Р Е Ш Е Н И Е
№105
гр.София, 01.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
с участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №810 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от С. Х. К. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение № 809 от 23.07.2015г. по арбитражно дело № 809/2015г. на арбитър ad hoc Б. Г.,с което ищцата е осъдена да заплати в полза на дружеството сумата 7130,64 лв.,ведно със законната лихва и разноски.
Ищцата твърди, че не е уведомена за образуваното срещу нея арбитражно дело,не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата,не е уведомена за назначения арбитър,за установени и събрани доказателства,което е довело до невъзможността й да участва в арбитражното производство и да организира защитата си,както и не й е връчен препис от самото арбитражно решение.Твърди,че е узнала за наличието на такова едва с връчването на покана за доброволно изпълнение изх.№ 1514/22.01.2016г. по изп.д.№20168480400056 на ЧСИ Р.А.,като едновременно с това й е наложен запор върху банковите сметки.С тези твърдения ищцата обосновава приложението на чл.47 т.4 от ЗМТА. Наред с това твърди,че не е сключвала с ответника договор за револвиращ заем №[ЕГН] /на който същият е основал претенцията си/,като не го е подписвала, което прави същия,заедно с включената в общите условия към него арбитражна клауза, нищожни поради липса на съгласие. Твърди,че това е установено с влязло в сила решение №194/11.11.2014г. по н.а.х.д.№579/14г. по описа на РС Карлово,с което Г. Пампулова е призната за виновна в това,че през м.май 2012г. в [населено място] е съставила неистински частен документ – договор за револвиращ заем №[ЕГН] и го е употребила пред кредитния експерт на [фирма], за да докаже,че съществуват правни отношения по договор за заем между това дружество и заемателя С. Д. Атанасова и поръчителя С. Х. Х. /К. по мъж/.С тези твърдения ищцата обосновава приложението на основанието за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор е изразил становище за допустимост и основателност на предявения срещу него иск. Твърди,че предприетите от него действия по снабдяване с арбитражно решение и изпълнителен лист срещу ищцата са резултат от липсата на знание за посочените в исковата молба обстоятелства,тъй като дружеството не е било страна в наказателното производство.С оглед направеното признание на иска страната е поискала да бъде освободена от тежестта за разноските,евентуално – да бъде намалено адвокатското възнаграждение,поради неговата прекомерност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Производството по арбитражно дело №809/2015г. е образувано на 29.06.2015г. пред арбитър ad hoc Б. Г. по искова молба на [фирма] срещу С. Д. Атанасова,в качеството й на заемополучател по договор за револвиращ заем №[ЕГН] от 21.05.2012г. и С. Х. Х.,в качеството й на солидарен длъжник по същия договор. В исковата молба е направено твърдение за наличие на неизпълнение по договора,като неиздължената част по него възлиза на 7 130,64лв. Кредитодателят се е позовал на арбитражната клауза на чл.13 от общите условия на договора-версия 01.12.2011г.,съгласно която споровете по договора ще бъдат отнесени за разрешаване до който и да е от посочените арбитри ad hoc,между които е и Б. Г. с посочен адрес на арбитража.
За първото заседание по образуваното арбитражно дело, насрочено за 23.07.2015г. на ответницата С. Х. е изпратена чрез куриерска фирма „Е.“ пратка с описано съдържание призовка по арбитражно дело,която не е връчена,а е върната с отбелязване „отсъства“. С постановеното на 23.07.2015г. решение е прието,че между страните е налице валиден договор за заем с валидна арбитражна клауза; констатирано е,че ответниците са редовно призовани и,че не се явяват; искът е приет за доказан и е уважен. Връчването на решението на С. Х. е извършено отново при отбелязване от куриера на „отсъствие“ от адреса по исковата молба.
Видно от представеното решение №194/11.11.2014г. по н.а.х.д.№579/14г. по описа на Районен съд Карлово Гина П. Пампулова е призната за виновна в това,че през м.май 2012г. в [населено място] сама е съставила неистински частен документ – договор за револвиращ заем №[ЕГН],сключен между кредитора [фирма] ,заемателя С. Д. Атанасова и солидарния длъжник С. Х. Х. и го е употребила пред м.май 2012г. в [населено място] пред кредитния експерт на [фирма], за да докаже,че съществуват правни отношения по договор за заем между това дружество и заемателя С. Д. Атанасова и поръчителя С. Х. Х.,а именно,че заемателят С. Атанасова получава от кредитора [фирма] паричен заем в размер на 2000 лв.,а С. Х. се задължава солидарно по него.
На 20.10.2015г. въз основа на арбитражното решение СГС е издал изпълнителен лист,въз основа на който ответникът е образувал изп.д.№20168480400056 по описа на ЧСИ Р.А..С покана изх.№ 1514/22.01.2016г. ищцата е поканена да плати в полза на ответника сумата 7130,64 лв.,ведно със законната лихва и разноски.
При така установената фактическа обстановка и предвид направеното от ответника признание на иска , настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения срок,което я прави допустима; а по същество – липсва валидно сключено арбитражно споразумение между страните и ищцата С. Х. К. не е била надлежно уведомена за арбитражното производство.Посоченото е основание за отмяна на постановеното арбитражно решение,както при условието на чл.47 т.2 от ЗМТА,така и по това на т.4 от същия член .
Поради доказаност на въведеното от ищцата основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,т.2 ЗМТА приложима е хипотезата на чл.49 изр.1 предл.1 ЗМТА-делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от арбитража.
Позоваването на ответника на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК е неоснователно,тъй като не са налице предвидените в нея предпоставки. Повод за завеждането на настоящото производство е наличието на арбитражното решение,с което ищцата е осъдена да заплати определена в него сума пари на ответника, издаден въз основа на него изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.Поради това не може да бъде прието,че последният не е дал повод за завеждане на делото и да бъде освободен от тежестта да възстанови на ищцата направените в производството разноски,независимо дали е бил страна в наказателното производство и кога е бил уведомен за него. По делото са налице данни за направени от ищцата разноски – платени от нея държавна такса в размер на 312,10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение,което е повече от двукратно над определения минимален размер за съответния материален интерес и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.Поради това същото следва да бъде намалено до сумата 720 лв. Или общо дължимите на ищцата суми за разноски са в размер на 1032,10 лв.
По изложените съображения ВКС ТК състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47 т.2 ЗМТА арбитражно решение № 809 от 23.07.2015г. по арбитражно дело № 809/2015г. на арбитър ad hoc Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] бл.53 Е вх.В да заплати на С. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] обл.П. [улица] вх.Б ет.2 ап.6 сумата 1032,10 лв. деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.