ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
[населено място], 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1736/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Б. Ц. от [населено място] против определение № 287 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „ Първа инвестиционна банка”АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Д. Д. изразява становище за това, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение №114 от 22.03.2018 г. по т.д. № 36/2018 г. на Търговищки окръжен съд, с което е прекратено производството по т.д. 36/18г. и е оставен без разглеждане предявеният от П. Ц. против Първа инвестиционна банка АД иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 92275.99лв. по договор за кредит от 13.08.2007г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, с оглед издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ищецът е посочил в исковата си молба, че не е направил възражение по чл.414 ГПК. Преценено е, че срокът по чл.423 ГПК също е бил пропуснат от Ц., като е мотивирано че ответникът в заповедното производство разполага с конкретно определени способи за защита, които следва да упражни. Неупражняването на тези процесуални права има за правна последица стабилизиране на заповедта за изпълнение, като се преклудира възможността за оспорване на вземането. Съдът е отбелязал още, че допустим е иска по чл.439 ГПК при условие, обаче, че са налице нови обстоятелства, каквито страната не сочи, а заявеното извън преклузивните срокове възражение за погасяване на вземането по давност е факт, осъществен пред издаване на заповедта, който е следвало да бъде релевиран в развилото се заповедно производство.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният касатор е поставил въпросите: „При обжалвано определение за прекратяване на делото от първоинстанционен съд, въззивният съд обвързан ли е от квалификацията на първоинстанционния „2/ „При завеждане на исково производство, съдът обвързан ли е от правната квалификация на ищеца” 3/ „ Когато са налични нови или новооткрити обстоятелства възможно ли е ново обстоятелство да е станало известно на страната след постановяване заповед за незабавно изпълнение” и 4 / „ Може ли съдебното признаване на факт, по друго дело да се възприеме, като новооткрито обстоятелство, при условие че страната, която се позовава на този факт, не е могла да се запознае с този факт”. Посочено е лаконично, че частният касатор счита, че тези въпроси са „разрешавани противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК”, „ тъй като, обжалваното решение противоречи на ТР № 4/18-06.2017г.”. Възпроизведена е и нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като лаконично е отбелязано, че променящите се обществени условия налагали съдебната практика да бъде осъвременена. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за приложно поле на касационно обжалване. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава, нито с неговото процедиране. В тази насока, касаторът не ги е свързал в изложението си с мотивите на въззивният съд, разгледани по-горе, а ги е поставил без оглед на приетото от състава- въззивният съд не е възприемал правната квалификация на иска на първоинстанционния, нито на дадената от ищеца, още повече, че същият в исковата молба не е посочвал такава квалификация. Последните два въпроса са изобщо неотносими към производството, тъй като са общи и неуточнени във връзка с осъщественото процедиране на състава, респективно на страните. Извън това, страната не е развила и доводи по допълнителния критерий, тъй като не е посочила в какво се изразява според нея отклонението от дадените с ТР ОСГТК № 4/14г. разрешения, а не е и съобразила, че към момента на подаване на частната касационна жалба чл.280, ал.1, т.2 ГПК има редакция, спрямо която практиката на съдилищата е без правно значение, като освен това следва да се отбележи, че и тази практика не е конкретизирана, приложена и установена като влязла в сила от частния касатор.
Общо посоченото по отношение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е съобразено изобщо с дефинитивността на това основание, определена с т.4 на ТР ОСГТК № 1/09г.
С оглед изложеното така поставените въпроси не съответстват на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, а спрямо решаващите изводи на състава друг въпрос не е поставен.Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъде ат присъдени разноски в размер на 300лв. – юристконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Б. Ц. от [населено място] да заплати на „ Първа инвестиционна банка”АД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: