4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 12.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №943/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Д. К. против решение № 2451 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 3654/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К.,чрез пълномощника си – адв. Св. С. е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 –ра. ГПК. Поставила е въпросите: „ 1/”Следва ли когато ответникът се е позовал на неправоспособност на водача като основание за изключване на отговорността му като застраховател, да се приеме, че последният имплицитно е въвел като предмет на спора намаляване на отговорността му на същото основание, без в отговора на исковата молба изрично да е формулирано такова възражение”, 2 / „ Може ли присъденото на пострадал обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено на основание, което не е посочено от ответника или това е допустимо , само при посочените от негова страна на конкретните действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици” и 3 / „Следва ли да се приеме за безспорно доказано наличието за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради обстоятелството, че е пътувало в автомобил, управляван от неправоспособен водач или е необходимо по делото да са събрани категорични доказателства, че този факт му е бил известен”. Поддържано е, че тези въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС.Страната е развила оплакването си, че не било налице в случая надлежно релевирано възражение за съпричиняване като приетото в обратен смисъл от САС противоречало на практиката на ВКС. Изброени са съдебни актове, от които избирателно е цитирана част, свързана с приемане на възражението за съпричиняване. По вторият поставен въпрос подробно са развити оплакванията на страната за неправилност на приетото от състава за валидно въвеждане от застрахователя на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, като е подкрепила своето разбиране с избирателно възпроизведени части от съдебни актове на ВКС. По третият поставен въпрос касаторът К. чрез пълномощника си, е развила оплакване за необоснованост на съдебният акт, така квалифицирана и от нея, като отново е цитирала части от съдебни актове на ВКС. Касаторът К. бланково е посочила, че е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК като е препратила към аргументите развити в касационната жалба. Други доводи не са развити.
Касаторът К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка от първият и вторият въпрос, които са сходни като формулировка и обвързани с твърдението на касатора, за това че застрахователят не е въвел валидно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, не може да бъде формирано общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед поставянето им без да бъдат отчетени всички факти по спора и извън контекста на установеното. Този извод се налага с оглед процедирането още на първостепенния съд, който в доклада си по чл.146 ГПК изрично е посочил, че с постъпилия в срока по чл.367,ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по иска / настоящ ответник по касация/ е направил възражение за съпричиняване на вредите от ПТП от ищцата „ която сама се е поставила в опасност”. Страните са заявили изрично, че нямат възражения по доклада, т.е. че съдът правилно е очертал предмета на спора и съответно фактите, които подлежат на доказване и възраженията, които той ще разгледа със своят съдебен акт. Въззивният съд във връзка с аналогично оплакване, изрично е отчел направеното с отговора възражение за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, като фактите, на които се е позовал ответникът по спора, както вече бе посочено, очевидно са уточнени с доклада по делото, без във въззивната си жалба касаторът К. да сочи процесуални нарушения във връзка с приемането на този доклад, нито да се позовава на свое изразено несъгласие с фактите, установени с него. Както бе отбелязано, налице е тъкмо обратното – липса на изразено несъгласие с приетото от първостепенния съд по очертания предмет на разглеждане.
Третият поставен въпрос също е формулиран некоректно. Съдът не е намалявал присъдено обезщетение, а е съобразил притноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Извън това, въпросът е поставен в контекста на твърдения на касатора за недоказаност на знанието на пострадалата, за това, че лицето управлявало автомобила е неправоспособно, а не на установените по спора факти. В тази насока въпросът е формулиран без отчитане на изложените мотиви на съда в тази насока и обсъждане на събраните доказателства и установените факти. Т.е. оплакването изцяло касае правилността на изводите, респективно тяхната обоснованост – основания по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК.
С оглед изложеното не са налице поддържаните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. По това основание касаторлът К. е препратила към касационната си жалба съдържаща оплаквания по чл.281 ГПК т.е.към доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност.
С оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2451 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 3654/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: