3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 12.10.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1393/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. А. Н. от [населено място] против решение №730 от 31.03.2017г. по т.д.524/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] чрез пълномощника си – адв. Т. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, интерпретирал е мотивите на обжалваното решение, като е възпроизвел буквално част от тях, свързана с приетото за валидното осъществяване на процедурата по свикване на общото събрание на акционерите и в тази връзка е формулирал въпроса – „ Когато в устава на акционерно дружество, приет преди изменението на чл.223 ТЗ, обн. ДВ.бр.38/06г., в сила от 01.07.2007г. са предвидени алтернативни способи за свикване на ОСА – чрез обнародване поканата в ДВ, или чрез нейното връчване на всеки отделен акционер, във връзка с което е налице право на избор на компетентния да свика събранието орган на дружеството, може ли да се приеме че е налице незаконосъобразно свикване на събранието, когато текста на устава е непроменен и при действащата редакция на чл.223, ал.3 ТЗ събранието е свикано само чрез обявяване поканата в Търговския регистър, без да са изпратени писмени покани до отделните акционери”. Касаторът е развил съображенията си за неправилност на изводите в тази насока на въззивният съд, като е възпроизвел части от касационната си жалба. В заключение е заявил, че идентичен въпрос не бил застъпен в практиката на ВКС, поради което касационната жалба следвало да бъде разгледана по същество, като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Дори и от поставеният въпрос, съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., да бъде изведен релевантен, то налице би било единствено общото основание за допускане решението до касационен контрол.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито общото оплакване за неправилност на акта, възпроизведено от касационната жалба, нито разбирането на страната като отговор на поставения от нея въпрос. Дори и да бъде разгледано направеното оплакване на касатора, като част от обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за неяснота, изведена от него от диспозитивният характер на нормата на чл.223, ал.3 ТЗ /и в старата си и в новата редакция/, същото не променя решаващият извод на съда, че след като в устава/ чл.30/ е било възприето алтернативно свикване на общо събрание на акционерите – или чрез публикация в ДВ или чрез изпращане на покани до всеки акционер и избора на способ е възложен в дискреция на Съвета на директорите, след изменението на чл.223 ТЗ, свикването с публикация в ДВ е било заменено с аналогичен способ – публикуване на поканата в ТР. В тази връзка дори и да се приеме, че нормата е диспозитивна, както поддържа касатора / както впрочем е приел и съда/ това не променя горният извод,тъй като съдът не е отрекъл възможността в устава да бъде установено връчване само на покани / в случая акциите са поименни/, а е извел решаващият си извод, съобразно устава на акционерното дружество т.е. така разгледана непълнотата на нормата, с оглед нейният характер, както е поддържано от касатора, се явява ирелевантно за конкретния случай.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На ответника по касация на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените- поискани и установени в касационното производство разноски в размер на 1500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №730 от 31.03.2017г. по т.д.524/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Н. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 1500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: