О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 30.01.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. № 2260/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба / неправилно наименована молба/ на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Д. М. и по частна касационна жалба / неправилно наименована молба/ на С. Л. И. и С. Г. И. от [населено място], подадена от адв. П. К. срещу решение № 58/11.01.2016 г. по гр.д. № 2800/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, с която е отменено определение по чл. 248, ал.1 ГПК на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на [фирма], [населено място], за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските и по същество е постановено уважаване на тази молба за сума от 2421лв. и в частта, с която е обезсилено като недопустимо определение по чл. 248, ал.1 ГПК на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Л. И. и С. Г. И. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
По частната касационна жалба на [фирма], [населено място]:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неин предмет е решение № 58/11.01.2016 г. по гр.д. № 2800/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение по чл. 248,ал.1 ГПК на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и по същество не е уважено искането за разноски над сумата от 2421лв. до предявеният в първоинстанционното производство размер от 4736.20лв., който е поддържан като дължими разноски за същото производство. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е достигнал до извод за неправилност на мотивираното от първата инстанция разбиране за това, че ответниците не са дали повод за завеждане на исковете. Констатирал е фактически, че към момента на предявяване на исковете- 29.03.2013 г. сметките на ответниците / с изплатените им от по 32 000 лв. са били запорирани и те не са могли да се разпореждат с тях и съответно да върнат претендираните суми, но от момента, в който основанието за задържане на сумите по сметките е отпаднало – 6.11.2012 г., до датата на постановяване на запора 22.03.2013 г., сумите не са били възстановени на ищеца при възможност за това, а и плащането на главниците по предявените искове, ведно с лихви, е станало в хода на производството. Съответно, съставът е направил извод, че ответниците, с това свое поведение – невъзстановяване на сумите до датата на запора са дали повод за завеждане на исковете. Така е мотивирано, че на ищеца се дължат разноски и за отхвърлената част на претенциите за главница, тъй като исковете са били отхвърлени не поради неоснователност, а поради плащане в хода на процеса. По изложените съображения, съставът на въззивния съд е отменил определението по чл. 248, ал.1 ГПК на СГС и е присъдил на ищеца разноски за първата инстанция, вкл. за платените такива в обезпечителното производство, в размер на 2471 лв., от които са съобразени 51 лв./ присъдени от първостепенния съд/ или в окончателен размер на 2421 лв.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното решение, в частта за разноските съдържа произнасяне по значими за спора правни въпроси, а именно : „1/ Следва ли направените от страните в обезпечителното производство разноски да се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход?; 2/ „Следва ли в хипотезата на отхвърляне на иска вследствие на плащане на претендираната сума в хода на процеса и липса на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът да присъди на ищеца разноски съобразно това дали исковата претенция е била основателна при нейното предявяване и в съответния размер?”; 3/ Въпросът относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора; 4/ Следва ли диспозитива на съда да е логически извод от мотивите и следва ли последните да са ясни, така че да позволяват да се разбере смисълът и съдържанието им?”.
Правно необосновано касаторът счита, че настоящето производство е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Това би било така, само в хипотеза на обжалване на определение по чл.248, ал.1 ГПК, третиращо разноски, направени във въззивното производство.Определението, с което възивният съд разглежда определение по чл.248, ал.1 ГПК на първостепенния съд е частно касационно производство – арг.т.24 ТР ОСГТК І6/12г.
Дори и да се приеме релевантност на първият поставен въпрос, страната не обосновава допълнителен критерий, тъй като самата тя е заявила, че в съответствие с ТР ОСГТК №6/12г. т.5 съдът е извършил преценка за това, че разноски за обезпечителното производство се дължат. Т.е. самият касатор поддържа липса на противоречие по този решаващ извод. Грешката в пресмятането, както и разликата в обективираната в мотивите и диспозитива воля се разглежда по ред, различен от инициирания от страната инстанционен контрол, поради което е ирелевантно изложеното в тази насока в изложението и жалбата. В тази връзка, останалите въпроси не са релевантни, тъй като не са съобразени с решаващите изводи на съда. Този извод се налага от факта, че въззивният съд е приел, че на ищеца, настоящ частен касатор, се следват разноски и за отхвърлената част на претенциите за главницата и за платените такива в обезпечителното производство, което е изцяло във връзка с уважаване претенцията му, поради което той няма правен интерес от промяната на тези изводи. Нещо повече, развитите от него доводи при изложението по третия и четвъртия въпрос са свързани с поддържане на допусната грешка в пресмятането и за несъответствие между формираната воля на съда и постановения диспозитив, мотивирали страната да твърди неяснота на мотивите. Всичките тези доводи, както бе отбелязано, не са относими към основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като касаят различни производства, императивно уредени в ГПК, по реда, на които се отстраняват както грешките, така и неяснотите в съдебните актове.
Не са налице посочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, поради което определението в тази обжалвана част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По частна касационна жалба на ответниците С. и С. И.:
Частните касатори поддържат, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно в първоинстанционното производство- с подаване отговора на исковата молба при инкорпориран в същата списък на разноски, в съответствие с изискванията на чл. 80 ГПК. Искат отмяна на решението, в частта, с която са присъдени разноски на ищеца за отхвърлената част на иска и по отношение на направени разноски в друго производство –обезпечителното, както и в частта, с която с която е обезсилено като недопустимо определение по чл. 248, ал.1 ГПК на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Л. И. и С. Г. И. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Частните касатори, както бе отбелязано са атакували решението на САС, в частта, с която е обезсилено като недопустимо определение по чл. 248, ал.1 ГПК на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, съставът на въззвния съд е констатирал, че по първоинстанционното дело липсва представен списък по чл. 80 ГПК, което прави искането за изменение на решението в частта за разноските недопустимо.
Допускането на касационното обжалване в тази обжалвана част е обосновано в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното решение в частта за разноските съдържа произнасяне по значимия за спора правен въпрос: „1/ При изрично включен списък на разноски в отговора на исковата молба, допустимо ли е ответникът да прави искания по реда на чл. 248 ГПК, както и да обжалва актовете на съда в частта за разноските; Може ли списъка на разноски да е включен в отговора на исковата молба?;
Както бе посочено вече, въззивният съд е приел, че липсва представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е постановил и обжалваният резултат. Следователно, въпросът е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той е обоснован и с допълнителен критерий, а именно- противоречие с разрешенията дадени с т. 2 ТР ОСГТК №6/12г. С цитираната задължителна практика е разяснено, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка, от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението, в частта му за разноските. Списъкът определя рамките на акцесорната претенция, чрез очертаване на претендирания размер на разноските. Той съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. От тези мотиви се извежда и това, че няма пречка списъкът по чл.80 ГПК да бъде инкорпориран и в отговора на исковата молба.. Или при така приетото по тълкувателен път се налага извод за отклоняване на състава от тази практика. По делото е установено, че списъка на претендираните разноски е част от отговора на исковата молба, при нарочно посочване, че разноските се конкретизират по реда на чл.80 ГПК. Или, след като в случая съдът не е съобразил процесуалната възможност разноските да бъдат заявени по реда на чл.80 ГПК и с отговора на исковата молба, неправилно е приел недопустимост на инициираното производство по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението на първостепенния съд, в частта му за разноските. Следователно, в тази обжалвана част решението, следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество на подадената срещу определението на първостепенния съд частна жалба.
В останалата обжалвана част, по отношение на присъдените разноски в полза на ищеца, касаторите са поставили въпросите : „Дължат ли се разноски на ищеца съразмерно цената на целия предявен иск –и за отхвърлената част на иска или такива се присъждат само съразмерно уважената част на иска? и „ Допустимо ли е по делото да се предявяват и присъдят разноски, направени в други производства, по които другата страна не е участвала и съответно нито е могла да възрази, нито да изрази становище; може ли да се присъждат разноски от обезпечително производство, като е установено, че такова изобщо не е било необходимо?”.
Тези въпроси, както бе отбелязано касаят частта на решението на въззивният съд, с която след отмяна на определението на първостепенния съд са присъдени разноски в полза на ищеца и в отхвърлителната част на исковете и за обезпечителното производство. Поставените въпроси са релевантни. Т.е. налице е общото основание за допускане на определението до касационно обжалване.
Страната, обаче не обосновава допълнителен критерий. Тя е поддържала основание по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК. По първото основание е посочила общо противоречие с ТР ОСГТК № 6/12г. Това основание, обаче не е налице тъй като първият поставен въпрос, в хипотезата разгледана от въззивният съд не е бил предмет на разглеждане от цитираната тълкувателна практика, а вторият въпрос е разрешен от състава изцяло в съответствие с тази тълкувателна практика. И тъй като страната не сочи никакви доводи за допуснато отклонение от цитираните разрешения то по тези въпроси не е обосновано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по двата въпроса. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторите да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.
Или в тази обжалвана част определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В частта, с която е обезсилено определението на първостепенния съд, след отмяна, делото следва да се върне за произнасяне по същество по жалбата на настоящите касатори
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/11.01.2016 г. по гр.д. № 2800/15 на Софийски апелативен съд, в частта, с която е обезсилено определение от 10.03.2015г. по гр.д. 6012/13г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искане на С. Л. И. и С. Г. И. за изменение решение от 28.11.2014г. по същото дело, в частта му за разноските и ВРЪЩА делото в същата част за произнасяне по същество по подадената от С. Л. И. и С. Г. И. частна жалба против определение от 10.03.2015г. по гр.д. 6012/13г. на Софийски градски съд
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/11.01.2016 г. по гр.д. № 2800/15 на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на определение от 10.03.2015г. по гр.д. 6012/13г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искане на Д.- Общо застраховане ЕАД, [населено място] по същество са му присъдени разноски в размер на 2421лв.и в частта, с която не са присъдени такива над този размер до пълният предявен размер от 4736.20лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: