О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
[населено място], 18.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№64/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №3406/19.10.2017г. по ч.гр.д.№4925/17г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Е. П. Ц. срещу определение от 11.09.2017г. , постановено по т.д.№153/2017г. по описа на Софийски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от него иск по чл.694 ТЗ.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца,в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд,обусловили прекратяването на делото по предявения от страната иск.Страната счита, че доколкото лицата по трудови правоотношения не подават молби по смисъла на чл.685 ТЗ,включването или не на вземанията им от тези правоотношения в списъка по чл.687 ал.1 ТЗ или в списъка на неприетите вземания е поставено изцяло в зависимост от преценката на синдика за дължимост на вземанията,а ако се тълкува разпоредбата на чл.694 ТЗ по начина,посочен в обжалваното определение,действията на синдика остават без възможност за съдебен контрол. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице,но срещу необжалваем по реда на касационното производство съдебен акт.
Съставът на СОС е бил сезиран от Е. П. Ц. с иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ – за установяване съществуването на негови вземания, произтичащи от неплатено трудово възнаграждение в размер на 980,14 лв. за м.м.септември и в размер на 2380,14 лв. за м. октомври 2016г. и законна лихва върху тях,съответно – 28,59 лв. и 48,93 лв., които не са били включени от синдика в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] и направеното срещу невключването възражение на ищеца е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определението му по чл.692 ТЗ. Съдът е приел така предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес.Споделяйки мотивите на СОС,апелативният съд е потвърдил прекратителното му определение.
С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК /ред. ДВ бр.86/17г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела.Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване по касационен ред и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С предявения пред СОС иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ е повдигнат пред съда за разрешаване търговски спор по смисъла на чл.365 т.4 ГПК,поради което случаят попада в хипотезата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК.Доколкото цената на установителните искове е под 20 000 лв. по всеки от тях, ВКС не дължи произнасяне по касационната частна жалба срещу въззивното определение,потвърждаващо прекратяването на производството,с която е сезиран,поради нейната недопустимост на посоченото основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. П. Ц. срещу определение №3406/19.10.2017г. по ч.гр.д.№4925/17г. Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. №64/2018 г. по описа на ВКС ТК I ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.