О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
[населено място], 10.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 477 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 776/19.11.2015 год. по ч.т.д.№ 702/2015 г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 3342/30.09.2015 год. по т.д.№1101/2015 год.,с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против [фирма] обективно евентуално съединени искове,квалифицирани от въззивна инстанция, както следва: за прогласяване нищожност на решенията на Съвета на директорите / СД / на [фирма], взети в качеството на същото дружество като едноличен собственик на капитала на [фирма], от 19.06.2015 год.,евентуално и при неуважаване на този иск – отмяната им като незаконосъобразни,на основание чл.74 ТЗ,а в евентуалност от уважаване някой от преждепосочените два иска – прогласяване нищожността на решенията на СД на [фирма] от същата дата,евентуално и при отхвърлянето на този иск – отмяната им като незаконосъобразни,на основание чл.71 ТЗ.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с доводи за постановяването му в противоречие със закона и задължителните указания на ТР № 1/2002 год. по тълк.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. По начало оспорва възприетият от въззивния съд обект на предявените искове – решения на СД на [фирма] от 19.06.2015 год.,в качеството им на решения на едноличен собственик на капитала на [фирма] – твърди че такива решения не е атакувал, а единствено тези,заявени за вписване в търговския регистър / заявление А5 № 10150703152657 /,невписани към подаване на исковата молба, вписани понастоящем,отнасящи се до : промяна в състава на СД на [фирма] и избор на член на СД с представителни за дружеството функции.Поради това сочи,че относно незаконосъобразността и неправилността на въззивното определение,в тази му част, не счита за необходимо да сочи мотиви.Излага доводи в оспорване решаващият извод на съда за липса на правен интерес от предявяване на исковете, коментирайки мотивите на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС / впрочем несъобразявайки относимите към квалификацията на исковете по същото промени с влизане в сила на Закона за търговския регистър – чл. 29 ЗТР /, както и извода на съда за липса на активна материалноправна легитимация, въведен относно предявените искове срещу решенията на СД на ответното дружество,впрочем неправилно сочени във въззивното определение като такива на СД на [фирма], поради което и жалбоподателят е изложил довода за липса на мотиви на определението в частта по предявените искове срещу решения на СД на [фирма].Страната се позовава на принципно съществуващия правен интерес при конститутивните искове по чл.74 ТЗ и чл.71 ТЗ, поради което и на изследване подлежи единствено активната му материалноправна легитимация на акционер.Излага и съображението, че доколкото правната квалификация на исковете се дава от съда,при наведените в исковата молба обстоятелства за подлежащи на вписване решения, атакувани с исковете, съдът е следвало / независимо от наличието на петитум, кореспондиращ на установителен иск за прогласяване нищожност на решенията на СД / да квалифицира първи и трети искове / по поредността по-горе / като искове за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство , на основание чл.29 ЗТР.Жалбоподателят се позовава и на чл.235 ал.3 ГПК и задължението на съда да съобрази възникнали в хода на производството факти,от значение за спора,каквото сочи извършеното понастоящем вписване на обстоятелствата, решенията на СД на [фирма] за които ищецът атакува,както и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на двойна размяна на книжа.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирало становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че по силата на поредица от разпоредителни сделки с акции от капитала на [фирма], собственост на [фирма], е придобил същите и има качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, вкл. вписан в книгата на акционерите /но не и в търговския регистър,съгласно чл.174 ал.2 изр. последно ТЗ/.Ищецът твърди,че без [фирма] да има качеството акционер в ответното дружество, с решения на СД на [фирма] / в действителност – решения на СД на [фирма], чийто предмет е предмет и на заявените за вписване обстоятелства , атакувани от ищеца / е променен състава на СД и избран нов негов член за осъществяване представителството на дружеството – ответник. Позовавайки се на това единствено обстоятелство,интерпретирайки последиците му по отношение регистърното производство,ищецът предявява преждепосочените искове,с предмет и основание,както следва:1/ Установяване нищожност на решенията на СД на [фирма] от 19.06.2015 год. / с предмет различен от този на спорното заявление за вписване,а именно – избор на нов представляващ [фирма] – дружество с едноличен собственик на капитала [фирма],което дружество – [фирма] – е член на СД на [фирма] / – като невзети / несъществуващи /, доколкото не са взети от легитимиран за това орган на [фирма], респ. като взети от некомпетентен орган ; 2/ В евентуалност от отхвърляне на предходния се предявява иск по чл.74 ТЗ – за отмяна на същите решения като незаконосъобразни, поради същото обстоятелство / различието в квалифицирането му като правни последици е ирелевантно за настоящото произнасяне /; 3/ В евентуалност от уважаването на някой от тези два иска, се претендира установяване нищожност на решенията на СД на [фирма] от същата дата – 19.06.2015 год.,респ. и при неуважаване на този иск – 4/ да бъдат отменени същите решения , на основание чл.71 ТЗ.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от така предявените искове, с оглед действителния му правен интерес – да установи качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма],като оспорвано от [фирма] .Споделяйки този решаващ извод е навел и следните допълнителни съображения : Предпоставките за разглеждането на трети и четвърти искове изобщо не са възникнали, тъй като ищецът ги е предявил в евентуалност от уважаването на някой от първите два, респ. и с прекратяване производството по последните, отпада и възможността за самостоятелното им разглеждане, съобразно волята на страната и принципа на диспозитивното начало в процеса.Относно решенията на СД на [фирма] от 19.06.2015 год.,взети в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] , предмет на първите два иска / съобразно петитума на исковата молба /, въззивният съд, квалифицирайки първия по чл.124 ал.1 ГПК,а втория по чл.74 ТЗ,тъй като се касае за решения, от компетентността на ОС на дружество с ограничена отговорност, по реда на чл.147 ал.2 ТЗ, ги е счел недопустими,поради липса на активна материално – правна легитимация на ищеца като съдружник във [фирма],което дружество единствено тези решения обвързват, а и поради несъответна пасивна материално правна легитимация, доколкото надлежен ответник по същите би следвало да е [фирма].Действително,ищецът не твърди качество на съдружник,респ. едноличен собственик на капитала на [фирма]. Паралелно е изложен и довода,че установителен иск за нищожност на решения на ОС на търговско дружество е допустим, когато тези решения не подлежат на вписване.Подлежащи на вписване обстоятелства се атакуват с иск по реда на чл.29 ЗТР, какъвто не е предявен,като се съобрази и междувременното вписване на обстоятелствата, съобразно решенията на СД на [фирма] от 19.06.2015 год.,потвърдено от ищеца – жалбоподател.Иск за нищожно вписване, недопустимо вписване или за вписване на несъществуващо обстоятелство,съобразно квалификацията дадена в задължителните указания по ТР 1/2002 год. на ОСГК на ВКС,ищецът не е предявявал. Въззивният съд изрично е акцентирал на указанията в същото ТР относно наличието на обоснован правен интерес при предявяване на установителен иск за нищожност на решения на ОС или друг орган на дружество,вкл. и когато се предявява от трето за дружеството и съдружниците лице.Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния,че ищецът не сочи / доколкото е предявен като установителен и иска за отмяна решенията на СД на [фирма] по чл.71 ТЗ / конкретни членствени права, които би защитил с правните последици от евентуално позитивно за исковете му решение,а и твърдяното му качество на едноличен собственик на капитала обуславя правен интерес от установяването му спрямо оспорващите го правни субекти – [фирма] , неконституиран като ответник по исковете.Съдът е счел,че и по конститутивния иск по чл.74 ТЗ следва да бъде съобразена – в конкретната хипотеза – липсата на правен интерес, доколкото с последиците на евентуалното му уважаване, не би се реализирала исканата от ищеца правна промяна – признаване качеството му на едноличен собственик на капитала от оспорващия го предходен едноличен собственик на капитала на [фирма]. По този иск,обаче, като насочен срещу решенията на СД на [фирма] ,в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] / оспорването на такъв предмет в настоящото производство от ищеца е напълно необяснимо, при изрично формулирания петитум на такъв иск и липсата на друг протокол от събрание на СД на [фирма] от същата дата /, съдът е мотивирал и решаващият извод за липса на активна и пасивна материално-правна легитимация, т.е. доводът за липса на правен интерес от иска е съпътстващ, кумулативен,а не единствен такъв.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Допустим ли е иск за установяване на несъществуващо обстоятелство,основаващ се на нищожни / липсващи, невзети / решения на орган на търговско дружество, заявени за вписване в търговския регистър,преди вписването да е направено ? ;2/ Допустим ли е самостоятелен иск за прогласяване нищожност на решения на органи на търговското дружество,подлежащи на вписване,но за които към момента на подаване на исковата молба липсва вписване в търговския регистър ? ; 3/ Едноличен собственик на капитала на ЕАД / вписан в книгата на акционерите и законосъобразно притежаващ временно удостоверение за притежаваните от него акции / има ли правен интерес от искове с правно основание чл.124 ГПК, чл.29 ЗТР чл.74 ТЗ срещу решения,взети от лице, което няма членствени права в това търговско дружество ? и 4 / Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск по чл.124 ГПК , чл.29 ЗТР,чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ ли е установяването по съдебен ред на качеството на акционер на ищеца ?
Първият от въпросите е непрецизно поставен.Иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по чл.29 ЗТР не е предявяван, а с оглед действителния предмет на част от спора, установяване нищожност се претендира не по отношение на подлежащото на вписване обстоятелство,а на решенията на органа, въз основа на които същото подлежи на вписване.Преформулирането на въпрос,с оглед действителното съдържание на правния спор и правилното квалифициране на предмета на иска, вкл. съгласно задължителните указания в ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, не е предоставено в правомощията на настоящата инстанция. По начало първия въпрос, ако би бил надлежно формулиран и се изходи от съществената му част, а именно – установяване нищожност на решение на орган на търговско дружество, подлежащо на вписване, но преди самото вписване – се отнася само до един от развитите решаващи доводи за недопустимост,при това единствено на първи и трети / според горната номерация / искове.Следователно и ако би бил надлежно формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий, отговор в търсения от ищеца смисъл не би променил правния резултат за недопустимостта на тези два иска, първия от които – и поради липса на материалноправна легитимация на всяка от конституираните страни, а третият – поради липса на правен интерес, който и като иск по чл.124 ал.1 ГПК безспорно подлежи на заявяване и обосноваване.Правен въпрос по смисъла на т.1 от задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК е този,включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на съда, отговорът на който е от значение за правния резултат по спора. По тези съображения и втория от формулираните въпроси не покрива изискването за правен, тъй като позитивен на същия отговор е без значение за изхода на делото по първия иск.Третият иск е предпоставен от уважаване някой от първите два,респ. визираните от самия ищец предпоставки за разглеждането на третия от исковете / спрямо който вторият въпрос се явява също относим / не са налице , за да подлежи на разглеждане.
Третият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като и за да отрече правен интерес по всички предявени искове въззивният съд е изхождал от различни обстоятелства, но в нито един случай от отречена материалноправна легитимация на ищеца, като акционер в ответното дружество. Поради това и поставеният във въпроса акцент на същата,го прави ирелевантен,още повече, че е напълно общ и неконкретизиран,досежно предмета на съответния иск по чл.124 ГПК,чл.74 ТЗ или чл.71 ТЗ,а еднозначен,универсален отговор е невъзможен.Иск по чл.29 ЗТР пък изобщо няма предявен в производството. При това,правен извод,че [фирма] няма членствени права в ответното дружество – друга визирана във въпроса предпоставка,въззивният съд също не е формулирал.По начало,въпросът е поставен с предпоставката – доказана,безспорна материално-правна легитимация на ищеца като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, каквито изводи въззивният съд не е формулирал,ръководейки се от твърденията на страната,достатъчни за процесуалноправната й легитимация по спора. Липсата на правен интерес по първите два иска / последните два не подлежат на разглеждане, поради посочената от самия ищец предпоставка за разглеждането им,по отношение евентуалното им съединяване / въззивният съд е обосновал като допълнителен довод за недопустимост, спрямо решаващият извод за липса на процесуалноправна легитимация по този иск, доколкото цели прогласяване нищожност,респ. отмяна на решенията на орган на дружество, в което ищецът не твърди да е съдружник. Последното е и обуславящо липсата на правен интерес в качеството му на трето лице по установителния иск по чл.124 ГПК, тъй като целената с исковете промяна, не би рефлектирала в правната сфера както на ищеца,така и на ответното дружество,спрямо което същият твърди качество на едноличен собственик.Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК не предпоставя необходимост от, а и прави невъзможно,произнасянето по допълнителния селективен критерий.
Също общото,ирелевантно на предмета на спора, изброяване на исковете, като такива „ по чл.124 ГПК, чл.29 ГПК,чл.74 ТЗ и чл.71 ТЗ” , вкл. непредявяването на иск по чл.29 ЗТР в настоящото производство и кумулативното наличие на повече от един решаващи изводи за недопустимост на всеки от исковете / първите два /, изключва характеристиката на правен на четвъртия формулиран въпрос. Същият ,с оглед мотивите на въззивното определение, се явява формулиран по отношение първите два иска, защото само по тях съдът е обосновал недопустимост и поради липсата на качество – акционер, но същото е отнесено именно в аспект на липсващ правен интерес , доколкото не е съобразявано качество акционер в ответното дружество, а в дружеството, решенията на чийто орган се атакуват с първите два иска. Формулираният въпрос е неотносим към логиката на въззивния акт и в противоречие със смисъла, вложен в необходимостта от установяване на качество – при това – на съдружник, не на акционер, с оглед правноорганизационната форма на съответното дружество – [фирма].
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 776 / 19.11.2015 год. по ч.т.д.№ 702 / 2015 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВ