О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
[населено място] 14.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2120/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Георги А. Д. против решение №1434/06.07.2016г. по т.д.№4297/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1072/02.07.2015г. по т.д.№5738/2012г. на Софийски градски съд ТО VI-15 състав,с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на О. на [фирма],проведено на 09.08.2012г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Оспорва се извода на САС за редовно връчване на поканата за Общото събрание като несъобразен със задължителната практика на ВКС,приемаща,че връчването следва да бъде извършено лично на съдружника.Твърди неправилност на изложените от въззивния съд съображения и при обсъждането на реда за отправяне на писменото предупреждение.Сочи , че при формирането на мнозинството при вземането на решенията съдружникът Е. М. е гласувала с дялове,каквито не е притежавала,поради невписването към този момент на извършеното между нея и съдружника М. М. прехвърляне на дялове – факт,който съдът не е обсъдил.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяването на въззивното решение,след като е обсъдил подробно всички допустимо ангажирани от страните и приети по делото доказателства, САС е приел за установено,че ищецът предупреждението за изключване е връчено на ищеца срещу подпис,който същият е оспорил,но не е доказал това оспорване с надлежни доказателствени средства;че същият е бил поканен за О. с нотариална покана,връчена на адреса му на неговата съпруга; че при провеждането на О. гласуването на решенията е извършено в съответствие с дяловото участие на останалите съдружници. За да обоснове крайния си извод за неоснователност на доводите на ищеца за допуснато нарушение на чл.126 ал.3 ТЗ при свикването и провеждането на О., въззивният съд се е позовал по аргумент от противното на чл.193 ал.3 изр.2 ГПК,приемайки,че при оспорване истинността на документ от страната, която той сочи като негов издател,тежестта за установяване неистинността му е на тази страна и след като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на направеното от него оспорване на положения срещу името му подпис за получател на предупреждението за изключване,формалната доказателствена сила на документа не е опровергана,при което той обвързва съда с неблагоприятния за автора на волеизявлението факт – получаването на писмото.Основавайки се на съдържанието на документа,съдът е приел,че в предупреждението са изложени като осъществяващи хипотезата на нарушение по чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ конкретни твърдения за бездействие на съдружника и за неизпълнение на задължението му за оказване съдействие при прякото осъществяване на търговската дейност на дружеството,както и,че от връчването на предупреждението до датата на О. е изтекъл достатъчно дълъг срок за поправяне на поведението му. По довода на ищеца,че поканата за О. не му е била връчена лично,САС е посочил,че след като законът и дружествения договор не предвиждат изрично конкретен начин на връчване,а съдебната практика допуска това да стане и с нотариална покана,следва да се приеме,че то се осъществява по реда на нотариалното производство,по отношение на което,съгласно специалната препращаща норма на чл.50 ЗННД, се прилага и чл.46 ГПК. Доколкото са налице данни за връчването на нотариалната покана на съпругата на ищеца,който факт последният не е оспорил,нито е твърдял,че тя не е изпълнила задължението си да му я предаде,съдът е приел,че уведомяването на ищеца за О. е извършено редовно.Отказано е да бъде прието за основателно и последното възражение на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.137 ал.2 ТЗ,който отказ е обоснован с наличието на предходно /преди провеждането на О./ сключен договор за прехвърляне на дялове от съдружника М. на съдружника М. и с позоваване на трайна съдебна практика,че с оглед възможността за свободно прехвърляне на дяловете между съдружниците, транслативното действие във вътрешните отношения и по отношение на дружеството настъпва с постигането на съгласието за това. Допълнително съдът служебно е съобразил и факта на извършено преди датата на О. вписване на придобитите от М. дялове,с които е участвала в гласуването на решенията.
Допускане на обжалването пред касационната инстанция е поискано в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като се твърди разрешаване в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС на материално правните въпроси: Следва ли покана за общо събрание на съдружниците в О. да бъде връчена лично на съдружника? и Какъв е редът за отправяне на писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ,какво е неговото съдържание и какъв документ го материализира? В обосноваване на сочения допълнителен критерий по първия въпрос касаторът е посочил решение №196/17.12.09г. по т.д.№20/09г., решение №126/08.07.13г. по т.д.№943/12г., решение №196/22.11.13г. по т.д.№665/12г. и решение №84/05.06.14г. по т.д.№1220/13г.,всички – постановени по реда на чл.290 ГПК от второ т.о. на ВКС,а по втория – решение №3/19.02.10г. по т.д.№482/09г. и решение №160/26.01.10г. по т.д.№379/09г. на първо т.о. на ВКС. Третият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос От кога се смята,че са прехвърлени дяловете от един съдружник на друг съдружник? е обвързан с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,която е формално посочена,без съответно обосноваване за приложението й с оглед постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението,въпреки,че и трите въпроса осъществяват предпоставките на общия критерий за допустимост,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – били са въведени в предмета на спора с исковата молба като твърдения за нарушения на конкретни разпоредби на ТЗ,водещи до незаконосъобразност на взетите от О. решения и по тях съдът се е произнесъл с решението си. По първите два въпроса не се констатира твърдяното от касатора противоречие при произнасянето на въззивния съд с постановената във връзка с тях задължителна съдебна практика. Трайно и последователно в решенията си по чл.290 ГПК,постановени във връзка с приложението на чл.139 ал.1 ТЗ /включително,освен посочените от касатора решения,също и в решение №74/14.07.11г. по т.д.№633/10г. на първо т.о.,решение №104/10.03.11г. по т.д.№876/10г. на първо т.о.,решение №7/21.02.14г. и др./, ВКС е приемал,че посочената норма не следва да бъде тълкувана стеснително и при липса на изричен способ за връчване на поканата за О. в дружествения договор /който би имал приоритет/,следва да се приеме,че законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника,без оглед начина,по който е извършено връчването. Приема се допустимост връчването на поканата да бъде извършено и с нотариална покана,при приложение на специалната норма на чл.50 ЗННД,която на свой ред препраща към правилата на ГПК за връчване на съобщения /в т.см. е и цитираното от самия касатор решение №84/05.06.14г. по т.д.№1220/13г. на второ т.о.,включително разглеждащо като допустимо и залепването на уведомление по реда на чл.47 ГПК при ненамиране на адресата/. С тази практика е съобразено решението на въззивния съд, който в мотивите на решението си е акцентирал върху това,че нотариалната покана е връчена на адреса на ищеца на съпругата му – обстоятелства, които не са оспорени с исковата молба и при липса на наведено твърдение, че същата не му я е предала. Единственото твърдение ,че поканата не му е връчена лично,не би могло да бъде основание за констатация за наличие на противоречие с посочената от касатора съдебна практика,доколкото следва да се държи сметка и на различните хипотези,при което тя е постановена. Така решение №196/17.12.09г. по т.д.№20/09г. касае връчване при отказ на съдружника,удостоверен с подписите на двама свидетели,при което ВКС е приел,че след като се касае за негов,а не на друго лице отказ за получаване, връчването е надлежно.Решение №126/08.07.13г. по т.д.№943/12г. е постановено при хипотеза на връчване на адрес за кореспонденция, посочен от съдружника,като е подчертано,че за такъв адрес следва да се счита не административния такъв,а посоченото от съдружника лице,на което именно следва да бъде връчена поканата,а не на друго,намиращо се на адреса. В решение №196/22.11.13г. по т.д.№665/12г. е разрешен правен въпрос за предимството на реда за връчване на поканата,посочен в дружествения договор пред всички останали допустими от закона начини. Решение №84/05.06.14г. по т.д.№1220/13г.,както бе посочено и по-горе , изцяло кореспондира с даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за допустимост на свикването на О. при приложение на правилото на чл.50 ЗННД,препращащ към реда за връчване на поканата към правилата на чл. 37- чл.58 ГПК,включая и хипотезата на чл.46 ГПК.
По втория въпрос също не се констатира различно от даденото в посочените от касатора решения по чл.290 разрешение,което да е в противоречие с приетото от въззивния съд. В мотивите си за липса на нарушение на чл.126 ал.3 ТЗ САС се е позовал на връчен на ищеца срещу негов подпис писмен документ,чието оспорване не е доказано, в чието съдържание са посочени твърдения за конкретни факти,представляващи бездействие на съдружника в противоречие със задълженията му като такъв да участва в дружествените работи,в който изрично е поканен да преустанови това бездействие с предупреждение за последствията на чл.126 ал.3 ТЗ.Посочил е и,че периодът от връчването на предупреждението до датата на събранието е бил достатъчен , за да коригира ищецът поведението си и да се подготви за събранието , на което да се защити.
По третия,формулиран от касатора, въпрос е налице незадължителна съдебна практика – решение №886/28.02.06г. по т.д.№159/2005г. на второ т.о. на ВКС /постановено при действието на стария ГПК/.Със същото се приема,че транслативният ефект на договора за прехвърляне на дялове настъпва в момента на постигане на съгласието между страните,като при сключена между съдружници такава прехвърлителна сделка вписването няма правно значение във вътрешните им отношения.С тази практика,почиваща на ясното правило на чл.129 ал.1 изр.2 предл.1 ТЗ, е съобразено и решението на въззивния съд. Макар и незадължителна,тази практика е достатъчна да обоснове извод за недопускане на касационно обжалване,доколкото в изложението на касатора към поставения въпрос не е мотивирана /а не се и констатира/ необходимост от тълкуване в смисъла,вложен в постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 850 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1434/06.07.2016г. по т.д.№4297/15г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Георги А. Д. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] ет.7 ап.16 сумата 850 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.