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2472 / 15.12.2015 г. по гр.д.№ 3835/2015 г. на САС, по касационната жалба на В. Р. С., В. Г. С. – А.,С. Г. Г. и Ж. Г. С.,подадена на 12.01.2016 г., съдът се е позовал на окончателния, неоттегляем характер на определението по чл.288 ГПК, независимо от търсения с обжалването правен резултат – отмяна на определението по чл.288 ГПК или обезсилването му. Касаторката В. Р. С., чиито наследници се явяват останалите трима касатори и настоящи жалбоподатели, е починала, по твърдение на същите – през м. януари 2016 г., като наследниците й не са счели за необходимо, вкл. процесуалният им представител по делото, да уведомят съда за това обстоятелство. Предвид последното, същото не е било предмет на дължимо съобразяване от съда.
Правилни са съображенията на състава на първо търговско отделение, че определението по чл.288 ГПК е необжалваемо и като окончателно влиза в сила с постановяването му. В този смисъл е формирана и съдебна практика на други състави на ВКС. Определението по чл.288 ГПК няма за предмет произнасяне по съществото на спора и на основанията по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивния съдебен акт, а за установяване на основание за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 вкл. ГПК,с цел последващо разглеждане спора по същество – в производство по чл.290 ГПК. В този смисъл напълно ирелевантни, при това относими към правилност, а не към допустимост на атакуваното определение по чл.288 ГПК, са изложените от жалбоподателите съображения за неразгледани аспекти по съществото на спора ,с оглед доказателства и доводи на страните.Дори да би било недопустимо на това основание, обаче, определението по чл.288 ГПК отново би било окончателно.
Жалбоподателите не сочат В. А. да е починала преди подаването на касационната жалба / подадена от процесуалния представител като действащ от нейно име / , но дори това да би било така, несъобразяването на факта на смъртта – впрочем единствено в резултат на бездействието на същите и процесуалния им представител – не е от естество да рефлектира върху правата, освен негативно, на настоящите жалбоподатели, тъй като единствено би изключило допустима касационна жалба на В. А., с последиците на влизане в сила на въззивното решение за същата, респ. обвързващо наследниците й с негативния за същата резултат .Това обстоятелство не препятства,обаче, разглеждането на касационната жалба – с изложени общи за всички жалбоподатели основания за допускане на касационното обжалване – като изходяща от жалбоподателите, в качеството им на самостоятелни страни по спора. Именно предвид последното съдът не би имал и основание да ги конституира повторно като страна, освен да съобрази различното основание на процесуалната им и материалноправна легитимация при произнасяне по същество, ако би допуснал касационното обжалване. В този смисъл, не се касае за процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, тъй като съдът не е препятствал упражняване на процесуални права на настоящите жалбоподатели,вкл. в качеството им на наследници на починалата касаторка.Последното, обаче, дори да би било налице,не е от естество да обоснове обжалваемост на тук атакуваното определение на съда, тъй като е относимо към правилността на определението по чл.288 ГПК, което и да би било неправилно, и да би било недопустимо, влиза в сила с постановяването му.Тъй като не се твърди липсваща правосубектност за касаторката В. А., към момента на подаване на касационната жалба и твърдението на такъв факт не би бил в интерес на останалите касатори / пояснено по-горе / , а произнасянето на съда в производство по реда на чл.288 ГПК не предпоставя призоваване на страните и участие в открито съдебно заседание, респ. извършване на допълнителни процесуални действия, извън подаването на касационната жалба с изложение по чл.280 ал.1 ГПК към същата, надлежното сезиране на касационния съд с редовна касационна жалба от В. А. е било напълно достатъчно за произнасянето му с допустим съдебен акт. Страните не могат да черпят, а и обективно нямат, права от собственото си бездействие. Очевиден е интереса на жалбоподателите във връзка с дължимите разноски, присъдени в тежест на починалата наследодателка, но по исканото на това основание изменение на определението по чл.248 ГПК, съставът се е произнесъл с окончателно определение, което не е предмет на настоящото обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 178/27.07.2017 г. по т.д. № 1136/2016 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС , в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :