О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
[населено място] 17,11,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2097/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №531/26.08.2016г. по ч.т.д.№412/16г. Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане №5304/27.05.2016г. по т.д.№1784/2015г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е върната частна жалба вх.№12476/27.04.16г. ,подадена от адв.Я., в качеството му на процесуален представител на „Н. Ш. Л.“М. острови, срещу протоколно определение от 22.04.16г.,с което е прието за основателно искането на ищеца [фирма] за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Срещу това определение на ВАпС е подадена частна касационна жалба от адв.Я., в качеството му на процесуален представител на „Н. Ш. Л.“М. острови,в която се твърди неправилност,незаконосъобразност и несъответствие със съдебната практика на мотивите на въззивния съд.Твърди се, че тези мотиви са относими към определението,което е обжалвано с върнатата частна жалба,но не и спрямо разпореждането за връщане,по отношение на което съдът иначе е приел,че извършените от съда действия по връчване на указанията до страната са неправилни. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С атакуваното определение ВАпС е приел,че приетото от първата инстанция надлежно връчване на указанията за отстраняване на нередовности в подадената частна жалба е неправилно,тъй като е извършено не на подателя на частната жалба адв.Я.,а на [фирма] /посочен в исковата молба като агент на ответното дружество/.Независимо от това съдът е приел постановеното разпореждане за връщане на частната жалба за правилно по съображения за необжалваемост на протоколното определение,доколкото същото не попада в нито една от двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК.
В представеното изложение към жалбата се поддържа,че постановеното от въззивния съд определение по въпроса за атакуемостта на определението по чл.239 от ГПК при направено искане от ищеца по чл.238 от ГПК противоречи на задължителната съдебна практика,като се сочат решение №157/29.11.10г. по т.д.№262/10г. на ВКС, ТК,първо т.о. и определение №184/20.04.15г. по ч.гр.д.№306/15г. на ВКС , ГК,първо г.о.
Конкретен правен въпрос, свързан с мотивите на въззивната инстанция по делото в постановеното от нея определение, не е формулиран в изложението. Липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационно обжалване,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме,че правен въпрос,относим към обжалваемостта на определението по чл.239 от ГПК, може бъде изведен от изложението, не може да бъде направен извод за наличие на сочения допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Посочените по-горе решение и определение на ВКС касаят хипотези , различни от настоящата.С решението са обезсилени решенията на въззивната и първата инстанции, постановени по общия ред,като е прието,че съдът не се е произнесъл с определение по чл.239 ал.3 от ГПК по направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение.Пряк извод,че уважаването на такова искане от съда подлежи на инстанционен контрол,който да е в противоречие с изводите в обжалваното определение, не е направен в решението,постановено по чл.290 от ГПК.Напротив,видно от мотивите му /и в съответствие с духа на чл.239 ал.3 ГПК/, произнасянето с неприсъствено решение дори не се предхожда от определение за уважаване на искането,а такова се постановява само в случай,че съдът откаже,тъй като в него следва да посочи кои изискуеми от закона предпоставки за постановяването на неприсъствено решение не са налице. Не се констатират изводи в обратния на изложените в атакуваното определение на ВАпС и в определението на ВКС /което одвен друго и не представлява задължителна съдебна практика,доколкото е постановено по реда на чл.274 ал.2 предл.1 от ГПК/.В него изрично е възприето,че определение,с което съдът приема наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, е оттегляемо по смисъла на 253 от ГПК /респ. – необжалваемо/. Поради това следва да се приеме,че релевираната от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима и не обуславя приложимост на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В т.2 от изложението частният жалбоподател е цитирал текста на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без да е обосновал предпоставките за неговата приложимост,съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Липсва и конкретно формулиран въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №531/26.08.2016г. по ч.т.д.№412/16г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.