8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
[населено място] ,25,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2113 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Т. орг. на н.т. с.„ – Б. против решение № 97/30.06.2014 год. по гр.д. 200/2013 год. на Апелативен съд – В., в частта му с която е потвърдено решение № 2/14.02.2014 год. по гр.д.№ 167/2013 год. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото решение е уважен предявеният от 35 лица,легитимиращи се като членове на сдружението – ответник,иск за отмяна на взетите от ОС на сдружението от 21.07.2013 год. решения, поради липса на изискуемия съгласно Устава на сдружението кворум за провеждането му. Производството по иска на Г. И. Я. е прекратено и в тази му част въззивният акт е влязъл в сила. Касаторът оспорва допустимостта на съдебното решение, с доводи относно оспорената от него и непроверена от въззивния съд / чрез надлежни доказателства – графологическа експертиза и разпит по реда на чл.176 ал.1 ГПК / автентичност на подписите на ищците в исковата молба.Счита, че решението е в противоречие с материалния закон досежно извода за обоснована активна материалноправна легитимация на подалите иска лица,като членове на сдружението,както и необосновано, поддържайки тезата за автоматичното отпадане на членството при неплащане на членски внос, съгласно чл.11 ал.1 т.5 от Устава,без необходимост от изричното му констатиране с акт на орган на сдружението.
Ответните страни,чрез процесуалния си представител – адв.А. Г. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. По отношение допустимостта на производството се акцентира на приложените по делото пълномощни ,установяващи възложено на адв.Г. процесуално представителство,както и нотариално заверени изрични декларации за поддържане процесуалните действия на същата по конкретното дело.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следните, относими към изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, обстоятелства :
Исковата молба е подадена от 36 лица, с твърдението, че са редовни членове на сдружението – ответник и упълномощили адв. Г. за процесуалното им представителство по делото. Представени са последващо предявяването на исковата молба 36 бр. нотариално заверени декларации, изходящи от ищците, в потвърждение на предявените от тях искове и процесуалните действия на адв.Г. до момента.Последващо са постъпили декларации от ищците Г. М. и А. М., с които същите отричат членството си в сдружението, обстоятелството да са подавали исковата молба или упълномощавали процесуален представител за завеждане на дело със същия предмет и представителство по същото.Предвид така депозираните декларации, с първоинстанционното решение производството по активно субективно съединените искове на тези две лица е прекратено , а определението – влязло в сила. Въззивната жалба, обосновавайки се с депозираните от Г. М. и А. М. декларации,съдържа искане за сезиране на прокуратурата за констатирани в хода на производството престъпни обстоятелства / свързани с предявяване исковете от тези две лица / и спиране на същото , на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на наказателното производство. Кумулативно е изразено съмнението, че останалите подписали исковата молба ищци са подписали без ясното съзнание за съдържанието на подписваното, ако не би била установена и неавтентичност на подписите.В евентуалност спрямо молбата за спиране на основание чл.229 ал.1т.5 ГПК, е поискано допускане на графологическа експертиза за проверка автентичността на подписите на ищците.В останалата си част въззивната жалба е обоснована с доводи за неправилност в тълкуването на чл.11 ал.1 т.5 от Устава на сдружението, по отношение реда за прекратяване на членствено правоотношение при неплащане на дължим членски внос, на което основание ответникът твърди, че е отпаднало членството на ищците ,а общият числен състав на сдружението е бил сведен до 15 души , спрямо която бройка на ОС от 21.07.2013 год. е наличен изискуемия кворум за взетите решения. Поискано е назначаване на счетоводна експертиза за установяване разплащан от ищците членски внос, паралелно с разпита им по реда на чл. 176 ГПК. Въззивният съд е оставил без уважение преждепосочените искания /опр. № 266 от 29.04.2014 год./: част от тях,като неотносими,други като преклудирани,без изрично разграничение. В хода на производството са депозирани три нови идентични по съдържание на тези от Г. М. и А. М. декларации, но изходящи от ищците Й. М.,И. М. и Г. Я., първите двама последващо оттеглили депозирането им. По отношение на третия с въззивното решение производството е прекратено.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е тълкувал клаузата на чл.11 ал.4 от Устава на сдружението и приел, че същата предпоставя отпадането на членството при кумулативното наличие на две предпоставки : неплатен за съответната календарна година / 2012 г./ и до края на същата членски внос и изтекъл едногодишен срок на забавата, който и към 21.07.2013 год. за дължимия през 2012 год. членски внос не се явява изтекъл. Наред с това съдът, обосновавайки се с чл.22 ал.4 от Устава,приема че сдружението дължи акт на констатиране отпадането на членството,по предвиден за това регламент, какъвто във вътрешните отношения не е установен.Така обосновавайки материалноправната легитимация на ищците, като членове на сдружението, съдът е потвърдил извода за незаконосъобразност на решенията на ОС от 21.07.2013 год., като взети при липсата на изискуем кворум.По възражението за недопустимост на първоинстанционния акт, като постановен по неизходяща от ищците искова молба, съдът се е обосновал с наличието на изрично упълномощаване от ищците на адв.Г. за воденето на делото, без да е оспорена автентичността и на подписите по упълномощаването,в качеството му на потвърждаване процесуалното действие по предявяване на исковата молба. Очевидно в аспект на липсата на правен интерес за ответника от позоваване на недопустимост, съдът е коментирал и обстоятелството, че поне по отношение на Й. М. и И. М. / депозирали и последващо оттеглили декларации във въззивното производство / е налице повторно потвърждаване на процесуалните действия , извършени от тяхно име и за тяхна сметка, което само по себе си би било достатъчно за прогласяване незаконосъобразността на взетите решения,с действие по отношение всички членове на сдружението.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ При възражение на ответника, че подписът под исковата молба не изхожда от ищеца , следва ли да се допусне като доказателствено искане изслушването на ищеца по реда на чл.176 ГПК или графологическа експертиза за установяване неавтентичност на подписа му ? ; 2 /Редовна ли е искова молба,подписът на ищец по която е неистински ? Допустимо ли е решение, постановено по такава искова молба ?; 3 / Редовна ли е искова молба, ако е подписана от различно от посоченото като ищец лице, без това да бъде изрично обозначено и без да са посочени причините, поради които ищецът не е подписал ? ; 4 / Подлежи ли на контрол и проверка в исковото производство по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ,наличието на акт за приемане / очевидно се има предвид приемане като член /, документ за платен членски внос в установен размер и срок и заверена членска карта на ищеца ? ; 5/ Обвързан ли е съдът в производство по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ от влязло в сила решение,постановено в охранително производство по вписване промени по партидата на юридическото лице,във връзка с обжалване на отказ за вписване на подлежащи на вписване решения на ОС,където се приема, че ищците не са членове на юридическото лице ? ; 6/Допустимо ли е в производство по чл. 25 ал.6 ЗЮЛНЦ да се извърши преценка за законосъобразност на процедурата по свикване на ОС на юридическото лице, проведена по инициатива на заинтересованите членове, след като е веднъж проверена в охранително производство ? . Въпросите са обосновавани с формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , както и с противоречие на въззивното с решение на Апелативен съд В. № 97 по ч.гр.д.№ 284 / 2013 год. и реш.№ 50 / 12.05.2009 год. по т.д.№ 95 / 2009 год. на І т.о. на ВКС.
Първите три въпроса са обусловени от възражението за недопустимост на въззивното решение, като постановено по неизходяща от ищците искова молба. Вторият и третият от въпросите са ирелевантни, тъй като изхождат от предпоставката за доказана неавтентичност на подписите на ищците в исковата молба, каквото обстоятелство не е установено по делото. Доколкото първият касае именно допустимостта на доказателства за установяване на тази автентичност, същият би бил релевантен, ако въззивният съд бе обосновал извода си за редовност на исковата молба единствено основавайки се на недопустимост на разпита по реда на чл.176 ГПК или чрез графологическа експертиза, като ненадлежни доказателствени средства. Въззивният съд, обаче, се е обосновал с извода за налично,отделно от исковата молба,потвърждаване процесуалните действия по подаването й и защитата на ищците в производството от адв.Г. / пълномощни от всеки от ищците за ангажирането й,вкл. нотариално заверени декларации за изрично потвърждаване на подаването на исковата молба /,като автентичността на това потвърждаване не е отделно оспорена.Предвид така обоснованият извод за липса на предпоставки да бъде подлагана на проверка редовността на исковата молба, досежно автентичността на подписите на всички ищци,при обоснована от съда и липса на правен интерес за ответника да установи неавтентичност само на част от тях, първият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора, тъй като решаващ извод за допустимост на производството въззивният съд не е основал на съображения относно вида на доказателствено средство,с което ответникът претендира да установи неавтентичност,а със съображения,че дори да би било установено,това обстоятелство не би породило правната последица на десезиране на съда с предявените искове, с оглед последващото изрично потвърждаване на предявяването им. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителен селективен критерий.
Четвъртият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като въззивният съд не е обосновал решаващ извод свързан с наличието или липсата на доказателства от вида, посочен във въпроса.Така формулиран въпросът цели отговор доказано ли е по конкретното дело и въз основа на конкретните доказателства,възникването на членствено правоотношение с ищците изобщо, а не отпадането му поради незаплатен членски внос.Възражение с такъв предмет, обаче, въззивната жалба не съдържа.В нея се оспорва извода за установено разплащане на членски внос за конкретната 2012 год., както и отреченото от първоинстанционния съд автоматично прекратяване на членственото правоотношение, с факта на неразплатен членски внос.Поради това и решаващият извод на въззивния съд в обосноваване на материалноправната легитимация на ищците, е основан на тълкуване клаузи на устава, според което тълкуване дори да не би бил платен членски внос за 2012 год., към датата на ОС от 21.07.2013 год. не е бил изтекъл кумулативно необходимия едногодишен срок на забава,едва с изтичането на който се прекратява членството. Дори въпросът да има предвид коментирания от съда,съгласно чл.22 ал.4 от устава,констативен акт за прекратяване на членството, при това в съответствие с изрично предвиден регламент, какъвто ответникът не е доказал,този довод се явява кумулативен на извода за ненастъпили предпоставки за прекратяване на членството,поради което и отричане нуждата от такъв регламент, не би обосновало различен от настоящия правен резултат.
Петият и шестият от въпросите също не покриват изискването за правни, тъй като доводи,основани на съдебно решение, постановено в охранително производство, относимо към установяване членствените правоотношения за сдружението – ответник, при това към датата на ОС ,решенията на което са предмет на исковете, отговорът на исковата молба и въззивната жалба не съдържат.В последната страната се позовава единствено на изготвен от законния й представител и приложен към фирменото дело,актуален списък на членовете на сдружението,който,според нея, съдът е бил длъжен да съобрази.Поради това и въззивното решение не съдържа решаващ извод с такъв предмет. Дори да се касае за процесуален пропуск, в съответствие с надлежно въведен в предмета на спора факт,то същият би предпоставил процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.236 ал.2 вр. с чл.269 предл. второ ГПК, какъвто не е формулиран .Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителните такива. Независимо от последното,формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без мотивировка в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,с посочване на конкретна неясна или непълна правна норма, предпоставила противоречиво тълкуване или непротиворечиво, но неправилно такова,при настъпили предпоставки за преодоляването му , с оглед изменение в обществените условия и / или промяна на законодателството, е недостатъчно за обосноваване на този допълнителен критерий. Цитираните съдебни решения са постановени в охранителни по характер,несъстезателни производства и не се включват в обхвата на преценимата в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК съдебна практика,тъй като не формират сила на пресъдено нещо по конкретен правен спор.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 / 30.06.2014 год. по гр.д.200/2013 год. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :