2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
С., 01,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2276/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. компания [фирма] – [населено място] против решение № 299 от 18.02.2015 г. по гр.д. № 3535/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Е. Д. Е., чрез пълномощника чу – адв.Св. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- юрк. Б. В. е поддържал, че съдебният акт подлежи на „касационен контрол на основание чл.281, т.3, пр.3-то ГПК”, като е развил накратко оплакванията си за неправилност на изводите на съда, така квалифицирани и от него. Лаконично е посочено, че решението е недопустимо- „ тъй като съдът при формиране на мотиви относно справедливия размер на паричната сума за обезвреда, изследва, възприема и обективира в мотиви фактическа обстановка, която се различава от действителното положение”. Изложени са и кратки доводи за необоснованост на решението на въззивния съд. Други доводи не са развити.
Лаконичното твърдение за недопустимост на съдебния акт е основано на липса на разбиране на института, тъй същото изцяло е поддържано във връзка с оплакване за неправилност на решението, с оглед общо заявеното за необосновано формиране на изводите на състава във връзка с фактическата обстановка по спора.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед така поддържаното от касатора изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 18.02.2015 г. по гр.д. № 3535/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: