О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
[населено място], 01.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 536 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2132/11.11.2016 год. по т.д. № 3449/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 693/ 18.04.2016 год. по т.д.№ 6863/2014 год. на Софийски градски съд.С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на [фирма] / с предходно наименование [фирма] / застрахователно обезщетение в размер на 64 653,50 лв., на основание чл.208 ал.1 КЗ / отм./, въз основа на договор за имуществена застраховка „Каско +„ от 15.09.2011 год.,ведно с обезщетение за забава върху същото, в размер на 6 941,12 лева , за периода 03.10.2013 г. – 10.10.2014 г..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.211 т.2 КЗ / отм./ , с оглед установимо от доказателствата неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми незабавно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и предвид съдържащи се в Общите условия по застраховка „Каско +„ разпоредби, предвиждащи последното като основание за отказ за изплащане или намаляване на дължимото застрахователно обезщетение / посочени от касатора разпоредби – чл.11.5.2 от раздел ІІ във връзка с т.9.7 от раздел І /. С неизпълнение на това задължение застрахованият е попречил за установяване причините и обстоятелствата около настъпване на застрахователното събитие , както и препятствал своевременното извършване на действия по издирване на откраднатия автомобил – обект на сключената застраховка .
Ответната страна – „ [фирма] – оспорва касационната жалба по съображения, относими към правилността на въззивното решение по същество.Оспорва обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Претендира разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на застрахователно обезщетение,поради настъпил застрахователен риск „Кражба„ на застрахован от ищеца при ответника , по имуществена застраховка „ Каско + „ , лек автомобил , като е приел, че неизпълнението на задължението на застрахования за незабавно уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, визирано в чл.10.5.2 от Общите условия, не предпоставя отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като, в съответствие със задължителна за въззивния съд съдебна практика по приложението на чл.211 т.2 КЗ / отм./ , следва да е налице безспорно установена, а не презумирана, причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие / ирелевантно за настоящия случай, с оглед вида на неизпълнението / или причинна връзка с невъзможност за установяването на обстоятелствата, при които е настъпило или невъзможността за осъществяване на действия по предотвратяване или намаляване на вредите, вкл. препятстване възможността откраднатото имущество да бъде издирено. Доколкото застрахователят е оспорвал дължимостта на застрахователно обезщетение поради наличие на доказателства за застрахователна измама, позовавайки се на противоречивите показания на свидетеля В. Московски, в чието държане застрахованата вещ се е намирала в периода преди установяване на кражбата, въззивният съд , позовавайки се на решение, постановено по реда на чл.290 ГПК , е обосновал извод, че такава измама може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение, ако би била установена като умишлено деяние на застрахования – лично или чрез другиго, с влязла в сила присъда или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, но не и установявана инцидентно, по възражение на застрахователя , с оглед предявен срещу него иск за заплащане на застрахователно обезщетение .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено въпроса : Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско„ , при положение , че застрахованият не е изпълнил клаузи от Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета / т.11.5.2 вр. с т.9.7 от ОУ /.
Въпросът не покрива изискването за правен, тъй като не предпоставя еднозначен, общоважим отговор във всички хипотези на конкретизирано по вид неизпълнение на задължение, залегнало в Общите условия и съобразно конкретно договореното между страните по застрахователния договор.При това препраща към разпоредби, които в случая не съответстват на действително съобразените от въззивния съд, в които няма изрично предвидена клауза,свързваща неизпълнението на задължението по чл.10.5.2 от Общите условия с визирано в същите изрично основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение , поради засягане на значим за застрахователя интерес и в съответствие с чл.211 т.2 КЗ / отм./. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 КЗ, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.По приложението на чл.211 т.2 КЗ / отм./ е налице многобройна задължителна съдебна практика / реш.№ 49 по т.д.№ 840/2012 год. І т.о., реш.№ 102 по т.д.№ 615/2011 год. на І т.о., реш.№ 207 по т.д.№ 3394/2015 год. на ІІ т.о., реш.№ 2 по т.д.№ 1031 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 22 по т.д.№ 679/2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 185 по т.д.№ 350/ 2012 год. на І т.о. ВКС и др./, но обосноваване произнасяне на въззивния съд в противоречие с тази практика, в отговор на поставения въпрос, не е налице. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя обосноваване наличието на противоречива съдебна практика по тълкуване на неясна ,непълна или противоречива правна норма или обосноваване предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, непротиворечива практика, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Такива предпоставки, в обосноваване необходимостта от отговор на формулирания въпрос,отделно от неговата неконкретизираност и фактологичност, касаторът не е изложил.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2132/ 11.11.2016 год. по т.д. № 3449/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :