3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 12.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2917/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №148 от 04.07.2017г. по т.д.134/2017г. на Кюстендилски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна.Страната е поддържала общо и това, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си адв. Кр. Р. е развил защитната си теза в производството, свързана с това, че съдът неправилно е приел намален размер на наемната цена за процесния период, тъй като такъв не е бил договарян. В заключение е заявил, че приетият от състава косвен начин на доказване на това обстоятелство /обозначено от страната като несъщинска обективна новация /поставял следните въпроси – „ Каква трябва да бъде волята на съконтрахентите при подновяване на договор, вкл. и що се отнася до размера на субективното имуществено задължение – само изрично заявена или може да се извлече по тълкувателен път” и „Допустимо ли е доказването на факта, че даден договор сключен в частна писмена форма е новиран във форма, различна от тази, в която е сключен”. Страната е посочила, че нейното становище е, че подновяването на договора следва да бъде изрично заявено, поради което решението противоречало на три изброени и приложени решения на ВКС. Касаторът е посочил още, че становището му и по отношение на поръчителя и неговите задължения, поети по договора също се различават от приетото от въззивният съд, поради което е поставен въпросът: „ От кой момент започва да тече срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД в случаи на помесечно договорен наем за възмездното ползване на вещ – от падежа на всеки неплатен наем или от деня на прекратяване действието на договора”. Страната е поддържала, че съдебната практика била съсредоточена върху задължения, произтичащи от договори за поръчителство с банки и тяхното обявяване за предсрочно изискуеми, но случай като настоящият не бил разгледан, поради което чл.147,ал.1 ЗЗД се нуждаел от едно по-съвременно тълкуване. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него първи и втори въпроси не са релевантни, тъй като са свързани със становището на страната и с оплакванията й за неправилност на въззивното решение, а не с приетото от въззивния съд. В случая, фактически необосновано страната счита, че съдът е приемал или обсъждал изобщо наличие на новация по отношение на процесния договор, тъй като мотивираното от него и изведено от осчетоводяване на задължението и при двете дружества, базирано на редовното водене на счетоводството им и направеният от това извод, че страните са определили цена, различна от тази вписана в писмения договор между тях, не сочи на обсъждане на нито един юридически факт, относим към фактическия състав на новацията. Т.е. основаните изцяло на твърдения на касатора въпроси не могат да обосноват извод за релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и съответно за наличие на общо основание. Също следва да се отбележи, че страната по тези въпроси не е обосновала и допълнителен критерий, тъй като приложените и изброени решения на ВКС не им дават отговор, а разглеждат и формират задължителна практика по въпроси, които нямат връзка със случая.
Дори и третият поставен въпрос да бъде възприет като релевантен, въпреки че разрешаването му не води до различен от постановения правен резултат и приетото от въззивния съд по отношение приложението на чл.147 ЗЗД, с оглед началния момент на дължимост на всяка от вноските е по-благоприятен за страната, то налице би било единствено общото основание По отношение и на него,обаче, не е обоснован допълнителен критерий. Даже и да бъде изведено от общите доводи твърдение за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / каквото задължение съставът няма, тъй като страната следва да обоснове искането си за допускане на решението до касационно обжалване./ то не са развити никакви съображения по него, съгласно изискването на фактическия му състав, изрично разяснен с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г.
С оглед изложеното и във връзка с така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148 от 04.07.2017г. по т.д.134/2017г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: