4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 26.03.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2630//2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Фондация „Е.”, [населено място] против решение № 989 от 28.04.2017г. по т.д.305/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1315 от 22.07.2016г. по т.д. 6464/14г. на СГС, в частта му, с която са уважени предявените от О. Т. и Б. К. срещу Фондация „ Е.”, [населено място] искове по чл.35,ал.2, вр. чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ и е постановена отмяна на решение на УС на фондацията от 30.06.2014г., с което е приет за член на Управителния съвет Й. С., поради липса на кворум и мнозинство..
Ответниците по касация – О. Л. Т. и Б. С. К. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Н. Г. е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречието му със задължителна съдебна практика. Поставил е въпроса – „ При констатация на въззивната инстанция, че исковата молба е нередовна при дадени точни указания в какво се изразява нередовността й и след срока по чл.129,ал.3 от ГПК нередовността не е отстранена, то длъжен ли е съда да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото или би могъл да разгледа делото.” Без други съображения, страната по този въпрос е посочила основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, поради общо поддържано противоречие с ТРОСГК №1 /01г. и ТРОСГК №2/04г. Касаторът е заявил и това, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относим към допустимостта на иска, по който било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в каквато връзка е формулиран и въпросът – „ Допустимо ли е съдът по собствена преценка или обективно и субективно съединяване на искове при частично внесена д.т. без изрично посочване от страната, по кои искове е внесена именно, да определя кой иск да разгледа по същество”.Страната подробно е развила разбирането си по първия поставен въпрос, като е поддържала оплакване за неправилност на процедирането на състава, изведено от противоречие с цитираната от нея тълкувателна практика. По втория въпрос е възпроизведена част от мотивите въззивния съд, свързани с приета допустимост на разгледания от въззивния съд иск, които са определени като „ прецедентни”, поради което и според касатора „явяващи се основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК”.Развито е и становището на страната по поставения въпрос, като същата въпреки така поддържаното основание е посочила още, че била „ нарушена” и съдебната практика, а именно решение № 315/10г. на ВКС, ІV г.о.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., доводите за недопустимост на акта следва да бъдат разгледани служебно и без да са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Страната е развила в изложението си единствено съображения за недопустимост на решението на въззивния съд. Твърдяла е, че обжалваният съдебен акт е недопустим, поради това, че въпреки констатираната нередовност на исковата молба, съдът при неотстраняване на недостатъка, не е обезсилил първоинстанционното решение, а противно на процесуалните правила е разгледал делото при нередовност на сезирането. Вторият довод, е твърдението на страната, че въпреки нередовността на исковата молба, съдът е извършил преценка за това, че внесената държавна такса удовлетворява изискването за наличие на такава по иска, чието въззивно обжалване е приел за редовно.
Доводите са правно необосновани и не установяват недопустимост на съдебният акт.
С разпореждане от 24.01.2017г. съставът на Софийски апелативен съд, сезиран с въззивни жалби против решението на първостепенния съд и от двете страни, ги е оставил без движение, след констатация, че не само неговото сезиране е нередовно, но и самата искова молба страда от недостатъци – невнесена в цялост държавна такса, тъй като според състава, предявените искове в обективно и субективно съединение били 12 и съобразно това таксата била 960 лв., докато е внесена единствено сумата 240лв. В тази връзка е даден и срок на ищците да довнесат още 720лв. Освен това, по собственото си сезиране е указал на страните да уточнят частите, в които обжалват първостепенния акт и да внесат допълнително държавна такса, дължима за въззивното производство. Съобразно процесуалното поведение на страните, съдът с протоколно определение от 29.03.2017г., като е съобразил това, че указанията дадени на ищците не са били изпълнени е върнал въззивната им жалба и е оставил без разглеждане жалбата на противната страна срещу прекратителната част на решението СГС, имащо характер на определение, поради липса на правен интерес. Това протоколно определение не е обжалвано и е влязло в сила. Така съставът е очертал предмета на въззивното производство- по жалбата на Фондация „Е.” против решение № 989 от 28.04.2017г. по т.д.305/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1315 от 22.07.2016г. по т.д. 6464/14г. на СГС, в частта му, с която са уважени предявените от О. Т. и Б. К. срещу Фондация „ Е.”, [населено място] искове по чл.35,ал.2, вр. чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ и е постановена отмяна на решение на УС на фондацията от 30.06.2014г., с което е приет за член на Управителния съвет Й. С., поради липса на кворум и мнозинство. Съдът е разгледал така очертания предмет на възивното производство и е постановил обжалваното решение.Касаторът пред настоящата инстанция поддържа, че съставът е следвало да прекрати производството изцяло, поради констатираната, но неотстранена нередовност на исковата молба и да обезсили акта на първостепенния съд. Действително, когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба за първи път пред себе си е задължен сам да вземе мерки за отстраняване на нередовността, което е направил и САС с посоченото разпореждане. Правилността на констатацията за нередовност на исковата молба и дадените указания,обаче, пряко рефлектират върху правото на състава да я върне като обезсили решението, при неизпълнение на указанията. Така, в случая неправилно решаващият въззивен съд е извършил преценка за нередовност на исковата молба, доколкото са били предявени не 12, както необосновано е посочено в разпореждането, а само два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.25, ал. 6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ. Този извод се налага от това, че ищците са атакували решенията взети на заседания от 30.06.2014г. и 16.09.2014 от УС на фондацията. По отношение на всяко от заседанията на УС са изложени едни и същи обстоятелства, разгледани общо, тъй като се основават на твърдения на ищците за нередовност на свикване на проведените събрания, респективно липса на кворум и т.н. – все обстоятелства касаещи всички решения взети на конкретно посочената дата, поради което и всяко от взетите решения не обосновава извод за отделен иск. Така и правилно са били възприети от първостепенния съд, който с разпореждане от 12.01.2015г. е указал и внасянето на допълнително държавна такса, което ищците са направили. Неправилните указания, дадени от въззивната инстанция по отношение нередовността на исковата молба, правят неприложими и правните последици, свързани с неизпълнението им. Т.е. независимо от дадените преценки, както и от цитираната част от мотивите на въззивното решение, съобразно която съдът е счел, че внесената държавна такса била достатъчна за частта разгледана от него, с оглед изложеното, не може да бъде направен извод, че ненадлежно е упражнено правото на иск. Или постановеното решение не е недопустимо, с оглед неизпълнение на дадените указания на състава по реда на чл.129 ГПК, а частта от мотивите, с които е обосновал редовност на разгледаният от него предмет на спор е ирелевантно за допустимостта на акта му. Още повече, че касаторът няма правен интерес от тези твърдения, тъй като съдът е разгледал именно неговата жалба, а не жалбата на противната страна, която е върнал.А и освен това когато нередовността на исковата молба се състои единствено от невнасянето на държавна такса, то постановеното решение не е недопустимо, тъй като таксата може да се присъди с него.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 989 от 28.04.2017г. по т.д.305/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: