О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
[населено място], 17.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2238 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. и А. Т. против решение № 968 по гр.д.№ 916/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е частично отменено решение от 30.07.2015 год. по гр.д.№ 9276/2013 год. на Софийски градски съд, като са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД [фирма] искове,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодател на касаторите / баща /, настъпила в причинна връзка с ПТП от 20.01.2012 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автобус,за разликата над сумата от 80 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 100 000 лева в полза на всеки от ищците. Касаторите оспорват правилността на решението, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата, за определяне на адекватно на търпимите вреди обезщетение. Считат, че решението – досежно съобразяване възрастта на търпящите вредата лица, като критерий при определяне на обезщетението – се явява в противоречие със задължителна съдебна практика. Намират решението необосновано,досежно диференциране размера на обезщетението за търпими от съпругата / тяхна майка, присъденото обезщетение на която е в размер на 100 000 лева / и търпими от тях, като синове на починалия, вреди.Като цяло е счетено за определено несъобразно на събраните доказателства за вида и съдържанието на търпимите болки и страдания обезщетение.
Ответната страна – ЗАД [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,предвид необоснованост на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Касационните доводи са ограничени до правилността на решението по приложение на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД . Въз основа на разпитания единствен свидетел на ищците по делото, въззивният съд, произнасящ се по въззивна жалба на застрахователното дружество / предвид пълно уважаване на предявените искове от първоинстанционния съд / , е счел, че доказано търпимите от преживялата съпруга вреди са несравними,в смисъл по-големи, от търпимите от синовете на починалия,тъй като същата внезапно е останала сама,без подкрепата и помощта на човека,на когото е разчитала,докато ищците – живеейки отделно,имащи свои семейства – макар да установяват търпими страдания от внезапната смърт на здравия си и жизнен баща,предпоставили и присъждането на обезщетение в размер от по 80 000 лева, не доказват вреди в обема , в който са търпими от майка им.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран най-общо въпроса „ за приложението критерия за справедливост, въведен от нормата на чл. 52 ЗЗД „, като въззивното решение се твърди постановено в противоречие ППВС № 4/1968 год., както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения,а именно : реш.№ 28 по т.д.№ 1948/2013 год. , реш.№ 23 по т.д.№ 1154/ 2013 год. и реш.№ 210 по т.д.№ 1075 / 2012 год. , всички на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 142 по т.д.№ 2766 / 2014 год. и реш.№ 178 по т.д.№ 458 / 2012 год. – на І т.о. на ВКС. Изложението акцентира на довода, че липсва разумен житейски критерий, за определяне на търпимите от съпругата болки и страдания от смъртта на починал съпруг, като различни – по правило по-големи – от търпимите такива от низходящите на починалия.Сочат се неоценени адекватно от въззивния съд, но иначе съобразени, като релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение обстоятелства. Възрастта на касаторите – ищци се сочи несъобразена в аспекта, в който е третирана от съдебната практика,като критерий за определяне на обезщетението – с оглед действителната емоционална връзка между родител и дете,а не факта на навършено или не пълнолетие.
Така формулираният въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като приложението на чл.52 ЗЗД е обусловило решаващите мотиви на въззивното решение, при определяне адекватен на търпимите вреди,размер на обезщетението.Необоснован,обаче,е допълнителния селективен критерий,в който смисъл визираните решения,постановени по реда на чл.290 ГПК, ще следва да се съобразят с конкретните аспекти,в които е даден отговора на правния въпрос,в съотношение с касационните доводи на ищците за неправилно приложение на нормата.В тази насока конкретните доводи са единствено за неправилно съобразяване възрастта на ищците и определянето на различен размер на обезщетението за майката, респ. за синовете на починалия, като последица на факта за различната им връзка с последния – първата като съпруга , вторите – като низходящи. Съдът, обаче, не е извел различен размер на обезщетението от вида на връзката между ищец и наследодател,а изхождайки именно от доказаността на различен обхват на търпими болки и страдания. Съдът не е намалил присъдимото на касаторите обезщетение единствено на базата на принципно дължимо по-малко за същите, като низходящи,от това на преживялата съпруга, при съобразен доказан обхват на търпими вреди само на последната. Правилността на отчетения обхват на иначе релевантно съобразени за съдържанието на емоционалната връзка между ищците-касатори и починалия обстоятелства, е предмет на преценка правилността на решението, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК и в друга фаза на касационното производство. Аналогично стои и въпросът с отчитане на възрастта.Няма обоснован от съда извод, че единствено и именно пълнолетието на ищците – касатори е обуславящо за присъждане на по-нисък размер.Отчетена е, обективно следваща и от вида на връзката, но като доказана от събраните гласни доказателства, по-непосредствена, ежедневна и богата по съдържание връзка между починалия и преживялата му съпруга. Касаторите не са посочили необсъдено от съда, но релевантно към определяне съдържанието на собствената им емоционална връзка с починалия обстоятелство. В този смисъл, отговорът на въззивния съд по конкретните аспекти , наведени с касационни доводи за неправилност, в приложението на чл.52 ЗЗД, не се явява в противоречие с цитираната съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решения, всички препращащи към приложението на ППВС № 4/1968 година. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни,при определяне на справедлив размер на обезщетението,конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай, каквото мотивиране въззивното решение съдържа. Касаторите не са мотивирали касационната си жалба, досежно неправилното приложение на чл.52 ЗЗД, с посочване на неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер конкретно обстоятелство и по същество изискват универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства. Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 968 по гр.д.№ 916/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Т. и А. Т., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.3 ГПК вр. с чл.5 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплатят на ЗАД [фирма] разноски – възнаграждение за представителство от юрисконсулт , в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :